2022-а е първата година, в която България не е била най-евтината държава в Европейския съюз. По най-ниски разходи за живот тя е изпреварена от Румъния, показват данни на Евростат, публикувани на сайта на статистическата служба.
В северната ни съседка стоките и услугите струват с 42,2% по-ниско от средното за Евросъюза, докато у нас плащаме с 41,3% по-малко, сочат данните на Евростат.
В същото време разликата в заплатите на българите и тези в Румъния непрекъснато се увеличава, но в полза на съседите. От 1 януари т.г.
Букурещ увеличи минималната работна заплата на 3977 леи, което е 1586 лв., а средната заплата е вече 6095 леи (около 2363 лв.) У нас средното възнаграждение в момента е 1863 лв. И единствено в столицата минава 2000 лв. – към момента е 2743 лв.
Друга страна членка с близки нива на цените до тези в България е Полша, но сравнението със заплатите там е още по-нерадостно за българите. Поляците плащат с 38,5% по-евтино, отколкото средният европеец. Но средната работна заплата там по данни от началото на тази година е 7065 злоти, т.е. 3140 лв.
На Балканите има още три държави, в които ценовите равнища са по-ниски от нашите, но те не са членки на ЕС - Босна и Херцеговина, Република Северна Македония и Турция, където цените са с 60% по-ниски от средните за ЕС (виж картата).
Промени има и на другия полюс в класацията - на най-скъпите държави. През 2022 г. Люксембург, който години наред беше най-скъпата държава в ЕС, е изместен по този показател от Ирландия. Там стоките и услугите струват с 46,6% по-скъпо от средното за съюза, докато в Люксембург е само с 36,6% по-скъпо.
Всъщност най-скъпата държава на континента е Швейцария - там нивото на цените е със 74,3% по-високо в сравнение със средното за Евросъюза, чийто член обаче тя никога не е била. Норвегия също е традиционно скъпа за живеене страна - с 42,9% по-скъпа от ЕС.
Данните на Евростат са сравнителни и на практика от тях трудно може да се прецени защо и как България е отстъпила мястото си на най-евтина държава в ЕС. Очевидно инфлацията през 2021-2022 г. е оказала влияние, но тя беше висока не само у нас, а в цяла Европа и в света.
Според Адриан Николов, икономист от Института за пазарна икономика, е очевидно, че инфлацията е ударила по-сериозно страните от Източна Европа, и то най-вече по отношение на прехраната.
“Дори да оставим настрана официалните индекси, събираните директно от потребителите на Numbeo.com данни посочват някои проблеми с цените в София”, посочи той в свой пост във фейсбук в понеделник. Сайтът публикува нови данни за полугодието и от тях Николов е изчислил, че в момента
прясното мляко в София е най-скъпото сред всички останали градове в Източна Европа, яйцата са вторите най-скъпи, а ниският клас ресторанти - третите най-скъпи в тази част на континента.
Икономистът сравнява тазгодишното изследване на Евростат за средните цени в ЕС с миналогодишното, в което данните бяха за 2021 г., и заключава, че България през 2022 г. е станала на пето място по приближаване на разходите за живот до средноевропейското равнище. На първо място са Чехия и Естония, където цените са се приближили с по 7,2 пункта към средните за ЕС, следвани от Литва и Латвия и веднага след това е България.
По групи стоки най-близо до сревноевропейските равнища у нас са храните и напитките - ако бяха с още 13,3% по-скъпи, те щяха да струват колкото са средните в Евръсъюза
На второ място идват дрехите и обувките, които са само с двайсетина процента по-евтини от тези в ЕС, следвани от разходите за комуникации и транспорт, мебелите и домакинската техника.
На другия полюс са плащанията на комуналните разходи за жилището. На практика българинът плаща най-евтиния ток, вода, парно и газ в целия ЕС - в България те струват едва 37,4% от средните за ЕС цени на тези стоки.
“Още по-интересно е разпределението в рамките на групата на хранителните стоки, които и най-често стават обект на сравнения. Докато при месото средната цена у нас е 68% от тази на ЕС-27, при рибата – 73%, то има две групи стоки, при които цените в България през 2022 г. остават много над средните за ЕС. Това са маслата и мазнините – с 34% по-високи от средното, както и млякото, сиренето и яйцата – с 23% по-скъпи. Въпреки че още в средата на миналото десетилетие цените на яйцата и млечните продукти минават 90% от средноевропейските, през 2020 г. в хода на ковид пандемията те вече са над средните.
При мазнините и маслата изравняването пък се случва още през 2013 г. Въпреки че при всички групи храни има осезаемо сближаване със средноевропейските нива през 2022 г., млякото, сиренето и яйцата и тук се нареждат на първо място с цели 12 пункта ръст. Тези големи отклонения и негативна динамика определено дават повод за размисъл за състоянието и конкуренцията в производството и дистрибуцията на храните, чиито цени се задържат трайно над средноевропейските”, пише икономистът в блога на Института за пазарна икономика.
Според икономиста промяната на цените през 2022 г. и бързото приближаване на България към средноевропейските им нива сами по себе си не са повод за притеснение. Но това е само доколкото те не надхвърлят ръста на икономиката и домакинските бюджети. Всичко това обаче означава, че характерното за предкризисния период бързо повишаване на покупателната способност и на реалните доходи на населението в най-добрия случай в момента е “на пауза”, особено при по-бедните домакинства.
