Първото впечатление на нашите анализатори за проектобюджета е, че това е едно продължение на досегашната политика. Заложеният ръст от 2,9% е един от ключовите въпроси - дали е изпълним или не. През тази трудна година за полугодието имаме ръст от 2,2%. До края на годината 2,8% е вероятно изпълнимо, не бихме поставили под съмнение за догодина ръст от 2,9%. Това каза Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) пред БНР.

Много сериозно проучваме причините, въпреки макроикономическата стабилност да не идват инвестиции в България. Като предварително заключение можем да отбележим притесненията от работата с администрацията и слабите резултати в борбата с корупцията. Няма нищо лошо да се повишават заплатите, лошото е, когато това се прави без видим напредък, без подобряване на работата. Трябва да има перспектива пред администрацията, за да си върши по-добре работата. Но нека и там да се търсят начини за оптимизиране на процесите и с тях да се гарантира заплащането", каза още Цветан Симеонов.

Относно предложението за повишаване на минималната заплата на 290 лева, Симеонов каза, че бизнесът още не е преглътнал предишното увеличение и на този етап ново увеличение не е приемливо.

Припомняме, вчера и от Българската стопанска камара (БСК) изразиха несъгласие с идеята да се вдигне минималната работна заплата.

През изминалите години минималната работна заплата (МРЗ) се превърна в основен бюджетен и социален инструмент, а не в измерител на труда, смятат от Българската стопанска камара (БСК). Чрез увеличението на минималното възнаграждение фактически ще нараснат публичните разходи, в момент, когато говорим за „затягане" на фискалната дисциплина.

Ако има средства в бюджета, морално е да се актуализират с процента на инфлация първо пенсиите, което няма да деформира пазара на труда, а ще повиши част от доходите на една от най-уязвимите от кризата групи. Освен това, ще бъдат балансирани съотношенията между средните и минималните размери на заплатите и пенсиите.

Мотивът, че чрез увеличението на МРЗ и стимулиране на битовото потребление ще се решат проблемите на кризата, са несъстоятелни. Битовото потребление по редица позиции е базирано на над 80% внос. Това крие риск от нарастване на валутния дебаланс на страната при недостига на чуждестранни инвестиции, особено в условията на валутен борд.