България продължава да бъде на последно място по работни заплати, доходи и жизнен стандарт в Европа. Задълбочава се неравенството и поляризацията в обществото. Ако ЕК твърди, че е налице "опасно нарастване на разходите за труд” у нас, тя би трябвало да анализира и структурата на БВП поне през последните 10 години от гл.т. на участието на труда и капитала. Такъв анализ ще покаже, че относителният дял на компенсацията на наемния труд в БВП за България е най-ниският сред всички европейски страни (едва 34-36%).

Това заявяват от Координационния съвет на КНСБ във връзка с разпространения във вторник доклад за ранно предупрежедение на ЕС, който е първа стъпка от приложението на новата процедура за наблюдение и корекция на макроикономическите дисбаланси в страните от ЕС. Според документа високият темп на икономически растеж в периода 2006-2008 г. е бил съпроводен с натрупване на висок дефицит по текущата сметка, повишение на инфлацията, значително нарастване на кредитите за частния сектор и увеличаване на разходите за труд на единица продукция.

КС на КНСБ за пореден път обръща внимание, че пазарът на труда в България се характеризира с ниска конкурентоспособност и редица структурни слабости. Като резултат от това производителността на труда е силно зависима от заетостта. Това недвусмислено доказва, че големият проблем на българската икономика е не изпреварващият ръст на заплатите, а структурният дисбаланс на пазара на труда – наличието на значителен контингент работна сила с ниска образователна и квалификационна степен и задълбочаващото се несъответствие между търсене и предлагане на работни места.

Освен това трябва да се има предвид, че за периода 2000-2006 г. производителността на труда съществено изпреварва нарастването на реалната работна заплата. За целия 7-годишен период, при база 2000 г. показателят (измерен чрез брутната добавена стойност на 1 заето лице) постигна ръст от 27.5%, докато реалната работна заплата се повиши едва с 15.3%. Това се посочва още в информацията на КС на КНСБ.

В документа се посочва още, че данните за 90-те години демонстрират още по-фрапиращи факти на ограбване на наемния труд. Тогава безценката на работната заплата достига 60-70%.