"Левче субсидия и дарения без лимит си гласуваха депутатите"
След горещи политически спорове и взаимни обвинения в парламента, левът най-сетне победи в пазарлъка за партийните субсидии. Депутатите обаче не пропуснаха да си гласуват допълнителна "екстра" - разрешиха дарения за партиите без лимит от физически и юридически лица.
Дебатите по закона по традиция преминаха от спор по същество - в размяна на нападки между партиите и варираха от припомняне на фалита на държавата при Жан Виденов до истории от първите демократични избори.
В крайна сметка със 119 гласа "за" от 206 гласували (90 от ГЕРБ, 15 от ДПС, 7 от "Обединени патриоти" и 7 от "Воля"), 71 "против" (69 от БСП, един от "Обединени патриоти" и един от ДПС) и 19 "въздържал се" (15 от "Обединени патриоти" и един независим) Народното събрание прие на второ четене корекцията в "Бюджет- 2019", която предвижда държавната субсидия за партиите да е 1 лев на действителен глас.
Намалението от 11 лева, предложено от Министерския съвет, се отнася само за третия и четвъртия от четирите транша дотация за тази година и според действащото законодателство размерът на субсидията ще продължи да се определя година за година в съответния закон за държавния бюджет.
Парламентът отхвърли предложението на левицата неусвоените до 3 юни т.г. пари от партийните субсидии да бъдат върнати в държавния бюджет. "Искате да национализирате като на 9 септември", заподозряха иронично от ГЕРБ.
в. "Труд"
"Отглеждат повече домати, отказват се от картофите"
Земеделците в страната отглеждат повече домати и краставици, но се отказват от картофите. Това показват данни на земеделското министерство за заявените площи по схемите за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци.
При зеленчуците значително се увеличават площите с домати, чушки, краставици и зрял чесън, които достигат съответно 4961 ха, 2915 ха, 1425 ха и 466 ха. При доматите увеличението е с 1145 ха, или с 30% спрямо 2018 г., при чушките ръстът е с 242 ха (+9%), а при краставиците повишението е с 1000 ха. (+213%) При зрелият чесън увеличението е с 89 ха, или с 23,6%.
Ръст има и при зелето, чиито площи нарастват с 21,6% до 1513 ха. Намаляват обаче площите с корнишоните, които за година се свиват от 396 ха до 222 ха.
Много фермери се отказват от отглеждането на картофи по схемите за обвързана подкрепа, като площите с тях намаляват драстично от 12 834 ха през миналата година до 8262 ха през 2019 г., което е спад с над 33%.
Най-много площи, за които се получава обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци, са с череши - 9860 ха. При черешите също има спад, но той е минимален - с 92 ха, или с 0,9%. На второ място при плодовете са сливите - те се отглеждат върху 8306 ха, като почти няма разлика спрямо миналата година. Следват ябълките - 3227 ха (увеличават се с 51 ха), кайсиите - 2874 ха (ръст с 335 ха), прасковите - 2820 ха (намаляват с 13 ха) и малините - 2198 ха (спад със 183 ха).
в. "Труд"
"41 500 българи искат да останат в Англия след Бpекзит"
Четиридесет и една хиляди и петстотин българи са подали заявления пред британските власти, че искат да продължат да живеят във Великобритания и след Брекзит. Те са кандидатствали за така наречения статут на уседналост (settled status), който дава право на европейските граждани да останат легално в Обединеното кралство и след като то вече няма да е част от ЕС.
Това поставя страната ни на първо място сред държавите, чиито граждани много бързо са започнали да се възползват от стартиралата през април електронна система за регистрация. Въпросните заявления са подадени само за два месеца и се равняват на около 42% от 100-те хиляди пълнолетни българи, за които британските власти имат сведения, че се намират на територията на страната. И макар числото на кандидатствалите да е внушително и да е колкото населението на град Видин, българските дипломати в Лондон са притеснени, че има още много сънародници, които не бързат да уредят своя статут. Затова те са започнали да провеждат серия от срещи, чиято цел е да стигнат до максимален брой наши граждани в Англия.
Опасенията им са, че освен 60-те хиляди неподали молба за статут на уседналост има и много други, за които британските власти дори не подозират. Голяма част от тях работят и живеят нелегално при сънародници и в един момент това може да се окаже сериозен проблем за тях след Брекзит и да бъдат депортирани.
в. "24 часа"
"Съд: всички нефтени компании трябва да заделят запаси"
Всички компании, които произвеждат и търгуват с нефтени продукти, трябва да заделят запаси за нуждите на държавния резерв. Това става ясно от окончателно определение на петчленен състав на ВАС. То е по повод жалба на "Инса ойл".
На компанията за периода от април тази година до април 2020 г. от държавния резерв са определили, че трябва да поддържа запаси от близо 43 тона различни горива. От "Инса ойл" са обжалвали това изискване с мотив, че нямат достатъчно данъчни складове, където да държат посочените количества. Първоначално Административният съд в Пловдив признава жалбата на компанията.
От ВАС обаче отменят това решение и постановяват, че "Инса ойл" трябва да поддържа запаси. И посочват, че това е законово задължение на всички нефтени компании и частният интерес на едно дружество не може да бъде над обществения.
в. "24 часа"
"Борисов пак разби фабрика за цигари и пак е най-голямата"
След като само преди два дни премиерът Бойко Борисов обяви, че делът на контрабандните цигари в България е едва 3.8%, министър-председателят отпътува на пожар към пловдивското село Труд, където по негови думи службите са разбили най-голямата фабрика досега за нелегални тютюневи изделия.
Премиерът посети халето заедно с шефа на Агенция "Митници" Георги Костов и главния секретар на МВР Иво Иванов. Там беше и зам.главният прокурор Иван Гешев. "Виждали сме много фабрики за производство за контрабандни цигари, но толкова голяма и толкова добре организирана - не сме!", похвали се Борисов, цитиран от bTV. От думите му се разбра, че държавата знаела, че "някъде има фабрика". "Те са действали изключително конспиративно - виждате какви изолации, украинци и молдовци са работниците. Те не излизат, тук живеят, имат си щанги да си вдигат. Сиреч няма никакъв признак, по който да отидат на кафе, ресторант, да ги забележат в Пловдив", разкри министър-председателят.
Борисов посочи, че най-вероятно произведената продукция директно се изнася, тъй като цигарените кутии са с гръцки надписи. Зам.главният прокурор Гешев от своя страна уточни, че намерените тютюневи изделия в склада са за около 2 млн. лева. Според премиера щетите от тази фабрика месечно за бюджета са между 15 и 20 млн. лева. "Горе-долу толкова, колкото искат полицаите за нощния труд", добави Борисов. От неговите думи стана ясно още, че службите са разбили и втора по-малка фабрика край село Ръжево Конаре. "Сутринта с колегата Гешев десетина пъти се чухме, защото първо ударихме другата фабрика до Ръжево Конаре. И той ми казва: "Видя ли, че не е така...". И се тюхкахме. Но след малко се обадиха вече, че са открили голямата фабрика", разказа премиерът.
в. "Сега"
"МВР избира между германски фирми за новите е-документи за 240 млн. лв."
"Веридос ГмбХ" и обединението "Мюлбауер Ай Ди Сървисис" са двата участника, които са поканени да представят оферти в търга за нови паспорти и лични карти. Това става ясно от решение на Министерството на вътрешните работи (МВР) от 3 юли 2019 г.
След дълго разглеждане на документите на общо четири кандидата оценителната комисия от МВР даде ход на обществената поръчка, която е на стойност 238 млн. лв. без ДДС.
Другите два кандидата са чужди компании, които по различни причини няма да бъдат допуснати до представяне на оферти. Все пак те имат възможност в 10-дневен срок да обжалват отстраняването си от състезанието.
Е-документи: не и скоро
От събирането на първоначалните кандидатури през октомври 2018 г. досега мина доста време - близо девет месеца. Още през есента от вътрешното министерство уточниха, че има шанс търгът да се проточи във времето заради детайлната проверка на достъпа до класифицирана информация на участниците. В новите документи за самоличност ще има вграден чип с биометрични данни и електронна идентификация.
След като стане ясно дали някой ще обжалва, ще се подават и офертите. От МВР предвиждаха 16 месеца преходен период, докато текат строителството на сградата и доставката на оборудването, а избран изпълнител едва ли ще има преди средата на 2020 г. Това значи, че новите е-документи вероятно се местят за 2021 г.
Търгът беше първоначално обявен още през 2016 г. за двойно по-висока цена - 500 млн. лв., но премиерът Бойко Борисов я прекрати като част от първия си "катарзис". Новата идея беше документите за самоличност да се поверят на държавна фирма с името "Център за предоставяне на услуги". Това не се случи и сега се търси подходящият кандидат през обществена поръчка.
в. "Капитал"
"Няма да закриват отделения в болниците на Северозапада"
Няма да се закриват отделения в болниците в Северозападна България. Това стана ясно на срещата между здравния министър Кирил Ананиев и директорите на областните болници във Видин, Враца и Монтана. Укрепването на отделения във Враца и Видин, които в момента имат затруднения заради липсата на кадри и все по-малкия брой обслужвани пациенти, е една от основните мерки.
Добрата новина е, че в болницата във Враца не само че няма да се закриват отделения, но дори се предвижда откриването на две нови - за инвазивна кардиология и съдова хирургия. Целта е да се осигури по-комплексно обслужване на местните хора стана ясно на срещата.
По думи на Ананиев се водят разговори с всички банки в страната, за да може да се рефинансират задълженията на лечебното заведение. В момента почти целият приход на врачанската болница е под запор от кредитори, поради което се бавят възнагражденията на медицинския персонал.
Основният проблем на видинската болница пък са кадрите. От здравното министерство посочват, че за последната година финансовото състояние на лечебното заведение е стабилизирано, няма просрочени задължения и редовно се изплащат заплатите на медицинските специалисти. На срещата беше поставена цел да се подсили и мотивира медицинският персонал, така че болницата да може да извършва по-голям обем дейност. Въпреки че в момента има финансов потенциал, той не може да бъде реализиран поради липсата на медицински персонал стана ясно на срещата.
Без просрочени задължения работи и лечебното заведение в Монтана. В него не се предвиждат структурни промени, тъй като няма сериозни проблеми и с необходимия медицински персонал. Планира се и увеличение на възнагражденията.
в. "Монитор".
