Високодоговарящите страни по настоящата конвенция, държавите - членки на Европейския съюз,
Като се позовават на Акта на Съвета за съставяне на Конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите - членки на Европейския съюз,
Като желаят да подобрят съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси между държавите - членки на Съюза, без да се засягат нормите за защита на свободата на личността,
Като отбелязват, че от общ интерес за държавите-членки е да се гарантира бързо и ефикасно взаимопомощта по наказателноправни въпроси, което да е съвместимо с основните принципи на тяхното национално право, като зачита правата на личността и принципите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.,
Като изразяват доверието си в структурата и функционирането на правните си системи и в способността на всяка от държавите-членки да гарантира справедлив процес,
Решени да допълнят режима на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 20 април 1959 г. и другите конвенции, които са в сила в тази област, с конвенция на Европейския съюз,
Като признават, че разпоредбите на споменатите конвенции се прилагат по всички въпроси, които не се обхващат от настоящата конвенция,
Като отчитат, че държавите-членки придават голямо значение на укрепването на съдебното сътрудничество и същевременно продължават да прилагат принципа на пропорционалност,
Като напомнят, че настоящата конвенция урежда взаимопомощта по наказателноправни въпроси, което е основано на принципите на Конвенцията от 20 април 1959 г.,
Като имат предвид, че член 20 от настоящата конвенция обхваща определени случаи, които са свързани с прихващането на далекосъобщения, без това да има някакво значение за други подобни ситуации, които са извън обхвата на конвенцията,
Като имат предвид, че общите принципи на международното право се прилагат в случаите, които са извън обхвата на настоящата конвенция,
Като признават, че настоящата конвенция не засяга упражняването на правомощията на всяка от държавите-членки, които са свързани с поддържането на обществения ред и законността и с опазването на вътрешната сигурност, както и че право на всяка държава-членка е да определи в съответствие с член 33 от Договора за Европейския съюз условията, при които тя ще поддържа ред и законност и ще опазва вътрешната си сигурност,
Се споразумяха за следните разпоредби:


Член 1
1. Целта на настоящата конвенция е да допълни разпоредбите и да улесни прилагането между държавите - членки на Европейския съюз, на:
а) Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 20 април 1959 г., наричана по-нататък "Европейска конвенция за взаимопомощ";
б) Допълнителния протокол от 17 май 1978 г. към Европейската конвенция за взаимопомощ;
в) разпоредбите относно взаимопомощта по наказателни дела на Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. за постепенно премахване на проверките по общите граници, наричана по-нататък "Конвенция за прилагане на Шенгенското споразумение", които не се отменят съгласно член 2, параграф 2;
г) глава 2 от Договора за екстрадиция и взаимопомощ по наказателни дела между Кралство Белгия, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия от 27 юни 1962 г., изменен с Протокола от 11 май 1974 г. (наричан по-нататък "Договора на Бенелюкс"), в контекста на отношенията на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс.
2. Настоящата конвенция не засяга прилагането на по-благоприятните разпоредби на двустранните и многостранните договори между държавите-членки съгласно член 26, параграф 4 в областта на взаимопомощта по наказателноправни въпроси, договорени на основата на унифицирано законодателство или на специална система, която осигурява реципрочно прилагане на мерките на взаимопомощ в съответните територии на държавите-членки.


Член 2
1. Разпоредбите на членове 3, 5, 6, 7, 12 и 23 и доколкото имат връзка с член 12 - членове 15 и 16, както и член 1, доколкото има отношение към посочените членове, представляват мерки, които изменят или развиват разпоредбите, посочени в Приложение А към Споразумението между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.).
2. Отменят се разпоредбите на член 49, буква а), членове 52, 53 и 73 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение.


Член 3
1. Помощ се оказва и по производствата, които са образувани пред административни органи във връзка с деяния, които са наказуеми по националното право на молещата или на замолената държава-членка или и на двете, защото съставляват нарушения на правни норми и решението може да доведе до образуване на производство пред съд, който е компетентен по-конкретно по наказателни дела.
2. Взаимопомощ се предоставя и по повод на наказателно производство или производство по параграф 1, което е свързано с престъпления или нарушения, за които в молещата държава може да бъде подведено под отговорност юридическо лице.


Член 4
1. Когато се оказва взаимопомощ, замолената държава-членка е длъжна да изпълни всички формални изисквания и процедури, изрично посочени от молещата държава-членка, освен ако друго не е предвидено в конвенцията, при условие че тези формални изисквания и процедури не противоречат на основните принципи на правото на замолената държава-членка.
2. Замолената държава-членка изпълнява молбата във възможно най-кратък срок, като в пълна степен отчита процесуалните и други срокове, посочени от молещата държава-членка. Молещата държава-членка посочва и причините, които налагат тези срокове.
3. Ако молбата не може изцяло или докрай да бъде изпълнена в съответствие с изискванията, поставени от молещата държава-членка, органите на замолената държава-членка своевременно уведомяват за това органите на молещата държава-членка и посочват условията, при които молбата би могла да бъде изпълнена. Органите на молещата и на замолената държава-членка могат впоследствие да се споразумеят относно последващите действия по изпълнението на молбата, като при необходимост поставят тези действия в зависимост от изпълнението на посочените условия.
4. Ако може да се предвиди, че сроковете, поставени от молещата държава-членка за изпълнение на молбата, няма да могат да бъдат спазени и ако сред причините, упоменати във второто изречение на параграф 2, изрично е посочено, че всяко забавяне би довело до съществено опорочаване на производството в молещата държава-членка, органите на замолената държава-членка своевременно заявяват времето, необходимо за изпълнение на молбата. Органите на молещата държава-членка своевременно заявяват дали молбата остава в сила. Органите на замолената и на молещата държава-членка могат впоследствие да се споразумеят относно последващите действия по изпълнението на молбата.


Член 5
1. Всяка държава-членка изпраща процесуалните документи, предназначени за лица, които се намират на територията на друга държава-членка, директно до тях по пощенски път.
2. Процесуалните документи могат да бъдат изпратени чрез органите на замолената държава-членка, само ако:
а) адресът на лицето, за което са предназначени, е неизвестен или несигурен; или
б) процесуалното право на молещата държава-членка изисква доказателство за връчването на документа на адресата, различно от доказателството, което може да се получи от пощенските служби; или
в) не е било възможно връчването на документите по пощенски път; или
г) молещата държава-членка има основателни причини да счита, че връчването по пощенски път ще се окаже неефективно или неподходящо.
3. Когато има основание да се счита, че адресатът не разбира езика, на който е съставен документът, документът или поне съществената част от него трябва да бъдат преведени на езика (един от езиците) на държавата-членка, на чиято територия пребивава адресатът. Ако органът, издал документа, знае, че адресатът владее единствено някакъв друг език, документът или поне съществената част от него трябва да бъдат преведени на този език.
4. Всички процесуални документи се придружават от писмено указание, че адресатът може да получи информация относно правата и задълженията си във връзка със съответния документ от органа, издал документа, или от други органи на същата държава-членка.
5. Настоящият член не засяга прилагането на членове 8, 9 и 12 от Европейската конвенция за взаимопомощ и членове 32, 34 и 35 от Договора на Бенелюкс.


Член 6
1. Молбите за взаимопомощ и доброволният обмен на информация по член 7 се правят в писмена или друга форма, от която може да се извлече писмен запис и която позволява на получаващата държава-членка да установи автентичността на молбата. Такива молби се правят пряко между съдебните органи с териториална компетентност за тяхното искане и изпълнение и се връщат по същите канали, освен ако друго не е предвидено в настоящия член.
Всяка информация, подадена от държава-членка за целите на висящо производство пред съдилищата на друга държава-членка по смисъла на член 21 от Европейската конвенция за взаимопомощ и член 42 от Договора на Бенелюкс, се предава пряко между компетентните съдебни органи.
2. Параграф 1 не засяга възможността в особени случаи да се изпращат или връщат молби:
а) между централен орган на държава-членка и централен орган на друга държава-членка; или
б) между съдебен орган на държава-членка и централен орган на друга държава-членка.
3. Независимо от параграф 1 Обединеното кралство и Ирландия могат при нотификацията по член 27, параграф 2 да декларират, че молбите и съобщенията до тях трябва съгласно казаното в декларацията да се отправят чрез централните им органи. Тези държави-членки могат по всяко време чрез последваща декларация да ограничат обхвата на първата декларация с оглед по-пълното действие на параграф 1. Те ще направят това, когато разпоредбите относно взаимопомощта на Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение започнат да действат и за тях.
По отношение на споменатите по-горе декларации всяка държава-членка може да прилага принципа на пропорционалност.
4. Всяка молба за взаимопомощ може в неотложни случаи да бъде отправена чрез Международната криминална полицейска организация (Интерпол) или чрез всеки орган, имащ компетентност съгласно разпоредби, приети по силата на Договора за Европейския съюз.
5. Когато по отношение на молбите за взаимопомощ по членове 12, 13 или 14 компетентен е съдебен или централен орган на едната държава-членка и полицейски или митнически орган на другата държава-членка, молбите се правят и изпълняват пряко между тези органи. По отношение на такива контакти се прилага параграф 4.
6. Когато по отношение на молбите за взаимопомощ, свързани с производствата, предвидени в член 3, параграф 1, компетентен е съдебен или централен орган на едната държава-членка и административен орган на другата държава-членка, молбите се правят и изпълняват пряко между тези органи.
7. Всяка държава-членка може при нотифицирането по член 27, параграф 2 да декларира, че не се счита обвързана от първото изречение на параграф 5 или от параграф 6 от настоящия член, или и от двете, или че ще прилага тези разпоредби само при определени условия, посочени от нея. Декларацията може да бъде оттеглена по всяко време.
8. Чрез централните органи на държавите-членки се отправят следните молби и съобщения:
а) молби за временен трансфер или транзит на задържани лица съгласно член 9 от настоящата конвенция, член 11 от Европейската конвенция за взаимопомощ и член 33 от Договора на Бенелюкс;
б) извлечения от съдебните регистри по член 22 от Европейската конвенция за взаимопомощ и член 43 от Договора на Бенелюкс. Въпреки това молбите за преписи от присъди и мерките по член 4 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ могат да се отправят пряко до компетентните органи.


Член 7
1. В рамките на позволеното от тяхното национално право компетентните органи на държавите-членки могат, без да е отправена съответна молба, да обменят информация във връзка с престъпления и други закононарушения, упоменати в член 3, параграф 1, чието разглеждане и наказване към момента на получаване на информацията попада в компетентността на получаващия орган.
2. Предоставящият информацията орган може по силата на националното си право да определи условията, при които получаващият орган може да ползва информацията.
3. Тези условия са задължителни за получаващия орган.


Член 8
1. По искане на молещата държава-членка и без да се засягат правата на добросъвестните трети страни, замолената държава-членка може да предаде на молещата държава-членка вещите, получени чрез престъпление, с оглед връщането им на техния законен собственик.
2. При прилагането на членове 3 и 6 от Европейската конвенция за взаимопомощ и член 24, параграф 2 и член 29 от Договора на Бенелюкс замолената държава-членка може да откаже връщането на вещите, преди или след като ги е предала на молещата държава-членка, ако по този начин би се улеснило възстановяването на въпросните вещи на законния им собственик. Това не засяга правата на добросъвестните трети страни.
3. При отказ преди предаване на вещите на молещата държава-членка замолената държава-членка не може да упражни обезпечително или друго гаранционно право по отношение на вещите, произтичащо от данъчното или митническото законодателство.
Отказът по параграф 2 не засяга правото на замолената държава-членка да събере дължимите данъчни или митническите задължения от законния собственик на вещите.


Член 9
1. При наличието на съответно споразумение между заинтересованите държави-членки държавата-членка, която е поискала провеждането на следствени действия, които следва да се проведат в присъствието на лице, задържано под стража на собствената й територия, може временно да прехвърли съответното лице в държавата-членка, където ще се извършат следствените действия.
2. В споразумението се определят условията за временен трансфер на лицето и датата, на която то ще бъде върнато на територията на молещата държава-членка.
3. Когато се изисква съгласието на трансферираното лице, заявлението, съдържащо съгласието, или негово копие своевременно се предоставя на замолената държава-членка.
4. Срокът на задържане на територията на замолената държава-членка се приспада от срока на задържане, което лицето е или ще бъде задължено да изтърпи на територията на молещата държава-членка.
5. Разпоредбите на член 11, параграфи 2 и 3, членове 12 и 20 от Европейската конвенция за взаимопомощ се прилагат mutatis mutandis към настоящия член.
6. При нотифицирането по член 27, параграф 2 всяка държава-членка може да декларира, че до постигане на споразумение по параграф 1 от настоящия член тя ще изисква или ще изисква при определени условия съгласието, посочено в параграф 3 от настоящия член.


Член 10
1. Ако дадено лице, намиращо се на територията на една държава-членка, трябва да бъде изслушано в качеството му на свидетел или вещо лице от съдебните органи на друга държава-членка, последната може да поиска разпитът да се проведе чрез видеоконференция съгласно параграфи 2 - 8, в случай че явяването на лицето на нейна територия е нежелателно или невъзможно.
2. Замолената държава-членка се съгласява разпитът да се проведе чрез видеоконференция, при условие че ползването на видеоконференция не противоречи на основните принципи на нейното право и при условие че разполага с техническите средства за провеждането на такъв разпит. Ако замолената държава-членка няма достъп до техническите средства, необходими за осъществяването на видеоконференция, такива могат да бъдат предоставени от молещата държава-членка по взаимно споразумение.
3. Наред с информацията, посочена в член 14 от Европейската конвенция за взаимопомощ и член 37 от Договора на Бенелюкс, молбите за разпит чрез видеоконференция съдържат и причините, поради които не е желателно или възможно лицето да се яви лично, както и наименованието на съдебния орган и на лицата, които ще проведат разпита.
4. Лицето се призовава от съдебния орган на замолената държава-членка в съответствие с формалните изисквания на нейното право.
5. По отношение на разпита чрез видеоконференция се прилагат следните правила:
a) на разпита присъства съдебен орган на замолената държава-членка, подпомаган при необходимост от преводач, който отговаря както за установяването на самоличността на разпитваното лице, така и за спазването на основните принципи на правото на замолената държава-членка. Ако съдебният орган на замолената държава-членка е на мнение, че по време на разпита са били нарушени основните принципи на правото на замолената държава-членка, той незабавно взема необходимите мерки за осигуряване на продължаването на разпита при спазване на въпросните принципи;
б) когато това е необходимо, компетентните органи на молещата и на замолената държава-членка договарят помежду си мерки за закрила на лицето, подлежащо на разпит;
в) разпитът се провежда пряко от или под ръководството на съдебния орган на молещата държава-членка съгласно нейните закони;
г) по искане на молещата държава-членка или на лицето, подлежащо на разпит, замолената държава-членка осигурява присъствието на преводач, ако това е необходимо;
д) лицето, подлежащо на разпит, може да се позове на правото си да не дава показания, с които то самото би се уличило в извършването на престъпление по правото на молещата или на замолената държава-членка.
6. Без да се засягат договорените мерки за закрила на лицата, при приключването на разпита съдебният орган на замолената държава-членка изготвя протокол, в който посочва датата и мястото на провеждане на разпита, самоличността на разпитваното лице, самоличността и функциите на останалите лица, участвали в разпита, полагането на клетви и техническите условия, при които се е провел разпитът. Документът се изпраща от компетентния орган на замолената държава-членка на компетентния орган на молещата държава-членка.
7. Разходите по осъществяване на видеоконференцията, разходите, свързани с поддържането и обслужването на видеоконференцията в замолената държава-членка, възнаграждението на преводачите, платено от нея, възнаграждението на свидетелите и вещите лица, както и пътните им разходи в замолената държава-членка се възстановяват от молещата държава-членка на замолената държава-членка, освен ако последната не се е отказала от правото си на възстановяване по отношение на всички или на част от разходите.
8. Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да гарантира, че когато свидетели или вещи лица, които подлежат на разпит по реда на настоящия член на нейна територия, откажат да дадат показания противно на задълженията си или дадат лъжливи показания, по отношение на тези лица нейното национално право ще се прилага по същия начин, както ако разпитът се беше провел в рамките на национално производство.
9. Държавите-членки могат по тяхна преценка да прилагат разпоредбите на настоящия член и по отношение на разпит на обвиняемия чрез видеоконференция, когато това е уместно и със съгласието на компетентните съдебни органи. В тези случаи решението и начинът за провеждане на видеоконференцията се определят с взаимното съгласие на заинтересованите държави-членки при спазване на тяхното национално право и на съответните международни актове, включително Европейската конвенция от 1950 г. за защита правата на човека и основните свободи.
При нотифицирането по член 27, параграф 2 всяка държава-членка може да декларира, че тя няма да прилага първата алинея. Тази декларация може да бъде оттеглена по всяко време.
Разпитът се провежда само със съгласието на обвиняемия. Ако е необходимо, Съветът приема правила за защитата на правата на обвиняемия под формата на задължителен правен акт.


Член 11
1. Ако дадено лице, намиращо се на територията на една държава-членка, трябва да бъде разпитано в качеството му на свидетел или вещо лице от съдебните органи на друга държава-членка, последната може, ако националното право позволява това, да поиска съдействието на първата държава-членка за провеждането на разпита чрез телефонна конференция в съответствие с параграфи 2 - 5.
2. Разпитът може да се проведе чрез телефонна конференция, само ако свидетелят или вещото лице е съгласно разпитът да бъде проведен по този начин.
3. Замолената държава-членка дава съгласието си за провеждане на разпита чрез телефонна конференция, ако това не противоречи на основните принципи на нейното право.
4. Наред с информацията, посочена в член 14 от Европейската конвенция за взаимопомощ и член 37 от Договора на Бенелюкс, молбите за разпит чрез телефонна конференция съдържат наименованието на съдебния орган и на лицата, които ще проведат разпита, както и информация, че съответният свидетел или вещо лице е съгласно да участва в провеждането на разпит чрез телефонна конференция.
5. Практическите условия за провеждане на разпита се съгласуват между заинтересованите държави-членки. При договарянето на тези условия замолената държава-членка:
а) уведомява свидетеля или вещото лице за времето и мястото на разпита;
б) установява самоличността на свидетеля или вещото лице;
в) удостоверява, че свидетелят или вещото лице дава съгласието си за провеждане на разпита чрез телефонна конференция.
Замолената държава-членка може да постави съгласието си в зависимост от съответните разпоредби на член 10, параграфи 5 и 8. Освен ако друго не е уговорено, разпоредбите на член 10, параграф 7 се прилагат mutatis mutandis.


Член 12
1. Всяка държава-членка се задължава да осигури възможност по искане на друга държава-членка да даде разрешение за контролирана доставка на нейна територия в рамките на наказателното разследване на престъпления, даващи основание за екстрадиране.
2. Решението за контролирана доставка се взема за всеки конкретен случай от компетентните органи на замолената държава-членка при пълно зачитане на нейното национално право.
3. Контролираните доставки се извършват съгласно процедурите на замолената държава-членка. Правото да предприема действия и да контролира действията принадлежи на компетентните органи на тази държава-членка.


Член 13
1. Компетентните органи на две или повече държави-членки могат да образуват съвместен екип с определена цел и за определен срок, подлежащ на удължаване по взаимно съгласие, с оглед провеждането на наказателно разследване в една или повече от държавите-членки, създали екипа. Съставът на екипа се определя в споразумението.
По-конкретно съвместен екип за разследване може да се образува, когато:
а) една от държавите-членки разследва престъпление, което налага сложни и трудоемки следствени действия, имащи връзка с други държави;
б) няколко държави-членки разследват различни престъпления, при които обстоятелствата по случая налагат координирани съвместни действия от страна на всички засегнати държави.
Всяка заинтересована държава-членка може да отправи искане за образуване на съвместен екип за разследване. Екипът се образува в държавата-членка, където се предполага, че ще се проведе разследването.
2. Наред с информацията, посочена в член 14 от Европейската конвенция за взаимопомощ и член 37 от Договора на Бенелюкс, искането за образуване на съвместен екип за разследване включва и предложение за състава на екипа.
3. Съвместен екип за разследване действа на територията на държавата-членка, която е образувала екипа, при спазването на следните изисквания:
а) ръководителят на екипа е представител на компетентния орган, участващ в разследването от името на държавата-членка, в която се провеждат действията на екипа;
б) екипът извършва действията си в съответствие със законите на държавата-членка, в която се провеждат тези действия; членовете на екипа изпълняват задачите си под ръководството на лицето по буква а), като вземат предвид условията, поставени от собствените им власти, в споразумението за образуване на екипа;
в) държавата-членка, в която се провеждат действията на екипа, осигурява необходимите организационни условия за неговата дейност.
4. В настоящия член лицата, включени в съвместния екип, които идват от държава-членка, различна от държавата-членка, в която се провеждат действията на екипа, се наричат "командировани".
5. Командированите членове на съвместния екип за разследване имат право да присъстват при извършването на следствени действия в държавата на действията. Въпреки това ръководителят на екипа може да реши друго, ако има особени причини за това и в съответствие с правото на държавата на действията.
6. Ръководителят на екипа може в съответствие с правото на държавата-членка, в която се провеждат действията, да възложи на командированите членове извършването на определени следствени действия, когато от компетентните органи на държавата на действията и на командироващата държава са дали одобрението си за това.
7. Когато съвместният екип за разследване установи, че е необходимо да се предприемат следствени действия в някоя от държавите-членки, участвали в образуването на екипа, командированите членове от тази държава-членка могат да поискат от собствените си компетентни органи да извършат тези действия. Те се разглеждат от съответната държава-членка като действия, чието предприемане е поискано в рамките на национално разследване.
8. Когато съвместният екип за разследване има нужда от съдействието на държава-членка, различна от държавите, които са образували екипа, или на трета държава, искане за съдействие може да се отправи от компетентните органи на държавата на действията до компетентните органи на съответната държава, съгласно приложимите актове или договорености.
9. Всеки член на съвместния екип за разследване може в съответствие с националното си право и в рамките на своята компетентност да предостави на екипа информацията, с която разполага държавата-членка, която го е командировала, за целите на наказателното разследване, провеждано от екипа.
10. Законно придобитата информация от командирован или друг член на екипа, докато същият е бил част от съвместен екип за разследване, която не би могла по друг начин да стане известна на компетентните органи на съответната държава-членка, може да се използва само за:
а) целите, за които е образуван съвместният екип за разследване;
б) разкриване, разследване и наказателно преследване на други престъпления, но със съгласието на държавата-членка, от която е събрана информацията; това съгласие може да бъде оттеглено само в случай че ползването на информацията би застрашило разследванията в съответната държава-членка или когато по отношение на конкретния случай съответната държава-членка може да откаже съдействие;
в) предотвратяване на непосредствена и сериозна заплаха за обществения ред, без да се засяга буква б), ако впоследствие бъде образувано наказателно разследване;
г) други цели, за които държавите-членки са се договорили при създаването на екипа.
11. Настоящият член не засяга други действащи разпоредби или договорености относно образуването или функционирането на съвместни екипи за разследване.
12. В степента, в която правото на държавите-членки или разпоредбите на действащите между тях правни актове позволяват това, може да бъде договорено участието в такъв съвместен екип на лица, различни от представителите на компетентните органи на държавите-членки, образуващи съвместния екип за разследване. Например като такива могат да бъдат включвани длъжностни лица от органите, създадени по силата на Договора за Европейския съюз. Тези лица не се ползват с правата, предоставени по настоящия член на командированите или други членове на екипа, освен ако друго не е изрично договорено.


Член 14
1. Молещата и замолената държава-членка могат да се договорят взаимно да се подпомагат при разследване на престъпления, провеждано от длъжностни лица, действащи под скрита или фалшива самоличност (разследване под прикритие).
2. Решението по такова искане се взема за всеки отделен случай от компетентните органи на замолената държава-членка при спазване на нейното национално право и процедури. Времетраенето на разследването под прикритие, конкретните условия и правният статус на съответните длъжностни лица са предмет на договаряне между държавите-членки при спазване на тяхното национално право и процедури.
3. Разследването под прикритие се провежда в съответствие с правото и процедурите на държавата-членка, на чиято територия се провежда разследването. Заинтересованите държави-членки си сътрудничат при подготовката и контрола на разследването под прикритие и вземат необходимите мерки за гарантиране на сигурността на длъжностните лица, действащи под скрита или фалшива самоличност.
4. При нотифицирането по член 27, параграф 2 всяка държава-членка може да декларира, че не се счита за обвързана от настоящия член. Тази декларация може да бъде оттеглена по всяко време.


Член 15
За срока на действията по членове 12, 13 и 14 длъжностните лица от държава-членка, различна от държавата на действията, се приравняват на длъжностните лица от държавата на действията във връзка с извършените срещу или от тях престъпления.


Член 16
1. Когато длъжностни лица от една държава-членка работят в друга държава-членка по реда на членове 12, 13 и 14, първата отговаря за всички вреди, причинени от тях по време на действията, съгласно правото на държавата-членка, на чиято територия се провеждат действията.
2. Държавата-членка, на чиято територия е причинена вредата по параграф 1, поправя причинените вреди при условията, приложими за вреда, причинена от нейни длъжностни лица.
3. Държавата-членка, чиито длъжностни лица са увредили някого на територията на друга държава-членка, възстановява на последната всички платени от нея суми на пострадалия или на лицата, имащи право на обезщетение.
4. Без да се засяга упражняването на правата им спрямо трети лица и с изключение на параграф 3, в случаите по параграф 1 държавите-членки не търсят обезщетение за причинените им вреди от друга държава-членка.


Член 17
За целите на прилагането на разпоредбите на членове 18, 19 и 20 "компетентен орган" означава съдебен орган, а в случаите, когато съдебните органи нямат компетентност в областите, обхванати от тези разпоредби, еквивалентен компетентен орган, определен по реда на член 24, параграф 1, буква д), който води наказателно разследване.


Член 18
1. За целите на наказателно разследване компетентен орган на молещата държава-членка може в съответствие с изискванията на собственото си национално право да отправи искане до компетентния орган на замолената държава-членка за:
а) прихващане и незабавно препредаване на молещата държава-членка на далекосъобщения; или
б) прихващане, записване и последващо предаване на молещата държава-членка на записаните далекосъобщения.
2. Исканията по параграф 1 могат да се отправят във връзка с използването на далекосъобщителни средства от обекта на прихващане, ако същият се намира във:
а) молещата държава-членка и тя се нуждае от техническото съдействие на замолената държава-членка за прихващането на неговите или нейните съобщения;
б) молещата държава-членка и неговите или нейните съобщения могат да бъдат прихванати от замолената държава-членка;
в) трета държава-членка, която е била уведомена по реда на член 20, параграф 2, буква а), и молещата държава-членка се нуждае от техническото съдействие на замолената държава-членка за прихващането на неговите или нейните съобщения.
3. Чрез дерогация от член 14 от Европейската конвенция за взаимопомощ и на член 37 от договора на Бенелюкс молбите по настоящия член включват:
а) данни за органа, отправящ молбата;
б) потвърждение, че заповедта или разпореждането за законосъобразното прихващане е издадена във връзка с наказателно разследване;
в) информация, необходима за идентифицирането на прихващания обект;
г) данни за престъпното поведение, предмет на разследването;
д) желаната продължителност на прихващането;
е) при възможност, достатъчно технически данни, в частност съответния номер за връзка с телекомуникационната мрежа, с оглед създаването на условия за изпълнение на молбата.
4. В случай на молба по параграф 2, буква б) се представя и резюме на фактическите обстоятелства. Замолената държава-членка може да поиска допълнителна информация, нужна, за да реши дали исканата мярка може да бъде предприета при подобен национален случай.
5. Замолената държава-членка изпълнява молбите по параграф 1, буква а):
а) за молба по параграф 2, букви а) и в), ако е предоставена информацията по параграф 3; замолената държава-членка може да разреши прихващането без допълнителни формалности;
б) за молба по параграф 2, буква б), ако е предоставена информацията по параграфи 3 и 4 и ако исканата мярка може да бъде предприета при подобен национален случай; замолената държава-членка може да реши да даде съгласието си само ако са налице всички условия, които би трябвало да бъдат спазени при подобен национален случай.
6. При невъзможност за незабавно препредаване замолената държава-членка изпълнява молбите по параграф 1, буква б), ако е предоставена информацията по параграфи 3 и 4 и ако исканата мярка може да бъде предприета при подобен национален случай. Замолената държава-членка може да реши да даде съгласието си само ако са налице всички условия, които би трябвало да бъдат спазени при подобен национален случай.
7. При нотифицирането по член 27, параграф 2 всяка държава-членка може да декларира, че се счита за обвързана от параграф 6, само когато не е в състояние да осигури незабавно препредаване. В този случай другата държава-членка може да прилага принципа на взаимност.
8. При отправяне на молба по параграф 1, буква б) молещата държава-членка може, ако особени причини налагат това, да поиска и протокол от записа. Замолената държава-членка разглежда подобни молби съгласно националното си право и процедури.
9. Държавата-членка, получател на информацията по параграфи 3 и 4, пази нейната поверителност в съответствие с националното си право и процедури.


Член 19
1. Държавите-членки гарантират, че до системите за далекосъобщителни услуги, които се управляват от терминал, разположен на тяхна територия, до които за целите на законно прихващане на обект, намиращ се на територията на друга държава-членка, няма пряк достъп в последната, ще може да се осигури достъп за целите на законно прихващане от тази държава-членка чрез посредник или определен доставчик на далекосъобщителни услуги на нейна територия.
2. В случаите по параграф 1 компетентните органи на държавата-членка имат право за целите на наказателно разследване и в съответствие с приложимото национално право, при условие че обектът на прихващане се намира на територията на тази държава-членка, да осъществят прихващането чрез посредник на определения доставчик на далекосъобщителни услуги, намиращ се на нейна територия, без да ангажират с това държавата-членка, на чиято територия е разположен терминалът.
3. Параграф 2 се прилага и в случаите, когато прихващането се извършва в изпълнение на молба по член 18, параграф 2, буква б).
4. Нищо в настоящия член не пречи на държава-членка да отправи молба за законно прихващане на далекосъобщения по член 18 до държавата-членка, на чиято територия е разположен терминалът, в частност, когато в молещата държава-членка няма посредник.


Член 20
1. Без да се засягат общите принципи на международното право, както и разпоредбите на член 18, параграф 2, буква в), задълженията по настоящия член се прилагат при заповеди за прихващане, издадени или потвърдени от компетентния орган на една държава-членка в хода на наказателно разследване, имащо белезите на разследване на специфично престъпление, включително опит, доколкото същото е наказуемо от националното право, с оглед задържане, повдигане на обвинение, наказателно преследване или постановяване на присъда.
2. Когато за целите на наказателно разследване прихващането на далекосъобщения е разрешено от компетентния орган на държава-членка ("прихващащата държава-членка") и далекосъобщителният адрес на обекта, посочен в заповедта за прихващане, се използва на територията на друга държава-членка ("нотифицираната държава-членка"), чиято техническа помощ не е необходима за прихващането, прихващащата държава-членка уведомява нотифицираната държава-членка за прихващането:
а) преди самото прихващане, когато към момента на издаването на заповедта за прихващане на нея е известно, че обектът се намира на територията на нотифицираната държава-членка;
б) в останалите случаи, след като стане известно, че обектът на прихващане се намира на територията на нотифицираната държава-членка.
3. Информацията, която се нотифицира от прихващащата държава-членка, включва:
а) данни за органа, допуснал прихващането;
б) потвърждение, че във връзка с провеждано наказателно разследване е издадена законосъобразна заповед за прихващане;
в) информация, необходима за идентифицирането на прихващания обект;
г) данни за престъпното поведение, предмет на разследването; и
д) очакваната продължителност на прихващането.
4. При нотифициране на държава-членка по реда на параграфи 2 и 3 се прилага следното:
а) при получаване на информацията по параграф 3 компетентният орган на нотифицираната държава-членка незабавно и в срок не повече от 96 часа дава отговор на прихващащата държава-членка във връзка със:
i) разрешаване на самото прихващане или на неговото продължаване; нотифицираната държава-членка може да реши да даде съгласието си само ако са налице всички условия, които би трябвало да бъдат спазени при подобен национален случай;
ii) изискване, съгласно което прихващането не може да бъде проведено или трябва да бъде прекратено поради недопустимост по националното право на нотифицираната държава-членка или по някоя от причините, посочени в член 2 от Европейската конвенция за взаимопомощ; нотифицираната държава-членка писмено представя основанията си за поставяне на такова изискване;
iii) в случаите по подточка ii) изискване, съгласно което събраният вече материал при прихващането на обекта на нейна територия не може да се използва или може да се ползва само при условия, определени от нея; нотифицираната държава-членка писмено уведомява прихващащата държава-членка относно причините, налагащи поставянето на такива условия;
iv) искане за кратко, но с не повече от 8 дни, продължаване на 96-часовия срок, подлежащо на договаряне с прихващащата държава-членка, което да даде възможност да изпълни вътрешните процедури, изискуеми от националното право; нотифицираната държава-членка писмено уведомява прихващащата държава-членка относно условията, които по силата на националното право налагат това удължаване на срока;
б) до вземането на решение от страна на нотифицираната държава-членка по буква а), подточки i) и ii) прихващащата държава-членка:
i) може да продължи прихващането;
ii) не може да използва събрания вече материал от прихващането, освен:
- ако друго не е уговорено между заинтересованите държави-членки; или
- за вземане на неотложни мерки за предотвратяване на непосредствена и сериозна заплаха за обществената сигурност; нотифицираната държава-членка трябва да бъде уведомена за всяко подобно ползване и за причините, които го налагат;
в) нотифицираната държава-членка може да поиска кратко изложение на фактическите обстоятелства по случая, както и всяка допълнителна информация, необходима за вземането на решение относно допустимостта на прихващането при подобен национален случай; това искане не е пречка за приложимостта на буква б), освен ако друго не е уговорено между нотифицираната и прихващащата държава-членка;
г) държавите-членки вземат необходимите мерки за даване на отговор в рамките на 96-часовия срок; за тази цел те определят лица за контакт, дежурни по 24 часа в денонощието, които следва да бъдат посочени в заявленията по член 24, параграф 1, буква д).
5. Нотифицираната държава-членка е длъжна да пази в съответствие с националното си право поверителността на информацията, дадена по параграф 3.
6. Когато прихващащата държава-членка е на мнение, че информацията, дадена по параграф 3, е от особено чувствителен характер, тя може да я предаде на компетентния орган чрез специална служба, определена на двустранна основа от заинтересованите държави-членки.
7. При нотифицирането по член 27, параграф 2 или във всеки следващ момент всяка държава-членка може да декларира, че няма да изисква да бъде предоставяна информацията относно прихващанията, предвидена в настоящия член.


Член 21
Разходите на далекосъобщителните оператори или доставчиците на услуги за изпълнението на молби по член 18 се поемат от молещата държава-членка.


Член 22
Нищо в настоящата глава не се отразява на двустранните и многостранните договорености между държавите-членки, целящи улесняване на използването на съществуващите или бъдещите технически възможности за законно прихващане на далекосъобщения.


Член 23
1. Личните данни, съобщени по реда на настоящата конвенция, могат да бъдат използвани от държавата-членка, на която са предадени:
а) за целите на производствата, по отношение на които настоящата конвенция намира приложение;
б) за други съдебни или административни производства, пряко свързани с производствата по буква а);
в) за предотвратяване на непосредствена и сериозна заплаха за обществената сигурност;
г) за всякаква друга цел, само с предварителното съгласие на съобщаващата държава-членка, освен ако заинтересованата държава-членка е получила съгласието на субекта на данните.
2. Настоящият член се прилага и по отношение на лични данни, които не са били съобщени или получени по друг начин по реда на конвенцията.
3. Предвид обстоятелствата по конкретен случай, съобщаващата държава-членка може да поиска от държавата, на която са били предадени данните, да даде информация относно използването им.
4. Когато са поставени условия във връзка с ползването на лични данни, съгласно член 7, параграф 2, член 18, параграф 5, буква б) и параграф 6 или член 20, параграф 4, тези условия имат приоритет. Ако такива условия не са били поставени, се прилага настоящият член.
5. Разпоредбите на член 13, параграф 10 имат предимство пред настоящия член по отношение на информацията, получена по реда на член 13.
6. Настоящият член не се прилага по отношение на личните данни, получени от някоя държава-членка по силата на настоящата конвенция, когато същите произхождат от нея самата.
7. При подписването на конвенцията Люксембург може да декларира, че в случаите, когато Люксембург съобщава лични данни на друга държава-членка, се прилага следното:
При спазването на параграф 1, буква в) Люксембург може да изисква по определен случай личните данни, освен ако не са получени със съгласието на субекта на данни, да могат да се използват за целите на параграф 1, букви а) и б) само с предварителното разрешение на Люксембург в случаите на производства, по които Люксембург би могъл да откаже или да ограничи предаването на лични данни съгласно настоящата конвенция и актовете, посочени в член 1.
Ако по даден случай Люксембург откаже да се съгласи с искане на държава-членка на основание разпоредбите на параграф 1, Люксембург трябва писмено да изложи причините за това свое решение.


Член 24
1. При нотифицирането по член 27, параграф 2 всяка държава-членка посочва органите, които наред с посочените в Европейската конвенция за взаимопомощ и Договора на Бенелюкс са компетентни за прилагането на настоящата конвенция и за прилагането между държавите-членки на разпоредбите относно взаимопомощта по наказателноправни въпроси, съдържащи се в актовете, посочени в член 1, параграф 1, включително:
а) компетентните административни органи по смисъла на член 3, параграф 1, ако има такива;
б) един или повече централни органи за целите на прилагането на член 6, както и органите, компетентни да разглеждат и изпълняват молбите по член 6, параграф 8;
в) полицейските и митническите органи за целите на прилагането на член 6, параграф 5, ако има такива;
г) административните органи, компетентни по смисъла на член 6, параграф 6, ако има такива; и
д) органът или органите, компетентни за целите на прилагането на членове 18 и 19 и член 20, параграфи 1 - 5.
2. Декларации, направени в съответствие с параграф 1, могат да бъдат изменяни изцяло или отчасти по всяко време по същата процедура.


Член 25
По настоящата конвенция не могат да се правят други резерви освен изрично предвидените в нея.


Член 26
Настоящата конвенция ще започне да се прилага в Гибралтар след включването му в приложното поле на Европейската конвенция за взаимопомощ.
Обединеното кралство писмено нотифицира председателя на Съвета, когато пожелае да прилага конвенцията по отношение на Нормандските острови и на остров Ман, след включването на тези територии в приложното поле на Европейската конвенция за взаимопомощ. Съветът се произнася с единодушие на неговите членове по това искане.


Член 27
1. Настоящата конвенция подлежи на приемане от държавите-членки в съответствие с техните конституционни изисквания.
2. Държавите-членки нотифицират генералния секретар на Съвета на Европейския съюз за приключването на конституционните процедури за приемането на настоящата конвенция.
3. Деветдесет дни след нотифицирането по параграф 2 от осмата поред държава, приключила тази формална процедура, която към момента на приемането на Акта на Съвета за съставяне на настоящата конвенция е била член на Европейския съюз, настоящата конвенция влиза в сила за осемте държави.
4. Всяка нотификация от държава-членка, направена след получаването на осмата нотификация по параграф 2, има за резултат, че 90 дни след последващата нотификация настоящата конвенция влиза в сила между тази държава-членка и държавите-членки, за които конвенцията вече е влязла в сила.
5. До влизането в сила на конвенцията съгласно параграф 3 всяка държава-членка може при даването на нотификацията по параграф 2 или във всеки един момент след това да декларира, че тя ще прилага конвенцията в отношенията си с държавите-членки, които са направили същата декларация. Тези декларации пораждат действие 90 дни след датата на тяхното депозиране.
6. Настоящата конвенция се прилага за взаимопомощ, започнала след датата на влизането в сила, или се прилага съгласно параграф 5 между съответните държави-членки.


Член 28
1. Настоящата конвенция е отворена за присъединяване на всяка държава, която стане членка на Европейския съюз.
2. Текстът на конвенцията на езика на присъединяващата се държава, който е съставен от Съвета на Европейския съюз, е автентичен.
3. Инструментите по присъединяване се депозират при депозитаря.
4. Настоящата конвенция влиза в сила за присъединяващата се държава деветдесет дни след депозирането на инструмента по присъединяване при депозитаря или в деня на влизане в сила на самата конвенция, ако след изтичането на деветдесетдневния срок тя все още не е влязла в сила.
5. Ако настоящата конвенция още не е влязла в сила по времето на депозиране на техните инструменти по
присъединяване, към присъединяващите се държави се прилага член 27, параграф 5.


Член 29
1. Без да се засягат разпоредбите на член 8 от Споразумението между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоциирането на тези две държави към изпълнението, прилагането и развитието на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген ("Споразумението за асоцииране"), разпоредбите на член 2, параграф 1 влизат в сила за Исландия и Норвегия относно отношенията им с държавите-членки, за които настоящата конвенция е влязла в сила съгласно член 27, параграф 3 или 4, в срок от деветдесет дни след получаването от Съвета на информацията по член 8, параграф 2 от Споразумението за асоцииране и изпълнението на съответните конституционни изисквания.
2. Влизането в сила на конвенцията за държава-членка след датата на влизане в сила на разпоредбите за Исландия и Норвегия, посочени в член 2, параграф 1, обуславя тяхната приложимост и във взаимоотношенията на въпросната държава-членка и Исландия и Норвегия.
3. Разпоредбите, посочени в член 2, параграф 1, не обвързват Исландия и Норвегия преди датата, определена по реда на член 15, параграф 4 от Споразумението за асоцииране.
4. Без да се засягат параграфи 1, 2 и 3 по-горе, разпоредбите, посочени в член 2, параграф 1, ще влязат в сила за Исландия и Норвегия не по-късно от датата на влизане в сила на настоящата конвенция за петнадесетата държава, която към момента на приемането на Акта на Съвета за съставяне на настоящата конвенция е била член на Европейския съюз.


Член 30
1. Депозитар за настоящата конвенция е генералният секретар на Съвета на Европейския съюз.
2. Депозитарят публикува в Официален вестник на Европейските общности информация за хода на приемането и присъединяването, декларациите и резервите, както и за всяка нотификация по настоящата конвенция.
Съставено в Брюксел на двадесет и деветия ден от месец май две хилядната година в един екземпляр на английски, гръцки, датски, ирландски, испански, италиански, немски, нидерландски, португалски, фински, френски и шведски език, като всички текстове са еднакво автентични, като оригиналът се депозира в архивите на генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз. Генералният секретар изпраща заверено копие до всяка държава-членка.
Декларация по член 10, параграф 9 на Съвета
При обсъждане на приемането на актовете, които са посочени в член 10, параграф 9, Съветът зачита задълженията на държавите-членки по Европейската конвенция за правата на човека.
Декларация по член 20 на Обединеното кралство
Настоящата декларация е неразделна част от конвенцията.
В Обединеното кралство член 20 ще се прилага по отношение на заповедите за прихващане, които са издадени от държавния секретар до полицейските служби или до "Митници и акцизи" на Нейно Величество, в случаите, когато според националното законодателство за прихващане на далекосъобщения заповедта е издадена за целите на разкриването на тежко престъпление. Член 20 ще се прилага по отношение на такива заповеди, които са издадени от Службата за сигурност, когато според националното законодателство същата оказва съдействие по разследване, което има характеристиките по член 20, параграф 1.