Договор между правителството на Република България и правителството на Ирландия за сътрудничество в борбата с незаконния трафик на наркотични вещества и прекурсори, изпирането на пари, организираната престъпност, търговията с хора, тероризма и други тежки престъпления

Правителството на Република България и правителството на Ирландия, наричани по-долу "договарящи страни",
като се стремят към по-нататъшно развитие на техните двустранни отношения;
съзнавайки значението на сътрудничеството в борбата с тежките престъпления и особено с незаконния трафик на наркотични вещества и прекурсори, изпирането на пари, организираната престъпност, търговията с хора и тероризма;
позовавайки се на международните конвенции по наказателни дела, с които са обвързани техните държави,
сключват следния договор:

Член 1
Предмет на договора

По силата на този договор договарящите страни си сътрудничат в борбата с незаконния трафик на наркотични вещества и прекурсори, изпирането на пари, организираната престъпност, търговията с хора, тероризма и други тежки престъпления.

Член 2
Компетентни органи

(1) Компетентните органи, които прилагат този договор, са:
1. за Република България:

министърът на вътрешните работи;
2. за Ирландия:

министърът на външните работи,
министърът на здравеопазването и децата,
министърът на правосъдието, равенството и правната реформа,
комисарят на Ан Гарда Шиокана,

данъчните комисари.
(2) Компетентните органи на договарящите страни могат в съответствие с националното си законодателство и клаузите на този договор да си сътрудничат пряко, както и да определят конкретните методи и рамки на това сътрудничество.
(3) Компетентните органи установяват подходящи директни канали за комуникация със съответните органи на другата договаряща страна. Молби за предоставяне на информация или за оказване на друго съдействие, предвидено в този договор, се отправят директно до съответния компетентен орган.
(4) Ако не е уговорено друго, кореспонденцията между компетентните органи се осъществява на английски език.
(5) Страните обменят данни за съответните лица за контакт от компетентните органи, отговарящи за прилагането на този договор.

Член 3
Обмен на информация

(1) Обменът на информация по силата на този договор се извършва в съответствие с националните законодателства на договарящите страни.
(2) Без това да противоречи на условията, посочени в Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси, подписана в Страсбург на 20 април 1959 г., компетентните органи на договарящите страни си сътрудничат във възможно най-пълна степен за обмена на информация, отнасяща се до предотвратяването, разкриването и разследването на престъпления, посочени в чл.1.
(3) Информацията, обменяна съгласно този договор, включва по-конкретно данни:
1. за или свързана с лица и организации, заподозрени, че участват в трафик на наркотични вещества и прекурсори, изпиране на пари, организирани престъпни действия, търговия с хора, тероризъм и други тежки престъпления;
2. за извършването или подготовката на подобни престъпления;
3. за методите, използвани от лицата и организациите, заподозрени, че участват в престъпленията по т. 1 от този договор;
4. за мерките за контрол на легалната търговия с наркотични вещества и прекурсори, както и за опита в прилагането на тези мерки.

Член 4
Използване и конфиденциалност на информацията

(1) Договарящите страни се задължават:
1. да използват информацията, получена по силата на този договор, само за целта, за която тя е била поискана или която е била посочена от замолената договаряща страна;
2. да спазват конфиденциалност спрямо такава информация в рамките на пълномощията, дадени от замолената договаряща страна.
(2) Информацията, получена по силата на този договор, може да бъде предоставяна на органи на трета страна само с писменото съгласие на замоления орган.
(3) Компетентните органи на договарящите страни осигуряват защита на информацията, получена съгласно този договор, в съответствие с националното си законодателство.

Член 5
Защита на личните данни

С цел защита на личните данни договарящите страни се задължават:
1. да прилагат принципите на Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, подписана в Страсбург на 28 януари 1981 г., и да спазват Препоръка № R (87) 15 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, регулираща използването на лични данни в полицейския сектор от 17 септември 1987 г., в сила за всяка страна;
2. да водят отчет на всички лични данни, получени по силата на този договор, и да осигуряват защита на тези данни от случайна загуба или случайно унищожаване, непозволен достъп, изменение, разпространение, унищожаване или заличаване;
3. да заличат или унищожат такива данни съгласно условията, поставени от замолената договаряща страна, или при отсъствието на такива условия - след като данните вече не са нужни за целта, за която са били поискани или предоставени. При прекратяването на този договор получените в процеса на неговото прилагане данни се заличават или унищожават.

Член 6
Отказ за оказване на съдействие

(1) Ако компетентният орган счита, че поисканото по силата този договор сътрудничество или помощ:
1. нарушава суверенитета, сигурността или други важни интереси на държавата; или
2. противоречи на нейното национално законодателство; или
3. поставя прекалена тежест, този орган може да откаже да изпълни молбата или може да изпълни молбата при определени условия.
(2) В случай на оттегляне или отказ на съдействие молещият орган трябва незабавно да бъде известен за това решение и причините, които са го предизвикали.
(3) При молба за съдействие от страна на даден орган, каквото самият той, ако му бъде поискано, не би могъл да осигури, този орган трябва да обърне внимание на този факт в своята молба. В такъв случай замоленият орган решава по какъв начин да отговори на тази молба.

Член 7
Обучение

Компетентните органи на договарящите страни си сътрудничат в рамките на договорените правомощия при разработването на програми за обучение, предназначени за обмяна на опит в областта на предотвратяването, разследването и разкриването на престъпленията, посочени в чл.1, и осъществяват взаимен обмен на експерти.

Член 8
Поемане на разходи

(1) Замоленият компетентен орган поема всички обикновени разходи, направени от него при удовлетворяването на молбата, а заплащането на извънредните разходи се договаря допълнително между съответните компетентни органи.
(2) Молещият компетентен орган поема всички разходи по пътуването и пребиваването на своите представители, ако не е договорено друго.

Член 9
Прилагане на договора

Министерството на вътрешните работи на Република България и Министерството на правосъдието, равенството и правната реформа на Ирландия контролират прилагането на този договор, като висши служители на двете министерства, придружени от съответните експерти, провеждат необходимите срещи за обсъждане на всички възникнали въпроси.

Член 10
Отношение към други международни споразумения

Този договор не засяга правата и задълженията на договарящите страни, произтичащи от други международни споразумения, които са в сила за техните държави.

Член 11
Заключителни разпоредби

(1) Този договор се сключва за неопределен срок.
(2) Договарящите страни писмено се информират взаимно по дипломатически път за изпълнението на правните процедури съгласно националните им законодателства, необходими за влизането на договора в сила. Договорът влиза в сила след изтичането на 30 дни от датата на получаване на второто от писмените уведомления.
(3) Този договор може да бъде прекратен едностранно от всяка от договарящите страни чрез писмено уведомление, отправено до другата договаряща страна по дипломатически път. Прекратяването на договора влиза в сила след изтичането на шест месеца от датата на получаването на такова уведомление.

Съставено в Дъблин на 31 януари 2002 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български и на английски език, като и двата текста имат еднаква сила.

За правителството на
Република България:
Георги Петканов,
министър на
вътрешните работи

За правителството на
Ирландия:
Джон О'Донъху,
министър на
правосъдието и
правната реформа