Чл. 1. С тези правила се уреждат редът и условията за предоставяне на данни за местоположението на крайните потребители и данни за абоната от предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги (предприятията), при спешни повиквания към центровете за приемане на повиквания към единен европейски номер за спешни повиквания 112 (центрове за спешни повиквания).

Чл. 2.
(1) Предприятията са задължени да осигурят безплатен достъп на крайните си потребители към единен номер за спешни повиквания 112 и към кратките национални номера за достъп до спешни повиквания на службите "Спешна медицинска помощ", Национална служба "Полиция" и Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението".
(2) Задължението по ал. 1 следва да се изпълнява и по отношение на абонати със забрана да извършват изходящи повиквания.

Чл. 3. Предприятията, осъществяващи електронни съобщения чрез мобилни наземни мрежи, са задължени да осигурят възможност за спешни повиквания към единен европейски номер 112 (номер 112) и в следните случаи:
1. от мобилни телефони без SIM карта;
2. от мобилни телефони без въведен PIN код;
3. когато викащият е в зона на покритие на друго предприятие с мобилна наземна мрежа, изградена по същия стандарт.


Чл. 4.
(1) Предприятията осигуряват за своя сметка технически и програмни средства за маршрутизация на повикванията към центровете за спешни повиквания, с които са свързани.
(2) Предприятията са задължени да изградят резервирана комуникационна свързаност до най-малко два центъра за спешни повиквания от най-малко две различни физически комутационни точки на мрежата си до всеки от тях.
(3) Свързаността по ал. 2 трябва да осигури непрекъсваемо пренасяне на повикванията към центровете за спешни повиквания.

Чл. 5.
(1) Предприятията маршрутизират повикванията към номер 112 в посока към центровете, с които са свързани, или през мрежата на друго предприятие.
(2) Когато преносът на повикванията към център за спешни повиквания се осъществява през мрежата на друго предприятие, отпада задължението по чл. 4, ал. 2.
(3) В случаите по ал. 2 разпределението на разходите за технически и програмни средства за маршрутизация на повикванията се урежда в споразумение между предприятията.

Чл. 6. За всеки географски регион Министерството на извънредните ситуации определя физическия център от системата, към който да се изгражда свързаност за насочване на спешните повиквания.

Чл. 7. Предприятията са задължени да осигурят избиране без префикс от всеки свой абонат към номер 112.

Чл. 8.
 (1) Министерството на извънредните ситуации определя уникален идентификатор на мрежата на всяко предприятие.
(2) Предприятията са задължени да предават по сигнализация идентификатора по ал. 1 при всяко повикване към телефонен номер 112.
(3) В случаите, при които повиквания се пренасят през мрежата на друго предприятие, идентификаторът по ал. 1 трябва да се пренася през мрежата на другото предприятие без промяна.


Чл. 9.
(1) При повиквания към номер 112 предприятията са задължени да предоставят идентификация на линията на викащия (CLI) в момента на повикването към номер 112, в т. ч. и от обществени телефонни апарати, независимо от настройките, направени от абоната, и да гарантират, че услугата "блокиране на идентификацията на линията на викащия" не може да бъде активирана.
(2) За аналогови централи във фиксирани мрежи се предават само международният код на страната, националният код за направление и при възможност първата цифра от абонатния номер.
(3) За случаите по чл. 3, т. 1 при наличие на техническа възможност се предава идентификационният номер на крайното устройство (IMEI).


Чл. 10.
(1) Предприятията са задължени да предоставят данни за местоположението на викащия.
(2) Форматът на данните по ал. 1 се определя от Министерството на извънредните ситуации след съгласуване с предприятията.
(3) Предприятията осигуряват възможност за предаване на данните по ал. 1 по комуникационна свързаност до най-малко два центъра за спешни повиквания от подходящи точки на собствената мрежа или през мрежата на друго предприятие.
(4) Комуникационната свързаност по ал. 3 може да бъде различна от тази по чл. 4, ал. 3.

Чл. 11. Предприятията осигуряват възможност за предаване на информацията по чл. 10 по следните начини:
1. автоматично, едновременно с CLI;
2. при поискване от центъра за спешни повиквания.

Чл. 12.
(1) Информацията по чл. 10, предавана от фиксирани мрежи, включва:
1. телефонен номер, от който е извършено повикването;
2. адрес, от който е извършено повикването;
3. географски координати на адреса по т. 2.
(2) Информацията по ал. 1 следва да се предоставя и при повикване от обществен телефон.
(3) Информацията по ал. 1, т. 3 се предава при наличие на техническа възможност.

Чл. 13.
(1) Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги чрез фиксирани мрежи, са задължени да създадат и поддържат актуална база данни, съдържаща информацията по чл. 12, ал. 1.
(2) Предприятията по ал. 1 са задължени да предоставят копие от базата данни по ал. 1 в центровете за спешни повиквания.
(3) Информацията в копието от базата данни се актуализира най-малко два пъти месечно през комуникационната свързаност по чл. 10, ал. 3.
(4) При постигане на договореност между Министерството на извънредните ситуации и предприятията актуализацията може да се осъществява и чрез предоставяне на копие на твърд електронен носител.

Чл. 14.
(1) Информацията, предавана от мобилни наземни мрежи и мрежи от неподвижната радиослужба от вида "точка към много точки", включва:
1. идентификатор и географски координати на клетката, която обслужва повикването; и
2. географски координати за местоположението на абоната в момента на повикването.
(2) Информацията по ал. 1 се предава по сигнализация.
(3) Информацията по ал. 1, т. 2 се предава при наличие на техническа възможност.

Чл. 15.
(1) Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги чрез мобилни наземни мрежи и чрез мрежи от неподвижната радиослужба от вида "точка към много точки", са задължени да създадат и поддържат актуален списък с клетките от мрежата и техните географски координати.
(2) Предприятията по ал. 1 са задължени да предоставят копие от списъка по ал. 1 в центровете за спешни повиквания.
(3) Информацията в копието от списъка се актуализира най-малко два пъти месечно през комуникационната свързаност по чл. 10, ал. 3.
(4) При постигане на договореност между Министерството на извънредните ситуации и предприятията актуализацията може да се осъществява и чрез предоставяне на копие на твърд електронен носител.

Чл. 16. Взаимоотношенията между предприятията и Министерството на извънредните ситуации при предоставяне на информация за местоположението на крайните потребители и данни за абоната, които не са уредени в настоящите правила, се уреждат в споразумения при съобразяване с настоящите правила и при условията на прозрачност и равнопоставеност.


§ 1. "Центрове за приемане на спешни повиквания към единен европейски номер за спешни повиквания 112" са центрове за спешни повиквания от Националната система за спешни повиквания по смисъла на Постановление № 192 на Министерския съвет от 9.08.2007 г. за въвеждане на Национална система за спешни повиквания с единен европейски номер за спешни повиквания 112.

§ 2. С тези правила се въвеждат разпоредби на Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и Съвет за универсалната услуга и правата на потребителите, свързани с електронни съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга).


§ 3. До 31.12.2009 г. разпоредбата на чл. 7 не се прилага за абонати на аналогови централи, като за тези централи в същия срок се допуска използването на префикс "0" при избиране на номер 112.

§ 4. Правилата се приемат на основание чл. 255, ал. 3 от Закона за електронните съобщения и влизат в сила от датата на тяхното обнародване в "Държавен вестник".