Степента, в която човешкият мозък филтрира и премахва стара информация, е определяща за това доколко добре ще се справяме с научаването на нови неща в по-напреднала възраст, твърдят учени.

Това отслабване на връзките всъщност затруднява работата на мозъка на по-старите хора и практически им пречи да учат, става ясно от изследване, публикувано в научното списание Scientific Reports.

Невроните в мозъците на младите хора са в състояние да "говорят" един с друг и да създават по-силни връзки като по този начин се оптимизират ученето и паметта.

Циен и колегите му са изследвали мозъците на млади мишки, които генетично са били модифицирани да имат мозък, имитиращ този на възрастни индивиди. Учените са били изненадани от наблюденията си по-късно.

Гризачите все още са разполагали с добри и силни връзки и краткосрочни спомени, но са имали нарушена способност да отслабват вече съществуващите връзки, в резултат от което са били и по-малко способни да правят нови дългосрочни спомени. Този процес се нарича скулптуриране на информацията и явно мозъкът на възрастните хора не се справя много добре с него.

"Ако правите единствено синаптични връзки (връзки между невроните) и не се освобождавате от по-малко полезната информация, то тогава имате проблем", коментира Циен. Огромните количества данни, които ни "заливат", налагат мозъкът ни да избира информацията, която да запази. Недостатъчното скулптуриране на информацията, поне при мишките на Циен, означава намалена способност да си спомняме неща, свързани с краткосрочната и дългосрочната ни памет.

“Не съм невролог, но се чудя дали намаляването на количествата от информация и преживявания, които получаваме, докато остаряваме, може да компенсира спадащите способности на остаряващия мозък да филтрира стимулите на неврологично ниво", допълва Циен.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!