Повечето български потребители подкрепят родното производство и предпочитат българските стоки. Това показват резултатите от проучване на Съюз „Произведено в България“ за потребителските нагласи, информира БНР.

Цели 64% от включилите се в анкетата са заявили, че подкрепят българското производство, макар и продуктите да са по-скъпи. Съвкупността от качество и цена е определяща при избора на 30% от хората, а само 17% от българите не се интересуват от произхода на стоките.

Процентът е висок и при по-младите потребители – 60 на сто от тях предпочитат родни продукти. Все пак те по-рядко се спират на такива.

Най-търсените български стоки са хлябът и хлебните изделия, млякото и млечните продукти, месните храни, както и плодовете и зеленчуците, които се купуват от 75 до 80% от хората. 50 на сто от тях предпочитат българските дрехи и обувки.

Положителна тенденция е фактът, че 90% от запитаните биха подкрепили държавата в усилията ѝ да насърчава родното производство.

"Естествено е цената да има определящо значение, особено в етап на кризи“, коментира изследването изпълнителният директор на съюза Пламен Грозданов в интервю. "Но това, че българите предпочитат българското, е свързано и с това, че качеството на българските стоки е по-добро", добави той. "И защо непременно българските стоки трябва да са по-скъпи?".

Грозданов засегна темата за регулирането на дейността на големите търговски вериги, която в последните дни е във фокуса на вниманието. По думите му на относително малкия български пазар действат 5 огромни мултинационални компании в областта на търговията на дребно, като 2 от тях са представени с по 2 търговски вериги. Между тях има много голяма конкуренция.

"Експанзията им на територията на цялата страна създаде доста проблеми. Но вече духът е изпуснат от бутилката. Единственото сега е да не се позволява картелизиране на този сегмент и трябва строг контрол на дейността“, заяви експертът.

Директорът на „Произведено в България“ одобрява засилването на контрола по борсите и границите при вноса на плодове и зеленчуци. Той обаче отправи критики към мярката на бившия министър на земеделието и храните Мирослав Найденов за замразяване на цените на продуктите от „социалната кошница“, тъй като това според него е представлявало държавна намеса във взаимоотношенията между стопанските субекти, което в крайна сметка е довело до увеличаване на цените на стоките.