България има стратегически предимства в европейски и международен план, от които трябва да се възползва в близките 30 - 50 години. Това каза от парламентарната трибуна министърът на околната среда и водите Нона Караджова на обсъжданията при приемането на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в България, внесена от Министерския съвет, предаде агенция "Фокус".

В дългосрочен хоризонт не се очаква краен недостиг на водата в България. Проблем ще бъдат годините на суша и екстремно големите валежи, които създават проблеми в областта на наводненията.

След близо тричасов дебат депутатите приеха Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в България. По време на тях беше поставен въпросът за контрола и отговорността за водните съоръжения и по-специално за язовирите. Обсъди се и възможността за освобождаване цената на водата след приемане на стратегията.

Според правителството с приемането на документа ще се засили ролята на държавата при управлението, координацията и контрола на най-важните водностопански съоръжения. Заложено е ясно разграничение за собственост, оператори и контрол на язовирите. Предвижда се създаване на „Воден съвет” към ПУДООС.

Според прогнозите ще има многократно увеличение на населението на планетата. Прогнозира се до 2040 - 2050 г. населението на света да достигне 9 милиарда души. "Това означава огромна потребност от храна и от вода. България е сред страните, които разполагат с два ресурса, които, ако съумеем да опазим, ще дадат предимства на страната ни в дългосрочен план – това са плодородните земи и подземните, повърхностите води. По най-добрия начин трябва да се възползваме от тези предимства”, заяви министър Караджова.

Правителството бърза с водната стратегия, за да покаже на Брюксел, че има такъв документ. Това коментира същевременно в сутрешния блок на телевизия "България он еър" председателят на Асоциацията по водите Иван Иванов.

Като пример той посочи, че в документа липсват визията и мерките, които се предвиждат по отношение на морските води. Нищо не се споменавало и за минералните. "Паралелно с това се обсъжда и друга програма за развитието на ВиК мрежите – мога да се обзаложа, че между двата документа няма координация, тъй като се разработват от различни екипи".

Друг проблем е, че секторът не се управлява от едно министерство. В момента МРРБ се занимава с инфраструктурата, здравното министерство - с качеството на водите, МИЕТ – с язовирите. Между институциите обаче няма координация.

Преди ден стана ясно, че кабинетът има идея да въведе две тарифи за водата – една, по-ниска, за пестеливите домакинства и друга за онези, които харчат месечно над пет кубика. Според Иванов идеята на този етап е практически неприложима защото – от една страна, самите водомери не са пригодени за такова отчитане, а от друга – ще е необходимо технологично време за настройване на софтуера.

*Информацията е допълнена в 13.50 ч.