"Анексът към договора за тол таксите е незаконен"
Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ) и австрийската фирма „Капш" са в сериозно нарушение с анекса, сключен съм договора за изграждане на тол системата, заявиха категорично юристи пред „Труд".
Във вторник публикувахме материал под заглавие „1.3 милиарда от тол таксите изтичат безконтролно към „Капш", а от чуждестранния консорциум изпратиха опровержение, в което отричат „обвиненията" (виж долу). „Труд" не обвинява никого, а изнася факти. Редакцията разполага както с договора между АПИ и „Капш", така и с анекса към него плюс писмото на шефа на АПИ Георги Терзийски с молба до консорциума да помогне в оперирането на системата, което е приоритет само на държавата.
Законът за обществените поръчки (ЗОП) въвежда забрана за изменение и допълване на договорите, освен при непредвидени обстоятелства. В случай, че даден изпълнител не желае да продължи доставките при първоначално договорените условия, с които е спечелил търга, той може да се откаже от договора. Възложителят няма право да приема отправени към него предложения за анексиране на сключени договори за обществени поръчки. Изключение правят обстоятелства, възникнали след сключването му и правещи невъзможно изпълнението му. Обикновено това са природни бедствия, аварии и др. В анекса на АПИ и „Капш" е записано, че 125 портални рамки се намират в населени места и не е възможно да се налагат такси на градските пътища. Това обаче не е никакво непредвидено обстоятелства, защото е било известно и преди сключването на договора. „Капш" няма да изградят и 200 км оптични кабели до десетте най-натоварени гранични пункта. Също на граница няма да бъдат изградени и 23 от 30-те офиса, което също е договорено в анекса и отново няма форсмажорни обстоятелства, довели до тази промяна.
в. "Труд"
"България първа в ЕС в борбата с незаконните цигари"
България продължава да е на първо място в ЕС по най-нисък дял на контрабандните цигари едва 3,8% през първото тримесечие на 2019 г. Спадът в сравнение с последното тримесечие 2018 г. е 0,6 процентни пункта, а в сравнение със същото тримесечие на м.г. - с 2 процентни пункта. Това показват представените в сряда данни от независимо проучване на големите цигарени компании, проведено между 15 февруари и 15 март.
В сравнение с 2010 г., когато започнаха редовните проучвания, спадът на цигарените кутии без бандерол и платен акциз е над 10 пъти от тогавашните 34,5%.
През изминалите 9 години оттогава е имало само един кратък период през 2014 г., когато делът на контрабандните цигари е започнал да се повишава.
"Това е точно по времето на Орешарски и разправиите покрай КТБ. В момента, в който се разклати политическата ситуация, и контрабандата тръгва нагоре", коментира премиерът Бойко Борисов, който традиционно присъства на представянето на данните заедно с главния прокурор Сотир Цацаров, вътрешния министър Младен Маринов, шефовете на НАП, митниците и други служби. Според присъстващия на представянето на данните ръководител на Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов при проучването през следващото тримесечие е твърде възможно да има леко повишение на контрабандата поради "лекото политическо неспокойствие около евроизборите".
България в момента на практика е на първо място в ЕС по най-нисък дял на цигарената контрабанда, което даде повод на Тихомир Безлов да предложи шефовете на родните служби да споделят своя опит с други страни членки. Това пък даде повод на премиера да съобщи, че идеята за създаване на европейска агенция за борба с контрабандата е възникнала именно около постиженията на страната ни в борбата с цигарената контрабанда. "Наскоро Франс Тимерманс (зам.-председател на Еврокомисията - б.а.) специално ни похвали за борбата срещу контрабандата", каза по този повод Борисов.
в. "24 часа"
"Бизнесът: 183 дни през 2019 г. сме с най-скъпия ток в ЕС"
183 последователни дни през 2019 г. средната цената на електроенергията за индустрията у нас е била по-висока от тази в Германия, Франция, Австрия, Чехия, Словакия и Швейцария. Това пише в писмо до министъра на енергетиката Теменужка Петкова Цветан Симеонов като ротационен председател на Асоциацията на работодателските организации. Като се добавят доплащанията за преференциалните цени на т.нар. американски централи (каквито няма в нито една друга европейска страна), българските предприятия получават най-скъпата електроенергия в цяла Европа, пише той.
Акцентът е цената на базовата енергия на борсата в сегмента "ден напред" за 3 юли, когато тя достигна 195,40 лв. за мвтч, което у два пъти над средноевропейското, а спрямо Германия и Франция - 3 пъти.
Работодателите смятат, че се е получило това, за което са предупреждавали. Очакваното търсене, което в първите три дни на месеца е 30,4, 31,3 и 29,1 гигаватчаса при 21 гигаватчаса преди седмица, е трябвало да се посрещне с адекватно предлагане.Частично това е било постигнато за 1 и 2 юли. Причината била в търга за продажба на онези 50 мегавата мощност от малките зелени централи, срещу което се обяви бизнесът. Така среднодневното предлагане е било съкратено с 2,5 гигаватчаса. Те задават въпрос защо на продажбите на "ден напред" при тези високи цени не е участвала и ТЕЦ "Марица-изток 2" и не е осигурила липсващите 100 мегавата. Бизнесът настоява и за осигуряване на капацитет за внос на ток.
в. "24 часа"
"Първият випуск на училищната реформа се провали по математика"
Седмокласниците се представят отчайващо слабо на националното външно оценяване по математика. От 100 възможни точки средният им успех е едва 33.6 точки. По старата скала това отговаря на оценка 3.60, въпреки че сега резултатът остава само в точки. По български език и литература резултатите им едва успяват да минат 50-процентната бариера - 53 точки от 100 възможни, равнозначно на добър 4.30.
Това е равносметката от тазгодишното национално външно оценяване в края на 7-и клас, на което се явиха над 55 хиляди седмокласници. Випускът е първият, който учи от пети клас по изцяло нови учебни програми, съответно и учебници, които са с олекотено съдържание, по-практически ориентирани и целящи усвояване на умения. Парадоксът е, че сред най-трудните задачи за младежите са били именно тези, измерващи умения, което показва, че поне засега реформата в училищното образование не дава очакваните резултати.
"Ясно е, че този випуск не е много по-различен от миналата година. Системата не е започнала да работи по различен начин. Новите учебни програми не са довели до драматични разлики в резултатите", коментира просветният министър Красимир Вълчев. Според него проблемите са ясни и се дължат както на вътрешни, така и на външни обстоятелства - например, че днешното поколение е много различно и трудно се привлича вниманието му. По думите му тепърва ще се възлагат анализи на училищно и регионално ниво, но изводът на МОН е, че трябва да прави "повече от същото", т.е. повече методическа подкрепа на РУО-тата, повече квалификации за учителите, повече мотивирани преподаватели.
в. "Сега"
"Болничните наближават нов рекорд - 3.5 млн. за 2019 г."
След арестите на лекари, замесени в издаването на фалшиви телкови решения, премиерът Бойко Борисов се зае със стара своя болка - фалшивите болнични.
В сряда Борисов съобщи данни за огромен ръст на издадените през тази година болнични листове. "Много съм разтревожен, над 3.5 млн. болнични са издадени, миналата година са били 2 милиона. Това е голям бич за работодателите, докато някой си пълни джобовете", обясни премиерът по време на конференция за борбата с контрабандата на цигари. Той е разпоредил още вчера проверка за реда, по който се издават болничните, а лекарите предупреди: "Никак не ми е приятно да арестувам доктори и медицински лица, защото всички ги уважаваме, но призовавам да спрат тази практика, защото много сериозно сме се заели". Борисов припомни акциите срещу измами с ТЕЛК с коментара: "Виждате какви безобразия се правят там".
3.5 млн. е очакваният брой на болничните листове за цялата 2019 г., съобщиха по-късно от Националния осигурителен институт. За първите шест месеца на годината са издадени 1.7 млн. болнични листа - съизмеримо с броя на болничните за цялата 2007 г., когато са били около 1.9 млн. Общият размер на начислените парични обезщетения, изплатени от ДОО на база болничен лист за 2018 г., е 557 001 146 лв. От статистиката на сайта на НОИ се вижда, че миналата година са платени 2.747 млн. обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, поради нетрудови злополуки и поради гледане на болен член на семейството и карантина. Това обаче са само болничните от четвъртия ден нататък, които се плащат от института. Данни за броя на обезщетенията за първите три дни, плащани от работодателите, не се публикуват официално. По прогнози на Фискалния съвет се очаква те да бъдат около 200 млн. лв. за 2019 г. "По наше мнение тези средства за сметка на работодателите и на ДОО през 2019 г. ще надхвърлят 700 млн. лв.", се посочва в становище на съвета за закона за бюджета на ДОО за 2019 г. На този фон обжалваните от НОИ болнични листове през 2018 г. са 9514, а проверките на лечебни заведения -1174.
в. "Сега"
"Парламентът все пак ще гласува субсидия от 1 лв. за партиите"
ГЕРБ продължава да държи на предложението на правителството парламентарно представените партии и тези, които са спечелили 1% на изборите за Народно събрание, да получават по един лев на глас субсидия от държавата. Това стана ясно от изказването на председателя на парламентарната група на управляващата партия Даниела Дариткова направено след среща с коалиционните партньори от "Обединените патриоти" в сряда в парламента.
"Ще подкрепим промените в Закона за държавния бюджет във варианта, който беше внесен от Министерския съвет. Оставаме на твърдата позиция, че субсидията трябва да остане 1 лв. на глас", каза Дариткова.
Тя обаче уточни, че след евентуалното приемане на този размер на субсидията може да се търсят нови варианти за финансиране на партиите. "С коалиционните партньори ще продължим разговорите как да бъде ревизиран Законът за политическите партии", заяви Дариткова.
По думите й докладът на бюджетната комисия за второто четене на промените в Закона за бюджета е готов и тази седмица може да влезе в пленарната зала, въпреки че точката не фигурира в дневния ред на парламента. По неофициална информация тя ще бъде внесена като извънредна точка в дневния ред утре. Освен субсидия от един лев за спечелен глас бюджетната комисия одобри и предложението на ДПС за неограничено финансиране на партиите от физически и юридически лица. За момента не е ясно дали този текст ще бъде одобрен окончателно в залата или не.
в. "Капитал"
"Как се харчат парите на БНТ е най-важната дилема пред кандидатите да я оглавят"
Общо шестима са кандидатите за поста генерален директор на БНТ. В сряда Съветът за електронни медии (СЕМ) започна изслушването на техните идеи за развитие на обществената телевизия с първите трима кандидати по реда на подаване на документите - Сашо Йовков, Никола Тодоров и Явор Симов. В четвъртък пред СЕМ ще се явят Сашо Диков, сегашният изпълняващ длъжността генерален директор Емил Кошлуков и Стоил Рошкев.
Гласуването в СЕМ ще се проведе в петък, когато ще стане известно името на новия генерален директор на БНТ, освен ако никой от шестимата кандидати не събере необходимото мнозинство от 3 гласа в съвета. СЕМ се състои от петима членове, три гласа са необходимият минимум за вземане на решение.
Постът на генералния директор на обществената телевизия БНТ беше освободен предсрочно в края на април преди изтичането на мандата на Константин Каменаров, след като той беше осъден условно на година и три месеца лишаване от свобода за шофиране след употреба на алкохол. Според Закона за радио и телевизия лица, които са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, не могат да заемат тази длъжност.
За временно изпълняващ длъжността генерален директор на БНТ беше избран Емил Кошлуков. По закон срокът, за който тази позиция може да се заема временно, е само три месеца, затова междувременно СЕМ обяви процедурата за избор на генерален директор.
Конкурсът се провежда в условията на безпрецедентна финансова криза в БНТ. От отчета за състоянието на телевизията, направен в средата на юни по искане на СЕМ, стана ясно, че медиата е задлъжняла с 44 млн. лв. Основният въпрос, който се поставя около този избор, е какво трябва да се направи, за да се гарантира независимостта на БНТ - както финансовата стабилност, така и свободата на редакционната политика и защитата срещу всякаква политическа намеса. Тези въпроси задава и Асоциацията на европейските журналисти - България, в отворено писмо днес.
в. "Капитал".
