През 2018 година делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергийно потребление в рамките на Европейския съюз достигна 18,0%, което е двойно повече от дела през 2004 година (от 8,5%) - първата година, за която Евростат разполага с този тип данни и над нивото от 17,5% през 2017-а година.

Делът на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия е един от основните показатели на стратегията "Европа 2020". Целта е този процент на енергията от възобновяеми източници в ЕС да достигне 20% от общата енергия през 2020-а година и поне 32% до 2030-а година.

Спрямо 2017 година този дял се е увеличил през 2018 в 21 от 28-те страни-членки на Съюза, като България е една от 12-те държави, които вече достигнаха или дори надвишиха техните целеви нива за възобновяеми енергийни източници до 2020-а година. В една от страните членки на ЕС няма промяна, докато в шест държави има намаление на дела на енергията от възобновяеми източници.

Швеция оглавява класацията за 2018-а година с повече от половината (или 54,6%) от енергията, идваща от възобновяеми източници като процент от общото крайно потребление, следвана от Финландия (41,2%), Латвия (40,3%), Дания (36,1%) и Австрия (33,4%). На обратния полюс в класацията са Малта (с едва 8,0%), Люксембург (с 9,1%) и Белгия (с 9,4%).

През 2018 година 20,5% от общата консумирана енергия в нашата страна е била от възобновяемите енергийни източници, което е над нивото от 18,7%, достигнато през 2017 година и далеч над целевото ниво от 16% за 2020 година.

Евростат отчита, че през далечната 2004 година това съотношение за България е било едва от 9,2% преди да започне да нараства постоянно до върха от 20,05% през 2018 година.

Заложеното от властите в България целево ниво за енергията от възобновяеми източници от 16% за 2020-а година е обаче под средното ниво от 20% за целия ЕС, като 10 от останалите 28-страни-членки имат заложени по-ниски целеви нива, а целевото ниво на Ирландия е също от 16 на сто.