С договора за замяна страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права. Правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната, като всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава (вж. Продажба на недвижим имот).

При изповядване на сделката се спазват същите изисквания, както при продажба на недвижим имот, като особеностите са свързани с определянето на основата за данъците, нотариалните и държавните такси:

Данъчна декларация по ЗМДТ се подава от лицето, което придобива имот с по-висока стойност. В случай, че в имуществото с по-висока стойност не влизат недвижими имоти, данъчна декларация се подава и данък се заплаща в териториалната данъчна дирекция по местоживеене (седалище) на данъчно задълженото лице. Основа за определянето на данъка е по-високата стойност измежду базисната пазарна оценка и данъчната оценка. Останалите имущества се оценяват по правилата на чл.33, ал.1 от ЗМДТ. Размерът на данъка е 2 % от посочената оценка.

Основа за определяне на нотариалната такса е имуществото с по-висока стойност. Основа за определяне на таксата за недвижимите имущества е по-високата стойност измежду базисната пазарна оценка и данъчната оценка, а стойността на останалите имущества се определя на основание чл.96 и чл.97 от ЗННД.

Основание за определяне на държавната такса за вписване е сумата, върху която е изчислена нотариалната такса. Размерът на тази такса е 0,1 % от тази сума, но не по-малко от 5 лв.