В публикуван днес нов доклад на Европейската комисия (ЕК) се подчертава цялостната положителна роля на мобилните работници от България и Румъния за икономиките на приемащите държави от Общността, предаде БТА.

Тези работници имат принос за обогатяването на комбинацията от професионални умения. Те са заели свободни места в сектори и професии с недостиг на работна ръка, като строителство, домашни услуги и ресторантьорство. Оценките показват и положителното дългосрочно въздействие на свободното движение на румънски и български работници върху БВП на ЕС. Брутният вътрешен продукт нарасна с около 0,3% в Европейския съюз, състоящ се от 27 страни-членки, става ясно от публикувания документ.

В приемащите държави не се наблюдава значително въздействие върху процента на безработицата или трудовите възнаграждения на местните работници. Проучвания в т. нар. "стари" страни от ЕС показват, че трудовите възнаграждения са едва 0,28% по-ниски, отколкото щяха да бъдат без мобилността на работниците от България и Румъния.

Липсват данни мобилните граждани в рамките на ЕС да се възползват прекомерно от социалните помощи. ЕК е на мнение, че въздействието на неотдавнашните потоци от работници оказва незначително или дори положително въздействие върху публичните финанси на приемащите държави.

Мобилността след разширяването на ЕС може да е била причина за известни икономически и социални разходи за приемащите държави. Подобна може да е била ситуацията и за изпращащите страни, които губят производствен капацитет. Комисията допълва, че макар част от тези разходи да могат временно да се намалят чрез ограничаване на мобилността на работната ръка. В дългосрочен план са необходими специфични политически решения за преодоляване на дисбаланса на пазара на труда.

Данните на ЕК сочат, че преходните мерки са имали ограничено въздействие върху разпределението на мобилността в рамките на ЕС. Потоците от работници се влияят по-скоро от търсенето на работна ръка и езиковите умения на кандидатите. Както показва опитът от разширяването през 2004 г., ограничаването на свободното движение на работна сила може да има отрицателни последици. Подобен негативен резултат е увеличаването на недекларирания труд.