"Жал ми стана за момчето. Не ги ли е срам така да го бият!". Това каза баба ми, когато коментира опитa за покушение над вече бившия лидер на ДПС Ахмед Доган и последвалата саморазправа с нападателя от тази събота. Може би точно защото беше почивен ден, за нападението разбрах не от телевизия или радио, а от Facebook – и то не чрез информация за самата новина, а от колаж на Доган, от който явно се виждаше, че авторът смята цялата работа за инсценировка. Стана ми интересно и започнах да чета. Гледах и клипчето, на което доста ясно се чуват възгласите (по адрес на нападателя) „Бийте!“ и „Убийте го“.

Провалът на демокрацията у нас. Инсценировка или не?

Всъщност въпросът дали ситуацията е инсценировка или не, не е важен. Важен е изключително негативният отзвук в страната и в чужбина относно случилото се. Президентът Росен Плевнелиев каза, че нападението е „посегателство срещу демократичните ценности“, но всъщност нямаше нужда да го казва. Цялата ситуация е абсолютно недопустима и твърде абсурдна. Няма нужда да споменавам газовия пистолет без пълнител или психически неуравновесения, но образован извършител, който просто ей така си влиза на форума, за да заплаши Доган. След атентата в Бургас и опита за атентат срещу лидер на опозиционна партия, България все повече започва да прилича на страна от третия свят. За каквато негласно е смятана в някои държави на Запад.

На друго обаче искам да обърна внимание. Възгласите „Бийте го“ и разкървавеният от делегатите на конгреса на ДПС нос на 25-годишния Октай Енимехмедов бяха просто покъртителни. Реакцията на Доган беше адекватна защита - явно е, че българските политици, особено тези под "специална защита", не се нуждаят от бодигардове, специални части и всякакви на цвят барети. Не може да се говори за адекватност обаче, ако става въпрос за заснетия публичен побой над нападателя. Много хора биха казали, че той си го е заслужавал. Само че ситуацията не се развива при някое кръчмарско сбиване, а по време на официален конгрес на партия. В случая за адекватно поведение не може да става и дума. Прав е президентът, но проблемът е много по-голям от факта, че някой се е опитал да убие Ахмед Доган – независимо от мненията за "достоверността на самия инцидент".

Отзвук в световните медии 

Не ми се мисли за отзвука в световните медии, където ние пак блеснахме с прекрасната българска неподправеност. Британският вестник Daily Mail например публикува статия с малко текст и много снимки, отразяващи опита за нападение. Повечето от тях се фокусират върху реакцията на Доган, както и върху плашещите бойни умения на членовете на неговата партия. Просто страхотно – да не вземеш да се изправиш срещу български депутат или член на партия – опасни са! Днес пък вестникът излезе със статия със заглавие, което започва с "Измама ли е опитът за „убийство на българския политик?“ („Was 'assassination' attempt on Bulgarian politician a hoax?“). И у нас много хора, подобно на чуждите журналисти, се питат същото, а коментарите по въпроса са двуполюсни – просто няма как да не бъдат.

Етническите коментари, които са болна тема на българското общество, също излязоха на преден план. Това също нямаше как да не стане. "Омразата, която налага ДПС в годините, е изключителна. Каквито и да са му мотивите, това не е цивилизовано, не е правилно. Можеше да вземе микрофона и да каже каквото иска. Това е политическият плурализъм. Това е демокрацията”, заяви премиерът Бойко Борисов. Е, нямаше нужда да го казва. Нямаше нужда да смесва думите "етнически", "омраза" и "ДПС" в едно изречение, в опит да изглежда неутрален, но и да привлече привърженици.

"Реалност или евтин фарс, телевизионната сензация представи страната ни като не по-добра от всяка средностатистическа арабска полу-диктатура и дълбоко разклати понятията "развита" или дори "развиваща се" държава. Да се играе с думи като етническа търпимост и демокрация е не само опасно, но и грозно", пише в блога си живееща във Великобритания българка. 

Социалните мрежи

Голямо впечатление ми направи реакцията в социалните мрежи, които направо "гръмнаха" - тук думата може съвсем точно да се използва. Веднага се появиха всякакви колажи, мнения и публикации във връзка със случая. Реакцията поне според мен беше адекватна - нямаше толкова етнически или религиозни коментари, имаше политически. Имаше много карикатури за "невероятните възможности на Ахмед Доган", имаше и много логично повдигнати въпроси във връзка с нападателя, оръжието и други. 

Тепърва ще се види дали за Ахмед Доган ще продължи да се говори и дали тази тема няма да засенчи референдума на 27 януари, каквато теза излезе днес. За съжаление проблемите, които се появиха с нападението, съвсем не са нови. Те са стари и добре известени - липса на толерантност, двоен стандарт и отсъствие на сигурност.