Инфлационен темп, които надвишава 50% месеч­но. В крайните случаи на хиперинфлация цените могат да се удвоят за един ден. Типични са приме­рите с Германия през 1923 г., Унгария през 1946 г. и някои латиноамерикански държави през осемде­сетте години. Инфлацията в Германия достигна такива равнища, че ако през лятото на 1914 г. ед­на марка се е обменяла за 4.2 щ.д., на 15 ноември 1923 г. един долар е бил равен на 4 200 000 000 000 марки. Такъв тип инфлация принуждава хора­та да престанат да използват парите и да предпо­четат бартерната размяна и индексирането. Спес­тяването става безсмислено и групите с фиксира­ни доходи и малки възможности за договаряне на трудовото възнаграждение, включително и група­та на рентиерите, страдат от силно намаляване на доходите. Правителствата все по-трудно могат да съберат данъците и често пъти при такива обстоя­телства прибягват до увеличаване на паричното предлагане като източник на доходи.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

ECON.BG