Народните представители приеха на второ четене Закона за електронните съобщения (ЗЕС), предаде Агенция "Фокус". Законът влиза в сила от 10 март.

На предприятията, които не предоставят в законовия срок от 72 часа справка, ще бъде налагана глоба от 3 000 лв. до 25 000 лв., а при повторно нарушение глобата е в размер от 15 хил. до 50 хил. лв.

Депутатите приеха още предприятията, предоставящи обществени електронни съобщения мрежа или услуги, да съхраняват за срок от 12 месеца данните, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за проследяване и идентифициране на източника на връзката, идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката, идентифициране на типа на връзката, идентифициране на крайното съобщително устройство.

Право да иска извършване на справка от предприятията имат специализираните дирекции, териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на Държавна агенция "Национална сигурност", Главна дирекция "Криминална полиция", Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", Главна дирекция "Охранителна полиция", Главна дирекция "Гранична полиция", дирекция "Вътрешна сигурност", Столичната дирекция на вътрешните работи, областните дирекции на МВР и териториалните звена на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност".

За достъп до данните ще се изготвя мотивирано искане, съдържащо правно основание, за целта, за която е необходим достъпът, регистрационният номер на преписката, данните, които следва да се отразят в справката, определеното длъжностно лице, на което да се предоставят данните. За направените искания органите водят специален регистър, който не е публичен.

Достъпът до данните се осъществява след разрешение на председателя на районен съд или от оправомощен от него съдия по седалището на орган, който е поискал достъп. Данните се предоставят на съда за нуждите на наказателното производство по условията и реда на Наказателно процесуалния кодекс. Справката, която не се използва за образуване на досъдебно производство, независимо дали представлява класифицирана информация се унищожава в срок от шест месеца.

Дебатите:

МВР няма да има пряк достъп до трафичните данни на хората. Това стана ясно от  изказването на заместник-министъра на вътрешните работи Веселин Вучков по време на обсъждането на закона. Той за пореден път коментира, че обществото не трябва да се притеснява от безконтролно следене на службите за сигурност. По думите му достъп до данните ще има само след съдебно разрешение.

Достъпът на МВР до данни за интернет трафика ще бъде позволен само за разкриване на тежки или компютърни престъпления. Това стана ясно още от думите на Вучков. Между двете четения имаше идея в обхвата да попаднат и престъпления, за които се предвижда наказание под пет години лишаване от свобода.

По време на обсъждането депутати се скараха за това дали промените в закона ограничават правата на гражданите. По този повод заместник-министърът коментира, че достъп до трафични данни е позволен за много по-леки престъпления, пише Dariknews.bg.

Депутатът от ДПС Христо Бисеров заяви, че към тежките престъпления са прибавени компютърните престъпления и това се премълчава. По думите му никой оператор не може да осигури 24-часово наблюдение и достъп до данните до 72 часа.

Малки и средни фирми не могат да отговорят на тези изисквания. Срокът е невъзможен, посочи Бисеров. По думите му с този закон след като платят два пъти глоба в размер на 100 000 лв. малките фирми няма да могат да съществуват, с което по думите му се разместват пластове в бизнеса.

Нашето предложение е за по-разумни срокове, по-разтегливи - от 72 часа до една седмица, посочи още депутатът от ДПС.

Ако въведем вечерен час и пуснем полицаи с палки, още повече ще намалее престъпността, каза от парламентарната трибуна при обсъждането на закона народният представител от "Коалиция за България" Антон Кутев. Според него ограничаването на правата на гражданите с този закон е много по-тежко от сигурността, която можете да им се гарантира.

След гласуването на спорните текстове група протестиращи, които наблюдаваха дискусията от балкона в залата, обърнаха гръб на депутатите, за да се види надписът на светлоотразителните жилетки, които носеха - "Не на тероризма". На излизане от залата Петко Ковачев от "Зелените" изрази недоволство, че компютърните престъпления са останали в обхвата на следенето. По думите му така се нарушава Конституцията, която повелява, че кореспонденцията е тайна, освен при тежки престъпления.