Чл.1. Този закон урежда орагнизацията и дейността на Държавния архивен фонд по събирането, регистрирането, обнародването, съхраняването и използуването на архивните документи.

Чл.2.
(1) Държавният архивен фонд е съвкупност от ценни явни и поверителни документи, които са създадвени от дейността на учрежденията научните, стопанските, обществените и други организации независимо от времето, мястото и начина на създаването им и които се съхраняват от органите за управление на Държавния архивен фонд или се водят на отчет от тях.
(2) В Държавния архивен фонд могат да се включат и документи със стопански, научен, културен, политически, религиозен и друг характер, собственост на граждани и на техни организации.
(3) Държавният архивен фонд се попълва и с документи или копия на документи, получени от чуждестранни архиви и институти.

Чл.3.
(1) В Държавният архивен фонд се съхраняват закони, укази, постановления, разпореждания, решения, правилници, наредби, инструкции, окръжни, доклади, заповеди, протоколи, отчети, бюджети, планове, договори, фотоснимки, чертежи, скици, печати, щемпели, официална и лична кореспонденция, ръкописи на научни и художествени произведения, мемоари, дневници, плакати, афиши, звукозаписи или магнитни носители на документи, кино- и телевизионни филми и други видове документи в оригинал, копие или на технически, включително магнитни носители.
(2) Документите на Държавния архивен фонд, които са паметници на културата по смисъла на чл. 3 от Закона за паметниците на културата и музеите, се съхраняват по реда, установени в този закон.

Чл.4.
(1) Документите на Държавния архивен фонд са държавна собственост с изключение на документите по чл. 2, ал.2, които са собственост на граждани.
(2) Документите на Държавния архивен фонд не могат да бъдат обект на сделки от страна на учреждения, организации и граждани.
(3) Гражданите не могат да притежават документи на учреждения и организации, да ги изнасят извън страната и да се разпореждат с тях. Не могат да се изнасят извън граница без разрешение на Главното управление на архивите и документи от личен произход, които представляват интерес за Държавния архивен фонд.

Глава втора
ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ АРХИВЕН ФОНД

Чл.5.
(1) Органи за управление на Държавния архивен фонд са Главно управление на архивите при Министерския съвет, Централен дъpжавен архив и Държавни архиви.
(2) Главното управление на архивите при Министерския съвет се ръководи от председател, назначаван от Министерския съвет.
(3) Главното управление на архивите има следните основни задачи:
1. провежда държавната политика в областта на архивното дело по издирването, събирането, обработката, опазването, използуването, публикуването и Управлението на Държавния архивен фонд;
2. осигурява на държавните и обществените органи и организации и предоставя на гражданите документална информация;
3. осъществява връзки с други информационни системи в страната;
4. извършва издателска, методическа и научноизследователска работа в областта на архивното дело и внедрява в практиката нейните резултати;
5. сътрудничи със сродни чуждестранни учреждения, институти и международни организации;
6. в рамките на своята компетентност издава инструкции и методически указания, задължителни за всички органи, учреждения и организации;
7. определя документите, които са ценни по смисъла на чл. 2, и мястото на тяхното съхраняване.

Чл.6. Главно управление на архивите ръководи в методическо отношение всички органи за управление на Държавния архивен фонд.

Чл.7. Органите за управление на Държавния архивен фонд оказват методическа помощ и упражняват контрол по състоянието, съхраняването и изпозването на документите и по организирането на деловодството и архивите на учрежденията и организациите.

Чл.8.
(1) Документите на Държавния архивен фонд се издават, събират, обработват, опазват и използват в Централен държавен архив и в Държавни архиви.
(2) Мемориалните музеи могат да съхраняват документи само за личностите, за които са създадени. Документите задължително се регистрират в Главното управление на архивите и се обработват и предоставят за използване по реда, установен в този закон и правилника за неговото прилагане.
(3) Учрежденията, организациите и гражданите не могат да събират без разрешение на Главното управление на архивите документи, които са съставна част на Държавния архивен фонд.

Глава трета
СЪХРАНЯВАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ДЪРЖАВНИЯ АРХИВЕН ФОНД

Чл.9. Учрежденията и организациите не могат да унищожават документи без разрешение на органите за управление на Държавния архивен фонд.

Чл.10.
(1) Ръководителите на учрежденията и организациите отговарят за цялостната дейност по организацията и работата и опазването на документите до предаването им в Държавния архивен фонд. Организирането на работата може да се възлага на заместник на ръководителя.
(2) При необходимост могат да се определят длъжностни лица, които да извършват непосредствена работа с документите, подлежащи на предаване в Държавния архивен фонд или за унищожаване.
(3) За текущо съхраняване на документите в учрежденията и организациите се създават учрежденски архиви.
(4) Приключените в деловодството документи се съхраняват в архивите на учрежденията, организациите и юридическите лица в продължение на следните срокове:
1. за висшите органи на власт и управление, за централните и окръжните учреждения и организации - 10 години;
2. за градските и селските учреждения и организации - 5 години;
3. регистрите за гражданско и имотно състояние - 100 години;
4. разплащателни ведомства - 50 години;
5. кино-, фото-, фонодокументи - след приключване на копирането, но не повече от 5 години;
6. научно-техническата документация - не повече от 25 години;
7. технически, включително магнитни носители на документи, въведени в предвидените от закона случаи - 20 години;
8. документи, въведени на технически, включително магнитни носители, при спазване на условията, предвидени в закона - 3 месеца от въвеждането им.
(5) Председателят на Главното управление на архивите съгласувано със съответното заинтересовано ведомство може да установява по-дълги или по-кратки срокове за съхраняване на някои видове документи с оглед на техния характер или защита на интересите на държавата и гражданите.

Чл.11.
(1) Ръководителите на учрежденията и организациите назначават експертни комисии, които дават заключение кои от документите да се запазят за постоянно или за определен период и кои да се унищожат.
(2) Заключенията на експертните комисии се утвърждават от съответни органи за управление на Държавния архивен фонд.
(3) Експертните комисии в своята работа се ръководят от методическите указания на Главното управление на архивите.

Чл.12.
(1) Документите, определени за постоянно съхраняване, се предават в съответните държавни и ведомствени архиви, които ги съхраняват по ред, установен в Правилника за прилагане на този закон.
(2) Останалите документи се унищожават, ако други законни разпоредби не предвиждат запазването им.

Чл.13. Ръководителите на учрежденията и организациите или отделни техни поделения и звена при сливане, разделяне и ликвидация са длъжни съгласувано с органите за управление на Държавния архивен фонд да вземат мерки за опазването, обработването и предаването на документите на съответния архив.

Чл.14.
(1) Личните архиви и документи на граждани и юридически лица се приемат в Държавния архивен фонд чрез дарение, завещание или покупка от техните създатели или от лицата, които са ги придобили.
(2) Лични архиви и документи, които представляват ценности за държавата или за обществото и има опасност да бъдат унищожени или изнесени извън страната, могат след смъртта на техните създатели да се отчуждават по реда за отчуждаване на имоти за държавна или обществена нужда.
(3) Придобиването на личните архиви и документи от Държавния архивен фонд по реда на предходните алинеи не засяга авторските права.

Чл.14а.
(1) Учрежденията и организациите, придобили архивни фондове и документи, на технически, включително на магнитни носители, са длъжни в шестмесечен срок от получаването им да ги регистрират пред органите за управление на Държавния архивен фонд.
(2) Придобитите архивни документи, на технически, включително на магнитни носители, могат да се прехвърлят само на органите за управление за Държавния архивен фонд.

Чл.14б. При дарения, завещания и продажба на лични архиви и документи на органите за управление на Държавния архивен фонд не се заплащат държавни и местни такси.

Чл.16. Безстопанствените и отнетите в полза на държавата архивни фондове и документи се предават на органите за управление на Държавния архивен фонд.

Чл.17. Лицата, у които се намират служебни документи, са длъжни да ги предадат в зависимост от характера им на съответния орган за управление на Държавния архивен фонд.

Чл.18.
(1) Документите на Държавния архивен фонд могат да се използват от всички учреждения, организации и граждани на Република България за нужди на социалното управление, за научни изследвания, за патриотично и нравствено възпитание, за културно просветни и практически цели, за уреждане на трудови и имуществени отношения на гражданите и за други нужди.
(2) Документите на Държавния архивен фонд могат да се използват от български и чуждестранни граждани по ред, установен с Правилника за прилагане на този закон.

Чл.19. Учрежденията и организациите са длъжни да осигурят достъп на служителите при органите за управление на Държавния архивен фонд за регистрирането на архивните документи и за контрола по работа с тях.

Глава четвърта
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.19а. Длъжностно лице, отказало без основание достъп до документи от Държавния архивен фонд, се наказава с глоба от 0,20 до 2 лева.

Чл.20.
(1) Длъжностно лице, което е задължено да осигури подходящи условия за опазване на архивните документи, но не прави това и допусне те да се загубят, повредят или унищожат, се наказва с глоба до 3 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) При повторно извършване в едногодишен срок на същото нарушение наказанието е глоба от 0,50 до 5 лева.

Чл.21.
Наказва се с глоба до 2 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:
1. не изпълни нареждане на орган за управление на Държавния архивен фонд по събиране, регистриране, обработване, съхраняване и използване на архивни документи;
2. не взема мерки за опазване документите на учрежденията и организациите при реорганизация или ликвидацията им;
3. не предаде документи за съхранение в Държавните архиви и онези предвидени документи, които следва да се съхраняват в държавните архиви;
4. като ползва повреди, унищожи или загуби документи по чл. 2 от този закон.

Чл.22. Наказва се с глоба до 1 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон или от нормативен акт по прилагането му.

Чл.23.
(1) Нарушенията на този закон се установяват с акт от ръководителите на органите за управление на Държавния архивен фонд или упълномощени от тях длъжностни лица.
(2) Въз основа на съставения акт председателят на Главното управление на архивите или упълномощено от него длъжностно лице издава наказателно постановление.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления стават по реда, определен от Закона за административните нарушения и наказания.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Придобитите по наследство, дарение, завещание или по друг начин ценни лични архивни документи до влизане на този закон в сила се декларират в шестмесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник".

§ 2. За прилагането на този закон се издава правилник от Министерския съвет.

§ 3. Този закон отменя Указа за Държавния архивен фонд на Република България от 1951 г.

§ 4. Политическите партии, организации, юридически и физически лица, чиито архиви са били неправомерно включени в Държавния архивен фонд или конфискувани от държавата или които считат, че депозирани от тях документи се използват не според тяхната воля, имат право да изискат по съдебен ред връщането на тези документи.

§ 5. Изпълнението на закона се възлага на председателя на Главното управление на aрхивите.