За 2018 г. над 30% от работещите са имали нередовен работен график. Близо 40% са работели различен брой часове в дните от седмицата срещу 32% за 2010 г.

Данните бяха представени по време на международната конференция на синдикалната организация КТ "Подкрепа" на тема "Синдикални политики за устойчива заетост, достоен труд и преодоляване на нарастващата несигурност на работното място.

Отново за 2018 г. 33% са били с т.нар. "плаващо" начало и край на работния ден, 32% са работели различен брой часове всяка седмица срещу 26% за 2010 г.

Основната тревога на КТ "Подкрепа", свързана с тези тенденции на пазара на труда и с нередовната организация на работното време е, че те водят до неустойчиви доходи и недостатъчно полаган труд, като предлагат минимална или никаква защита на работника по отношение на работодателя.

Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов заяви, че в процес на събирането е подписка на синдикалните организаци и федерации на Европейската федерация на индустриалните работници за ограничаване на сформираното изчисляване на работното време.

"Дори и да няма нарушения в него, има грешки и те трябва да бъдат непременно поправени. Сформирането изчисляване на работното време се разпростира в дейности, в които няма място и полагането на извънреден труд е в огромни количества", призна Манолов.

Той се позова на данни на европейската статистика, според която България е една от страните, в които се полага най-голямо количество труд, голяма част от него извънреден.

Шефът на синдикалната организация няма нищо против да се полага извънреден труд, но и да се заплаща като труд след края на работното време, на националните празници и в почивните дни.

По думите на Манолов би било добре да се съсредоточим върху това, което ни се случва, защото европейският пазар на труда както страните-членки на ЕС, така и в страните около него, е изключително разнообразен. Той обаче е скептичен по отношение на преноса на практики от една страна в друга.Според Манолов Европейският съюз с бавни стъпки започва да се придвижва там, където е България от години.

За него е важна шарената европейска практика, защото всеки един от нас може да научи какво се случва в другите страни и кой как си представя бъдещото развитие на труда.