Издръжката на член от четиричленно домакинство (2 възрастни + 2 деца) в края на септември достигна 502,00 лв., или общо това домакинство трябва да разполага месечно с 2008 лв. за нормален живот. Това съобщи Любен Томев, директор на Институтa за социални и синдикални изследвания на КНСБ, информират от синдиката.
Парите са необходими за храна, да се поддържат разходите за дома, за облекло, да се ползват медицински и образователни услуги спрямо нормалните български стандарти.
Темпът на нарастване на издръжката на живот през септември е 1,5 на сто спрямо юни 2010 г., а спрямо същия период на миналата година увеличението е с 4,9 на сто.
След кризисната 2009 г., когато издръжката на живот през септември отбеляза реален спад на ценовите нива, през същия период на 2010 г. трендът се обръща и се наблюдава плавно увеличение на ценовите нива, които водят до ясно изразена тенденция на поскъпване на живота, коментират от КНСБ.
Основните фактори, които повлияха върху покачване издръжката на живота през септември 2010 г., са резултат от поредното увеличение на цените (от 1 юли 2010 г.) на природния газ (с 24,6%), на електроенергията (с 1,6%), топлоенергията (с 12%). Това ни дава основание да считаме, че ще продължи поскъпването на живота и през следващите месеци, защото ценовата динамика ще бъде диктувана основно от преките и вторичните ефекти на поскъпването на изброените по-горе стоки и услуги, коментират от КНСБ.
В групата на хранителните стоки е регистрирано поскъпване с 1,8% спрямо м. юни т. г., а на годишна база - с 6,2%. Тези стойности не бяха очаквани. Обичайната за този период дефлация, обусловена от сезонния спад на плодовете и зеленчуците, бе заместена със стабилен ценови ръст. При някои основни хранителни стоки скокът е значителен, допълват от КНСБ.
Групата "Хляб и зърнени храни" отбеляза средно с 4,8% поскъпване, като пшениченото брашно скочи с 24,8%, хлябът с 5,3% , при хлебните и тестени изделия повишението е с 3,1%.
Рекордно висок е скокът при яйцата. Само за три месеца тяхната цена нарасна с 6,2% в най-благоприятния за тяхното предлагане сезон.
Сериозно е поскъпването в групата "Мляко и млечни продукти" – с 4,1%, като при киселото мляко поскъпването е с 2,2%, а при сиренето - средно с 6,9%.
В групата "Животински и растителни масла" средното покачване на цените е с 14,6%, като отново и традиционно вече рекордът се държи от олиото - скок с 16,2%. Маргаринът е по-скъп с 4,7%, а кравето масло - с 13%.
Значително по-умерено покачване на цените се наблюдава в групата "Месо и месни продукти" – средно с 1,1%. По-висок е ръстът при цените на прясното месо с 1,6%, докато при обработеното месо и колбасите се наблюдава задържане на ценовите нива.
Повишение е регистрирано в групата "Кафе, какао, чай" и групата "Алкохолни напитки", съответно с 3,9% и 3,0%, а в групата на безалкохолните напитки поскъпването е с 1,3%.
При нехранителните стоки и услуги средно цените са нараснали с 1,3% през третото тримесечие на годината, на годишна база с 3,8%. По-характерни ценови покачвания през тримесечието са регистрирани в следните групи и позиции:
Трайно е покачването на разходите, свързани с поддържането на жилищата, отопление и осветление. За тримесечен период "Жилищните наеми и разходите за поддържане на жилището" са нараснали с 2,5% , а за годишен с 6,6%. В групата "Осветление, отопление и енергия" услугите са поскъпнали средно с 3,8% през тримесечието, а в годишен план с 9,2%. Това поскъпване се дължи основно на покачване на цените през третото тримесечие на топлоенергията с 12%, електроенергията с 1,6%, на газ "Пропан –бутан" с 11,5%, при твърдите горива за отопление се наблюдава лек спад от 0,8%.
Умерено повишение на цените се отчита при групата "Образование, свободно време и развлечения" – с 0,8%. В по-голяма степен то се влияе от повишените такси за обучение с 2,0%, както и от стоковите представители в групата "Услуги, свързани със свободното време и културата" - поскъпването средно е с 1,4%.
Като цяло в групата "Транспорт и съобщения" се отчита ръст от 1,2%, но той основно се формира от ръста на транспорта с 1,3%, докато при съобщенията не се отчитат ценови изменения. По-характерни ценови покачвания в групата през тримесечието са регистрирани при автомобилни бензини, моторни масла средно с 3,0%, при пътнически такси с 0,7% и въздушен транспорт с 1%.
Границата на бедност, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна 188,84 лв. на 1 лице, което показва ръст с 2,0% спрямо предходното тримесечие, а на годишна база - спад с 3,2%. Темпът на нарастване на хранителните стоки при издръжката на бедните изпреварва ръста на същата група от общата издръжка на живот. Групата на хранителните стоки от типа на потребителска кошница на ограниченото потребление (в която не са включени цигари, алкохол, обществено хранене), бележи ръст от 3,5% спрямо предходното тримесечие, докато през последните години се наблюдаваха по-ниски темпове от тези на издръжката за храна при средното четиричленно домакинство.
Тези данни показват, че вече нарастват цените на жизнено важни стоки от първа необходимост, които са характерни за потреблението на бедните домакинства. Много от тях са принудени да ограничат разходите си за храна, здравеопазване, образование, което ги излага на трайна бедност и допълнителни рискове в бъдеще, считат от КНСБ.
Доходите на домакинствата през второто тримесечие на 2010 г. бележат някои съществени структурни изменения, които в голяма степен могат да се обяснят и с влиянието на кризата. Средният номинален ръст на общия доход на 1 човек от домакинство е 0,9% по-нисък в сравнение с аналогичния период на предходната година, а реалният с 2,6%. Общият доход на 1 лице от домакинство (302 лв.) представлява 60,2% от необходимите средства за издръжка на живот, докато през същия период на м.г. средният общ доход на 1 лице от домакинство (305 лв.) представлява 64% от издръжката на живот.
Тези данни са доказателство, че в структурата на доходите на домакинствата настъпват някои негативни изменения, считат от КНСБ. Спрямо второто тримесечие на 2009 г. спада относителният дял на доходите от работна заплата (с 5,6%), от извън работната заплата (с 51,3%), от социални помощи (с 5,9%). Нарастват доходите от пенсии (с 13,6%), обезщетения за безработни (с 28,4%), от изтеглени спестявания (с 5,8%). Разбира се, това е следствие от прилаганите рестриктивни мерки на пазара на труда и замразяване на работните заплати, коментират от КНСБ.
Необходимите средства за издръжката на живот, сравнени с данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи на тримесечен общ доход (НСИ) за второто тримесечие 2010 г., показват следните тенденции: под границата на бедност остават около 26% от домакинствата в страната; домакинствата с общ доход на 1 лице над издръжката на живот са около 10,3%.
Работната заплата, като основен източник на доход през второто тримесечие на 2010 г., отбелязва реален ръст от 7,0% спрямо аналогичния период на 2009 г. За същия период наетите лица са намалели със 7,3%, а това е доказателство, че източник за повишаване на работната заплата е редуцирането на персонала. Продължава обаче да се задълбочава диференциацията между средните заплати в отделните отрасли и дейности. При средна брутна работна заплата за страната 640 лв. през второто тримесечие на 2010 г., като "работещи бедни" (с работна заплата под 75% от средната за страната) могат да се определят работещите в 15 икономически дейности. Броят на наетите в тези дейности е 626 хиляди души, което представлява около 28% от всички наети в страната.
Сравнителният анализ на европейско равнище показва, че ръстът на БВП за България през второто тримесечие на 2010 г. (спрямо предходното тримесечие) е под средното ниво за страните членки на ЕС-27. Средно за страните членки ЕС-27 е отчетен икономически ръст от 1% през второто тримесечие на 2010г. Значително над средния ръст е отчетен в Германия (2,2%), Литва (3,2%), Естония, Финландия, Швеция (1.9%). Данните за нарастването на БВП показват, че ръстът от 0,5% за второ тримесечие на 2010 г. поставя България по-скоро близо до средата, отколкото сред водещите страни по икономически растеж. Този темп е твърде недостатъчен, за да възстанови натрупаните загуби в икономиката, след като през цялата 2009 г. и първото тримесечие на 2010 г. се отчиташе реален спад на БВП. С провежданата рестриктивна политика и замразяване на работната заплата може да се очаква свиване на потреблението, намаляване на заетостта и производството, което ще удължи етапа на възстановяване от кризата. В този смисъл възможността за излизане на икономиката от рецесия може да се реализира с прилагането на адекватни мерки, насочени в подкрепа на доходите на домакинствата, е изводът на КНСБ.
