С покачването на температурите се увеличава рискът от пожари, като най-сериозна е опасността за горите и за земеделските земи. От дълги години експертите отчитат, че практически всички пожари в горите се дължат на човешка грешка или умишлено действие. Запазва ли се тази тенденция, продължават ли фермерите да горят стърнища и по този начин безотговорно да изпепеляват околните гори, кой контролира и кой санкционира такъв тип поведение?

Пожароопасният сезон е открит, каза за БНР инженер Борад Шекиров от Агенцията по горите.

От началото на годината до настоящия момент са възникнали около 90 броя пожари в горските територии на страната, засегнатите площи са над 1600 декара. За сравнение през изминалата година за същия период са възникнали около 233 броя пожари в горските територии и са опожарени площи от над 11 хиляди и 90 декара.

При 99% от пожарите причината е бездействие и или небрежност.

„Има и умишлени пожари, но тази причина е трудно доказуема в настоящия момент. Съгласно законодателството в страната и във всички случаи, касаещи умишлено причинен пожар, са уведомени компетентните разследващи органи от страна на стопанисващите и управляващите горски територии.

Паленето на стърнища е забранено и в българското, и в европейското законодателство, припомня Александър Цветков от Фонд "Земеделие".

"За изминалата 2020 година са засегнати от пожари над 130 земеделски стопани, като площта, която е обхваната от тези пожари, е над 1800 хектара".

"Опожарените земеделски площи се считат за временно неподходящи за субсидиране, от съответната година се водят за недекларирани. Това е по директни плащания. Налагат се и санкции, когато става дума за опожаряване на стърнища от зимни и пролетни култури със слята повърхност, пшеница, ръж, овес и ечемик. Това се отразява при проверката за кръстосано спазване и се отбелязва като нарушение на национален стандарт 6. Което означава, че се налага нова санкция, която се изчислява в процента на намаление. Зависи от тежестта, степента и продължителността на установеното неспазване".