представлявайки заедно страните, участващи в "Партньорство за мир";
отчитайки, че въоръжените сили на една държава - страна по това споразумение, могат да бъдат изпратени и приети на територията на друга страна по договореност;
имайки предвид, че решенията за изпращане и приемане на въоръжени сили продължават да бъдат предмет на отделна договореност между заинтересуваните държави страни;
желаейки все пак да определят статута на въоръжените сили по време на пребиваването им на територията на друга държава страна;
основавайки се на Споразумението между държавите - страни по Североатлантическия договор, относно статута на техните въоръжени сили, подписано в Лондон на 19 юни 1951 г.;
се договориха, както следва:
Член I
При липса на други условия в това споразумение и в който и да е допълнителен протокол по отношение на страните по него всички държави - страни по това споразумение, ще прилагат разпоредбите на Споразумението между страните по Североатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, подписано в Лондон на 19 юни, 1951 г., наричано по-долу "ССВС на НАТО", както ако всички страни по това споразумение са и страни по ССВС на НАТО.Член II
1) Допълнително към територията, на която се прилага ССВС на НАТО, това споразумение ще се прилага на територията на всички държави - страни по това споразумение, които не са страни по ССВС на НАТО.2) За целите на това споразумение позоваването в ССВС на НАТО на територията на Североатлантическия договор се счита, че включва териториите, упоменати в § 1 на този член, а ползването на Североатлантическия договор ще се счита,че включва "Партньорство за мир".
Член III
За целите на прилагането на това споразумение по отношение на въпроси, касаещи страни, които не са страни по ССВС на НАТО, разпоредбите на ССВС на НАТО, които предвиждат молбите или спорните въпроси да се отнасят до Северноатлантическия съвет, "председателя на Северноатлантическия съвет на равнище заместник постоянни представители", или до определен арбитър, се считат като изискващи, заинтересуваните страни да преговарят помежду си, без да прибягват до външна юрисдикция.Член IV
Това споразумение може да бъде допълвано или по друг начин изменяно в съответствие с международното право.Член V
1) Това споразумение е открито за подписване от всяка държава, която е договаряща се страна по ССВС на НАТО или е приела поканата да участва в "Партньорство за мир" и е подписала Рамковия документ "Партньорство за мир".2) Това споразумение подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване. Документите за ратификация, приемане или утвърждаване се депозират при правителството на Съединените американски щати, уведомява всички подписали държави относно всеки депозиран документ.
3) Тридесет дни след като три подписали държави, от които поне една е страна по ССВС на НАТО, и една, която е приела поканата да участва в "Партнъорство за мир" и е подписала Рамковия документ за участие в "Партнъорство за мир", са депозирали своите документи за ратификация, приемане или утвърждаване това споразумение влиза в сила по отношение на тези държави. За всяка друга държава, подписала споразумението, то влиза в сила тридесет дни след датата на депозиране на нейния документ.
Член VI
Това споразумение мое да бъде денонсирано от която и да било страна по споразумението чрез писмено уведомление за денонсиране до правителството на Съединените американски щати, което от своя страна ще уведоми всички страни по споразумението относно всяко такова уведомление. Денонсирането влиза в сила една година след получаване на уведомлението от правителството на Съединените американски щати. След изтичане на този едногодишен срок това споразумение прекратява действието си по отношение на денонсиралата го страна, освен за случаите на неуредени искове, възникнали преди деня на влизане в сила на денонсирането, но продължава да бъде в сила за останали те страни.В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това от своите правителства, подписаха това споразумение.
Изготвено в Брюксел на 19 юни 1995 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един оригинален екземпляр, депозиран в архива на правителството на Съединените американски щати. Правителството на Съединените американски щати ще изпрати заверени копия от него до всички подписали държави.
ПОСЛЕДВАЩ ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ
към Споразумението между страните - членки на НАТО, и страните партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили
(Ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 23 ноември 2001 г. - ДВ, бр. 106 от 2001 г. В сила за Република България от 12 март 2002 г.)
(Обн., ДВ, бр. 102 от 19.11.2004 г.)
Като имат предвид Споразумението между страните - членки на НАТО, и страните партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили, както и Допълнителния протокол към Споразумението, подписани в Брюксел на 19 юни 1995 г.;
като имат предвид необходимостта да се установи и регламентира статутът на военните щабове на НАТО, както и статутът на личния състав на тези щабове на територията на държавите, участнички в "Партньорство за мир", с цел да се улеснят връзките с въоръжените сили на отделна страна партньор;
като имат предвид необходимостта да се осигури подходящ статут на личния състав на въоръжените сили на страните партньори, придадени или присъединени към военните щабове на НАТО; и
като имат предвид, че определени обстоятелства в отделни държави - членки на НАТО, или в страни партньори могат да наложат описаните пo-горе цели да бъдат удовлетворени със средствата на този протокол;
страните по този протокол се договориха за следното:
Член I
За целите на този протокол изразът:1) "Парижки протокол" означава Протоколът за статута на международните военни щабове, създадени в съответствие със Северноатлантическия договор, подписан в Париж на 28 август 1952 г.
а) "Споразумението" навсякъде, където изразът е употребен в Парижкия протокол, се приема, че означава Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, приложимо чрез Споразумението между страните - членки на НАТО, и страните партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили, подписано в Брюксел на 19 юни 1995 г.
b) "Въоръжена сила" и "цивилен компонент" навсякъде, където тези изрази се употребяват в Парижкия протокол, имат значението, дефинирано в член 3 на Парижкия протокол, като включват също така и лица, които са придадени или присъединени към военни щабове на НАТО от други държави - страни по този протокол, участнички в "Партньорство за мир".
c) "Зависимо лице" навсякъде, където изразът се употребява в Парижкия протокол, той означава съпруг (съпруга) на член на въоръжената сила или на цивилния компонент съгласно дефинициите в параграф b на този член или дете на такъв член, които са на негова/нейна издръжка.
2) "ССВС/ПЗМ" навсякъде, където изразът се употребява в този протокол, той означава Споразумението между страните - членки на НАТО, и страните партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили, подписано в Брюксел на 19 юни 1995 г.
3) "НАТО" означава Организацията на Северноатлантическия договор.
4) "Военен щаб на НАТО" означава Съюзен щаб или друг международен военен щаб или организация по смисъла на член 1 и член 14 на Парижкия протокол.
Член II
Без да се засягат правата на страните - членки на НАТО, или на страните, участващи в "Партньорство за мир", които не са страни по този протокол, страните по него прилагат разпоредби, идентични с тези на Парижкия протокол по отношение на дейността, осъществявана от военните щабове на НАТО и на техния военен и цивилен личен състав на територията на страна по този протокол, освен ако в този протокол не е предвидено друго.Член III
1) В допълнение към територията, на която се прилага Парижкият протокол, този протокол се прилага и на територията на всички държави - страни по него, съгласно разпоредбата на параграф 1 на член II на ССВС/ПЗМ.2) За целите на този протокол в случаите, в които Парижкият протокол препраща към зоната на прилагане на Северноатлантическия договор, се приема, че тя включва и териториите, споменати в параграф 1 на този член.
Член IV
За целите на прилагане на този протокол по отношение на въпроси, засягащи страните партньори, се приема, че разпоредбите на Парижкия протокол, които предвиждат спорните въпроси да се отнасят до Северноатлантическия съвет, изискват заинтересуваните страни да преговарят помежду си, без да прибягват до външна юрисдикция.Член V
1) Този протокол е открит за подписване от всяка страна, подписала ССВС/ПЗМ.2) Този протокол подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване. Документите за ратификация, приемане или утвърждаване се депозират при Правителството на Съединените американски щати, което уведомява всички подписали държави относно всеки депозиран документ.
3) Веднага, след като две или повече държави, подписали протокола, депозират своите документи за ратификация, приемане или утвърждаване, този протокол влиза в сила по отношение на тези държави. За всяка друга държава, подписала протокола, същият влиза в сила от датата на депозиране на нейния документ.
Член VI
Този протокол може да бъде денонсиран от всяка от страните по него чрез писмено уведомление за денонсиране, изпратено до Правителството на Съединените американски щати, което уведомява всички останали страни, подписали протокола, за всяка такава нотификация. Денонсирането влиза в сила една година след получаване на уведомлението от Правителството на Съединените американски щати. След изтичане на този едногодишен период този протокол прекратява действието си по отношение на денонсиралата го страна, освен за случаите на неуредени искания, възникнали преди деня на влизане на денонсирането в сила, но продължава да бъде в сила за останалите страни.В уверение на което, долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.
(Попр., ДВ, бр. 106 от 2004 г.) Подписан в Брюксел на 19 декември 1997 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един оригинален екземпляр, депозиран в архива на Правителството на Съединените американски щати. Правителството на Съединените американски щати изпраща заверени копия от него до всички подписали го държави.
