Мафиотски босове, олигарси, бизнесмени и политици, най-вече от Източна Европа, се възползват от характеристиките на британското право и заливат съдилищата на Острова с дела за клевета срещу журналисти, задаващи твърде „странни” въпроси.

Английските и уелските съдилища са твърде удобни дори за саудитски милиардери, тъй като британските закони на практика поставят журналистите в положение „виновен до доказване на противното”. Това твърди в свой доклад редакторът от Центъра за разследваща журналистика в Босна и Херцеговина (CIN) Дрю Съливан.

И докато проблемът не е нов за влиятелните английски ежедневници, които могат да си позволят съдебни стълкновения, но въпреки това се отказват все повече от разследващата журналистика, то за по-малките онлайн медии опасността е още по-голяма, а разследващата журналистика за тях става табу. „С онлайн публикациите срещу всяка медия рискува може да бъде заведено дело във всеки съд по света”, казва Съливан.

Ейре и Франция са дестинации с все по-увеличаваща се атрактивност за завеждане на дела за клевата. Увеличаващата се популярност на Париж не е заради размера на обезщетенията, а защото клеветата се води за криминално деяние.

Типичен пример за съдебните дела за клевета срещу медии е случай с украинския милиардер Ринат Ахметов от юни 2008 година. Тогава Ахметов заведе дело срещу „Киев Пост” и срещу „Обозревател”. „Киев Пост” има 100 служители във Великобритания и предпочете да пусне опровержение на материала си за Ахметов. „Обозревател”, обаче, не можеше да си позволи да се защити в британски съд и Ахметов спечели обезщетение от 50 хил. паунда.