Чл. 1. Този кодекс съдържа задълженията на стоматологичното съсловие, произтичащи от практикуването на стоматологичната професия. В него са отразени моралните принципи и критериите за професионално поведение на стоматологичното съсловие.

Чл. 2.
(1) Всеки стоматолог, упражняващ професията си на територията на Република България, е длъжен да спазва кодекса.
(2) Стоматологът е длъжен да упражнява компетентно, своевременно и качествено своята професионална дейност.
(3) Стоматологът е длъжен да осигури при своята професионална дейност всички условия, необходими за нейното качествено изпълнение и за сигурността на пациентите и на стоматологичния екип.
(4) Стоматологът е длъжен да осигури при своята професионална дейност спазването на всички необходими мерки за избягване предаването на заболявания.
(5) Стоматологът не трябва да предприема действия или да дава предписания при случаи, които надхвърлят неговата професионална компетентност.

Чл. 3.
(1) Стоматологът трябва да избягва всяко действие или бездействие, които могат да навредят на неговия личен и професионален престиж, да накърнят честта и достойнството на стоматологичното съсловие или да разклатят доверието на обществото в това съсловие.
(2) Стоматолог, работещ на договор, не трябва да приема като част от този договор задължения, които могат да нарушат професионалната му независимост.

Чл. 4. Стоматологът е длъжен да познава и спазва нормативните документи, които регламентират неговата дейност.

Чл. 5.
(1) Стоматологът регистрира и упражнява професията си в лечебни заведения (амбулатории) съобразно действащите нормативни разпоредби в Република България.
(2) Стоматологът упражнява лично професията си и носи отговорност за хода и резултатите на извършеното от него стоматологично лечение.
(3) Стоматологът не трябва да прикрива или да подпомага по какъвто и да е начин лица, които незаконно упражняват стоматологична практика.
(4) Стоматологът не трябва да допуска неправоспособни лица да извършват лечебни манипулации в неговия кабинет.
(5) Разпоредбата по ал. 4 не се отнася до обучението в акредитирани лечебни заведения.
(6) Стоматологът не трябва да допуска неконтролиран достъп до медикаментите и материалите в неговия кабинет.

Чл. 6.
(1) Стоматологът възлага на членовете на помощния персонал изпълнението на определени функции, които отговарят на техните квалификации, умения и опит и са съобразени с действащите нормативни разпоредби в Република България.
(2) Стоматологът контролира, направлява и отговаря за работата на целия персонал.

Чл. 7. Стоматологът не трябва да ползва диагностично-лабораторни и/или медико-технически (зъботехнически) услуги от неправоспособни лица и/или нерегистрирани заведения.

Глава втора
ПРЕДСТАВЯНЕ НА СТОМАТОЛОГИЧНАТА ДЕЙНОСТ

Чл. 8. Стоматологът представя своята дейност по подходящи начини, съобразени със закона и този кодекс.

Чл. 9.
(1) Местонахождението на амбулаторията се означава с фирмена табела.
(2) Фирмената табела на амбулаторията може да съдържа следните данни:
1. вид на дейността - обща или специализирана; по каква специалност/и;
2. работно време на амбулаторията;
3. имена на стоматолозите;
4. признати научни степени, звания и валидни квалификации;
5. договореност със здравно-осигурителни институции.
(3) Текстът на табелата задължително е на български език.
(4) Стоматолог, който е променил адреса на практиката си, може да постави на вратата на бившата си месторабота табелка с новия адрес, която се сваля най-късно след една година.
(5) Името на стоматолог, който вече не практикува активно, не трябва да се използва от неговите приемници за период по-дълъг от една година, освен с неговото (или на неговите наследници) писмено съгласие.

Чл. 10. Стоматологът не трябва да обявява или представя своята дейност по неверни или заблуждаващи начини, които:
1. съдържат твърдения или намеци, че препоръчваното или извършваното от въпросния стоматолог лечение има способността да лекува или облекчава заболявания, ако това твърдение не е основано на обективни критерии и резултати;
2. съдържат твърдения или намеци за превъзходство на въпросния стоматолог пред останалите стоматолози, които не подлежат на обективна проверка от обществото;
3. невярно представят или пропускат определен факт, необходим за достоверното представяне на дейността;
4. съдържат твърдения или намеци за квалификация, която стоматологът не притежава;
5. изтъкват непризнати научни степени;
6. изтъкват обстоятелства, нямащи конкретно отношение към практиката на стоматолога, например заемане на административна или изборна длъжност;
7. накърняват престижа и достойнството на стоматологичното съсловие.

Глава трета
ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ПАЦИЕНТИТЕ

Чл. 11.
(1) Стоматологът признава и зачита правата на пациента и уважава неговото човешко достойнство.
(2) Стоматологът не трябва да отказва обслужване на пациенти поради една или повече от следните причини: раса, вероизповедание, пол, здравословно състояние, етническа или национална принадлежност.
(3) Стоматологът може да проявява разумна предпазливост при подбора на пациентите, включително да откаже да обслужи пациент, ако е убеден, че в отношенията между него и пациента не съществува необходимото доверие.

Чл. 12.
(1) Сигурността на пациентите стои над личната и съсловната лоялност на стоматолога.
(2) Стоматологът действа в защита на пациентите, когато има основателно съмнение, че те са застрашени от поведението, здравословното състояние, действията или бездействието на друг стоматолог.

Чл. 13.
(1) Стоматологът трябва да помогне на пациент в спешно състояние, ако той няма възможност да се обърне към лекуващия го стоматолог.
(2) За пациенти, нерегистрирани при съответния стоматолог, задължението по ал. 1 включва само извеждане от спешното състояние.

Чл. 14.
(1) Ако стоматолог отсъства временно от практиката си, насочва пациентите си да бъдат приемани при необходимост или спешност от друг стоматолог.
(2) Ако стоматолог възнамерява да прекрати практиката си, насочва пациентите си с незавършено лечение да бъдат приемани за довършване на лечението от друг стоматолог.
(3) Ако пациент в отсъствие на своя лекуващ стоматолог се обърне към друг стоматолог, последният:
1. полага необходимите грижи за пациента по време на това отсъствие;
2. след завръщането на лекуващия стоматолог връща пациента при него заедно с цялата необходима информация, освен ако пациентът или негов законен представител изрично не изрази друго предпочитание.

Чл. 15.
(1) Стоматологът предварително информира пациента или негов законен представител за:
1. необходимите изследвания, предлаганото лечение и всички разумни алтернативи, включително и присъщия им риск и приблизителната им стойност;
2. продължителността на лечението и очакваните особености в протичането му;
3. очакваните резултати от лечението;
4. очакваните резултати, ако лечението не бъде проведено;
5. начините за покриване на разходите (чрез НЗОК, доброволни осигурителни институции, пряко разплащане и пр.).
(2) Стоматологът не трябва да пристъпва към лечение на пациента, преди да е изпълнил задълженията по ал. 1 и да е получил информирано съгласие.
(3) Препоръчително е стоматологът да поиска в писмена форма съгласието или отказа на пациента или негов законен представител за прилагане на определени лечебни методи и процедури, за извършване на сложно и/или скъпо струващо лечение, включване на пациента в клинични експерименти и пр.
(4) Ако пациент или негов законен представител заяви, че възнамерява да подаде жалба срещу стоматолог, последният трябва да положи всички разумни усилия проблемът да се реши на място.
(5) Стоматологът не трябва да препоръчва или извършва ненужни стоматологични лечения или манипулации.

Чл. 16. Стоматолог не трябва да подтиква пациентите към купуване на даден продукт чрез невярно или заблуждаващо представяне на неговите качества.

Глава четвърта
ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ДРУГИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА СЪСЛОВИЕТО

Чл. 17. Стоматологът проявява колегиалност и уважение в отношенията си с другите стоматолози и в изказвания за тях пред трети лица.

Чл. 18. Стоматологът се въздържа от неуважителни коментари пред пациентите по отношение на действията или становищата на други стоматолози.

Чл. 19. Стоматологът при поискване оказва съдействие на други стоматолози или лекари в рамките на своята компетентност и съобразно този кодекс.

Чл. 20. Стоматолог, който прави публични изявления по отношение на съсловието, трябва да е убеден във верността на тези изявления.

Глава пета
НАСОЧВАНЕ НА ПАЦИЕНТИ

Чл. 21.
(1) Стоматологът в случай на необходимост насочва пациента за консултация или специализирано лечение.
(2) В случаите, когато пациентът или негов законен представител налагат консултант на лекуващия стоматолог, последният има право:
1. да откаже консултанта;
2. да се оттегли от лечението, ако неговият отказ не бъде приет от пациента или негов законен представител.

Чл. 22. При несъгласие със становището на консултанта лекуващият стоматолог има право:
1. да откаже да изпълни предписанията на консултанта и да предложи друг консултант;
2. да се оттегли от лечението, ако становището на консултанта бъде прието от пациента или негов законен представител.

Чл. 23. Специалистът, след като извърши консултацията или специализираното лечение, връща пациента обратно на изпратилия го стоматолог, освен ако пациентът или негов законен представител изрично не изрази друго предпочитание.

Чл. 24. Специалистът има право на отделен хонорар за консултацията или специализираното лечение.

Глава шеста
ЛЕЧЕБНА ДОКУМЕНТАЦИЯ И ПРОФЕСИОНАЛНА ТАЙНА

Чл. 25.
(1) Стоматологът води пълна лечебна документация на пациента по съответния нормативен ред.
(2) Всички факти и обстоятелства от личния живот на пациента, станали известни на стоматолога в неговата професионална дейност и включени в лечебното досие на пациента, имат поверителен характер и не подлежат на разкриване освен в случаите, предвидени със закон, или с писменото съгласие на пациента.
(3) Стоматологът отговаря членовете на неговия персонал да познават и спазват изискването за съблюдаване на професионалната тайна.
(4) При прекратяване на практиката и при поискване стоматологът предоставя на пациента или на негов законен представител копие от лечебното му досие.
(5) Ако пациентът е насочен към специалист за консултация или специализирано лечение, специалистът има пълен достъп до лечебното му досие.

Глава седма
ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА НА СТОМАТОЛОГА

Чл. 26.
(1) Стоматологът получава възнаграждение за извършваната професионална дейност според установените цени в лечебното заведение.
(2) Общото събрание на районната колегия на ССБ разработва и приема минимални стойности на стоматологичните дейности, които са задължителни за всички стоматолози в съответния район независимо от формата на упражняване и заплащане на техния труд.
(3) Разпореждането по ал. 2 не се отнася за договорените цени в Националния рамков договор по задължителното здравно осигуряване.

Глава осма
КВАЛИФИКАЦИЯ

Чл. 27. Стоматологът непрекъснато поддържа и повишава своите професионални знания и умения.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Този кодекс е приет от Конгреса на ССБ на 23.IV.2000 г. на основание чл.5, т. 3 ЗСОЛС.