Александър Дюма е писал за причините за икономическите кризи, Хемингуей - за взимането на решения в сферата на финансите, а Достоевски - за психологията на играчите на капиталовите пазари.
Econ.bg ще чете художествена литература от гледна точка на икономиста.
Да създадеш паника
Романът "Граф Монте Кристо" на Дюма е четен масово. Но малцина виждат в това приключенско четиво от средата на XIX век описанието на проблем, който разтърси глобалните финансови пазари в периода 2007–2009 г.? Финансовата криза, която разтърси пазарите, а в частност у нас донесе постната пица на Симеон Дянков.
Става дума банковата паника или банковия набег (bank run) — масово и бързо изтегляне надепозитите.
Именно така Монте Кристо си отмъщава на банкера Данглар. Убеждавайки го в платежоспособността си, Дантес получава "неограничен кредит", както и задължението Данглар да плати с документ, който днес наричаме "запис на заповед".
След краткотраен "флирт" записите се предявяват и графът си иска парите.
Преди десетина години изплашените вложители действаха като "колективен Монте Кристо".
Желаещите да получат парите си от британската Northern rock се извиваха на огромни опашки, а някои се опитваха да получат вложенията си и насила, взимайки за заложници банкови служители.
Резултатът се оказа еднакъв както и в романа, така и в реалния живот - няма банка в света, която може да изплати всички депозити едновременно. Логично последва фалит.
Следва "Хемнгуей: Старецът и ипотеката".
