Липсва достатъчно информация в банковите документи, а финансовата култура на българските потребители е ниска. Тези изводи бяха направени по време на кръгла маса за добрите практики в потребителското финансиране. Част от основните проблеми в тази област са изчистени от европейската директива за потребителското кредитиране, която у нас влиза в сила на 12 май. В това отношение България е сред отличниците в ЕС - много държави от общността може би няма да успеят да имплементират разпоредбите на директивата преди да изтече крайният срок през юни, стана ясно по време на дискусията.
Във форума участваха представители на банковия сектор, браншови организации и представители на потребителски организации. Събитието е част от информационната кампания "В ЕС вие имате потребителски права. Отстоявайте ги!" и е по повод Деня на потребителя.
Българинът има усещането, че трябва да се моли, за да му отпуснат кредит. Затова подписва всичко, а едва по-късно започва да се ограмотява и да чете подробностите, коментира Михаил Шишков, председател на Независимия съюз на потребителите. Той призова финансовите институции да работят за повишаването на финансовата култура на хората.
"Хората лесно се подписват под изречението "Запознат съм с общите условия на банката", но реално тези общи условия са много трудни за намиране", коментира и Богомил Николов от сайта "Активни потребители", който е партньор на ЕС по отношение на информационната кампания за защита правата на потребителите. Той допълни, че дори и да бъде качен на сайта, този документ не е в текстови формат и не може да бъде хванат от търсачките. На практика изчитането на общите условия на банката изисква много ровене и четене.
Именно за да бъде премахната практиката информацията да не бъде лесно намерена и прочетена, е създадена и новата Директива за потребителския кредит на ЕС. В нея е предвидена стандартна бланка за искане на кредити от потребители, така че хората да могат да сравняват различните условия. Другите основни моменти са възможността договорът за кредита да бъде прекратен до 14 календарни дни след сключването му, като потребителят не дължи каквито и да било обяснения. Освен това потребители ще могат да погасяват предсрочно кредитите си по всяко време, а институциите, отпускащи кредити, ще трябва да преценяват кредитоспособността на клиентите си. Банките ще трябва да публикуват и годишен процент на разходите (ГПР), който ще позволи на потребителите да сравняват различните кредити.
Когато търсят кредит обаче хората не се интересуват толкова от финансовите условия. Едно от първите неща, което гледат, е доверието в институцията и обслужването. Това показва проучване на "Кредит Груп", една от институциите на финансовия ни пазар. Мария Донева, мениджър в компанията, уточни, че 99% от коментарите в Интернет например са свързани с обслужването на банковите служители. Като цяло всички представители на банковия сектор (в дискусията участваха представители на ОББ, БНП Париба, УниКредит Булбанк и Ти Би Ай Кредит) се обединиха около мнението, че едно от най-важните неща за подобряване на доверието в банковата система е честното отношение към потребителите и ясната информация. Представителите на банките обаче заявиха, че новата директива няма да се окаже толкова голям проблем за сектора, тъй като голяма част от разпоредбите вече се изпълняват.
На форума присъстваше и представител на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма - Емил Алексиев, директор на дирекция „Защита на потребителите". Той уточни, че от министерството са срещнали трудности при преговорите с банките по отношение на разпоредбите за прекратяване на договора за 14 дни, както и компенсациите за банката при предсрочно погасяване на задълженията. „Рекламата също е едно от слабите места - затова ние поискахме дори и повече от разпоредбите на ЕС. Искаме в рекламите информацията за лихвения процент, ГПР, дали лихвата е фиксирана или променлива, да бъдат изписани с еднакъв шрифт".
Алексиев посочи още, че директивата се отнася само за потребителските кредити, но от министерството обмислят варианти за определено регулиране и на ипотечните кредити. Той допълни, че компенсации се дължат само по отношение на предсрочно погасяване на кредити с фиксирана лихва, а директивата действа по отношение на кредити в размер на между 200 и 75 хил. евро.
"Не разбирам какво недоволстват банките от възможността за прекратяване на договора в рамките на 14 календарни дни", контрира Минчо Христов, депутат от 41-то Народно събрание.
Той припомни, че според стария закон за потребителското кредитиране предсрочно погасяване можеше да стане по всяко време и клиентите не дължаха лихви. Според Христов положителна обаче е отмяната на служебното превалутиране на кредитите. "Това означава, че банката няма да може едностранно да промени условията и да изпрати уведомително писмо на клиента си, че от утре има промяна и вноските по кредита вече не се дължат в лева, а в друга валута", допълни депутатът.
