Българската стопанска камара не приема предложението на правителството за увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2024 година на 933 лева. Предложението предстои да бъде разгледано следобед на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Новата разпоредба за определяне на минималната работна заплата от 1 септември на текущата година за следващата в размер на 50 на сто от средната подкопава и обезсмисля социалния диалог, смятат работодателите.

От Българската стопанска камара се позовават на европейската директива, според която се отчитат и националните критерии като покупателна способност и издръжка на живота, вноски за данъци и социални придобивки, темп на растеж на брутните заплати и производителност на труда.

Българските работодатели вече са депозирали официална жалба към Европейската комисия за нарушаване на европейското законодателство. 

Националният съвет за тристранно сътрудничество ще проведе извънредно заседание. Представителите на синдикатите, бизнеса и правителството ще обсъдят новия размер на минималната работна заплата за страната от първи януари догодина. Предвижда се той да бъде 933 лева. В дневния ред на заседанието е включен и проект за промени в Кодекса на труда, свързан с регламентирането на работата от разстояние.

Съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Предлаганият от правителството размер на най-ниското възнаграждение, изчислен по новия механизъм, е 933 лв. от 1 януари 2024 г. Това е ръст от 153 лв. или близо 20 процента спрямо сегашния размер от 780 лв.

Работодателските организации са против новия механизъм за определяне на минималната заплата, като част от представителите на бизнеса настояват той да бъде отменен. Работодателите смятат, че новият размер не съответства на икономическите реалности и че ще постави в затруднение част от българския бизнес, особено малките и микропредприятията в по-изостаналите райони на страната.

С промените в Кодекса на труда се предвижда изрично задължението в трудовия договор да се определя мястото на работата от разстояния. С проекта се предлага регламентиране на „правото на изключване“, т.е. правото на работника или служителя да не отговаря на инициирана от работодателя комуникация по време на междудневната и седмичната почивка. В България работата от разстояние е най-слабо разпространена в сравнение с другите държави членки на Европейския съюз, като работещите от разстояние представляват по-малко от 10% от всички работници и служители.