Чл. 1. (Попр. - ДВ, бр. 308 от 1948 г.) За обществени бедствия се смятат тези бедствия, които имат масов характер и засягат цели селища и околии или част от тях, или пък цялата територия на държавата или част от нея, като: земетресение, наводнение, стихийни пожари, свличане (срутване) на земни пластове, въздушни нападения, епидемии и др. подобни.

Чл. 2. Общото ръководство и надзор по провеждане борбата с бедствията за запазване и спасяване на застрашените и пострадали лица и имущества, принадлежи на Министерството на вътрешните работи, при задължителното съдействие на съответните народни съвети, близки войскови гарнизони, обществени организации и др. Подробностите по уреждане на общото ръководство, надзора и организиране на борбата с бедствието се урежда с правилник, одобрен от Министерския съвет, по доклад на министъра на вътрешните работи.

Чл. 3. Здравно-медицинската помощ при обществени бедствия се провежда под общото ръководство и надзор на Министерството на народното здраве.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1976 г.) Общото ръководство и надзор по даване на първата социална помощ при обществени бедствия се провежда от Министерството на народното здраве при съдействието на Българския "Червен кръст", обществените организации и други. Мерките по даването на първата социална помощ се провеждат чрез съответните народни съвети.

Чл. 4а. (Нов - Изв., бр. 17 от 1955 г.) За предотвратяване на обществени бедствия народните съвети и съответните ведомства планират и провеждат предохранителни мероприятия - укрепване брегове на реки и дерета, корекции на коритата им, разширяване на мостове, залесяване на водосборни басейни и други подобни, за които предвиждат необходимите средства в бюджетите си.

II. Подпомагане

Чл. 5. Подпомагането при обществени бедствия обхваща:
а) даване на първа социална помощ на всички пострадали от бедствието лица;
б) даване на възстановителна помощ само на ония, физически и частно правни юридически лица, които не могат със свои собствени средства да излязат от бедственото положение. Забележка. Когато пострадалите от обществено бедствие се подпомагат или обезщетяват чрез застраховка или по друг начин, предвиден в други закони или по административен ред, същите не получават възстановителна помощ.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1976 г.) Министърът на народното здраве обявява със заповед, че е настъпило обществено бедствие. В тази заповед, той определя:
а) обсега на бедствието (част от селище, цяло селище и пр.);
б) мерките, които следва да се вземат за подпомагане с първа социална помощ на пострадалите, както и в какво точно ще се изрази това подпомагане. При извършване на разходи за първата социална помощ се допускат отклонения от разпоредбите на гл. III от Закона за бюджета, и отчетността на по бюджета.

Чл. 7. Мерките при първа социална помощ се вземат веднага и обхващат:
а) изхранване на пострадалото население и добитъка;
б) даване подслон на пострадалите;
в) даване облекло на пострадалите;
г) улесняване с всички възможни средства превоза на пострадалите и покъщнината им до болници и места, където те могат да се настанят и
д) всички други мерки, които биха се оказали необходими за даване на първа социална помощ.

Чл. 7а. (Нов - Изв., бр. 17 от 1955 г.) В случай на непосредствена заплаха от обществено бедствие по преценка и решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет се вземат временни предохранителни мерки, като преместване в безопасни места на населението, добитъка, стоките и др. Разходите по превоза, подслоняването и изхранването на населението и добитъка, когато пострадалите не разполагат със средства, се заплащат от бюджета на съответния народен съвет, разходите на държавните учреждения и предприятия са за тяхна сметка. В случаите, когато някои селища или част от тях са застрашени от обществено бедствие, те могат по решение на Министерския съвет да бъдат изселени в други подходящи места.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1976 г.) Възстановителната помощ се провежда след приключване на първата социална помощ. Кои лица са пострадали от общественото бедствие, какъв е размерът на нанесените щети, както и кои от тях и в какъв размер следва да бъдат подпомогнати, се посочва от комисия, назначена от председателя на околийския народен съвет, в състав: представител на местния народен съвет; представител на финансовата власт, вещи лица и представители на пострадалите. Протоколът на комисията се изпраща на околийския народен съвет, който го препраща на Министерството на народното здраве с мнение.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1976 г.) Министерският съвет, по доклад на министъра на народното здраве, определя вида, размера и начина за провеждане на възстановителната помощ. В решението си Министерския съвет определя мероприятията и мерките, които отделните ведомства осъществяват във връзка с възстановителната помощ. (Ал. 2, нова - Изв., бр. 17 от 1955 г.) Отпускането на парична възстановителна помощ става със заповед на министъра на народното здраве в рамките на утвърдения бюджетен кредит.

Чл. 10. Мерките за възстановителната помощ на пострадалите от обществени бедствия обхващат:
а) (попр. - ДВ, бр. 308 от 1948 г.) възстановяване и построяване на жилищни и други сгради за пострадалите, като строежът се подпомага от държавата;
б) определяне на обществените мероприятия, които трябва да се извършват за възстановяването на населеното място и за предотвратяване и ограничаване на бъдещи бедствия;
в) отпускане парични помощи на пострадалите;
г) цялостно или частично изместване на селището;
д) даване отсрочка и разсрочка за заплащане на задълженията, спиране течения на лихви, на давностни и др. законни и договорни срокове, спиране действието по изпълнителни дела, както и отлагане плащането на данъци, налози, такси, берии, глоби и други задължения от публично-правен характер на пострадалите;
е) набавяне на необходимите строителни материали и инвентар, семена и фураж за нуждите на пострадалите;
ж) (Изм. - Изв., бр. 17 от 1955 г.) Вместо парична помощ, на физическите лица, определени по преценка на комисия при съответния местен народен съвет с участие на банков представител, могат да се отпускат с разрешение на министъра на финансите ипотечни заеми от Българската инвестиционна банка за строеж на жилища на мястото на разрушените от бедствия, както и за изграждане на нови жилища в случаите, когато по решение на Министерския съвет се изместват застрашени от бедствия селища или част от селища в други места. Заемите да се отпускат без дялово участие на заемоискателите в следните размери: за селата до 15 лв., а за градовете до 30 лв., при 2% годишна лихва за срок от 25 години. По реда, предвиден в ал. I, и за същите цели може вместо парична помощ да се отпускат ипотечни заеми и на кооперациите и трудово-кооперативните земеделски стопанства при 2% годишна лихва за срок до 25 години. Заемите на кооперациите се обезпечават със законна ипотека в полза на Българската инвестиционна банка върху възстановените или построени сгради, а заемите на трудово-кооперативните земеделски стопанства - със средствата по "неделимия фонд";
з) други мерки, необходими за възстановяването на засегнатото населено място и за подпомагане на пострадалите.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1976 г.) Всички обществени начинания за подпомагане при обществени бедствия, като събиране на парични помощи и предмети за бедствуващите, материали за възстановяването и др., се провеждат с решение на Министерския съвет по доклад на министъра на народното здраве, като за целта се образуват специални общонародни комитети. Сумите, добити от обществени начинания за подпомагане при обществени бедствия, се изразходват по реда, определен със заповед от министъра на народното здраве.

Чл. 12. Построяването на жилищни и стопански сгради за пострадалите от обществени бедствия се извършва върху техни собствени дворни места. Ако са останали без такива, народните съвети при нужда снабдяват пострадалите с дворни места по реда на съответните закони.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1976 г.) Превозните средства, инвентара, пособия и др. материали на Министерството на народното здраве, предназначени за първата социална и възстановителна помощ, се използуват само за подпомагане при обществени бедствия.

Чл. 14. При обществени бедствия превозът на всички материали и съоръжения във връзка с борбата с бедствието и за подпомагане на пострадалите, както и временното или принудително преместване на пострадалото население, се извършва от държавните превозни средства с предимство пред другите превози. Кои от извършените превози следва да се заплатят и по какви тарифи, се решава от Министерския съвет, по доклад на съответния министър.

Чл. 15. Всяко лице, което във време на обществено бедствие или докато траят последствията от него, не изпълни никак или както трябва възложените му по този закон задачи, се наказва с глоба до 10 лв., която се налага със заповед на съответния министър. Ако горното деяние бъде извършено с цел деецът да набави за себе си или за другите някаква облага или да причини другиму щета, наказанието е строг тъмничен затвор до 5 години, освен ако не е предвидено по-тежко наказание в друг закон.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1976 г.) Настоящият закон отменя Закона за подпомагане при обществено бедствие от 1942 г. и всички наредби и правилници, които му противоречат. Изпълнението на настоящия указ се възлага на министъра на народното здраве.

Указ
за изменение и допълнение на Закона за подпомагане при обществени бедствия
(Изв., бр. 17 от 1955 г.)
..............................................
..............................................

Заключителни разпоредби

§ 5. Навсякъде в закона думите "министър на труда и социалните грижи" и "Министерство на труда и социалните грижи" се заменят с думите "министър на народното здраве и социалните грижи" и "Министерство на народното здраве и социалните грижи".