Съгласно Кодекса на труда, работниците и служителите с трайно намалена работоспособност от 50 и над 50% имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

Това означава, че тези хора имат право на 6 дни повече от нормалния основен платен годишен отпуск установен в минимален размер от кодекса на труда на 20 работни дни заради това, че са с трайно намалена работоспособност, обяснява експертът по трудово право Тодор Капитанов.

Отпускът, на който имат право работници и служители с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, по съществото си е основен платен годишен отпуск и се ползва на специално предвидено за това правно основание (в 26 –те работни дни са включени и 20- те работни дни по чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда).

По-голям размер на този вид отпуска може да се уговори в колективния трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.

Според данни на Агенцията за хората малко над 700 000 са общо хората с увреждсания. По данни на НОИ отделно са хората с ТЕЛК. Според Минчо Коралски ниският процент на работещите се дължи на факта, че все още на хората с увреждания се гледа като на неработоспособни хора, все още има знак на равенство между дефицит и работоспособност. Докато това не се промени, няма да се промени и процентът на работещите хора с увреждания. "Опитваме се да докажем, че човек въпреки някои дефицити може да работи и да бъде пълноценен. Освен това е важно да се знае, че някои дефицити могат да бъдат напълно компенсирани. На моето ТЕЛК решение пише 100% инвалид, но това не означава, че аз 100% не мога да си върша работата. В същото положение като мен са стотици хиляди души."