Дания се съгласи да помогне на фермерите да купуват фуражна добавка, която се очаква да намали емисиите на метан от едър рогат добитък с до 30%, като част от усилията за постигане на амбициозни климатични цели. Дания, основен износител на млечни продукти, може да стане първата страна в света, която ще определи цената на селскостопанските емисии, включително емисиите на метан от оригващи се крави.

Метанът, по-мощен парников газ от въглеродния диоксид, е естествен страничен продукт от храносмилането при крави и други преживни животни, който се отделя в атмосферата.

Скандинавската страна се ангажира да намали емисиите със 70% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.

Повече от половината земя в Дания е обработваема, като селското стопанство е причина за около една трета от въглеродните емисии в страната. Селското стопанство все още не е подчинено на никакви климатични разпоредби, но индустрията изрази опасения, че въглероден данък ще ги принуди да намалят производството и да затворят ферми. Вместо това, фермерите и млечната промишленост се застъпват за използването на добавки, които спират процеса на ферментация в стомаха на кравите, предотвратявайки производството на метан.

Правителството задели 518 млн. датски крони (74 млн. долара) за финансиране на фуражната добавка, която се очаква да намали емисиите на метан от 550 хил. млечни крави в страната с 30% до 2030 г. Такива добавки бяха посрещнати със скептицизъм от датски политици и групи за хуманно отношение към животните, тъй като не е ясно дали отговарят на датските стандарти за хуманно отношение към животните.

Междувременно Европейският парламент прие закон за намаляване на емисиите на въглероден диоксид от камионите, който ще изисква повечето нови тежкотоварни автомобили, продавани в ЕС от 2040 г., да бъдат без емисии.

Законът ще наложи 90% намаление на емисиите на CO2 от нови тежкотоварни превозни средства до 2040 г. – което означава, че производителите ще трябва да продадат голям дял камиони, които са напълно без CO2, за да компенсират всички останали продажби на нови превозни средства с емисии на CO2.

„Ние предоставяме яснота за една от големите производствени индустрии в Европа и силен стимул за инвестиране в електрификация и водород“, каза депутатът от Европейския съюз на Зелените Бас Айкхаут, водещият преговарящ на Парламента по политиката. За да се опитат да приведат транспортния сектор в съответствие с целите за изменението на климата, производителите на камиони ще трябва да намалят емисиите на CO2 от своите автопаркове с 45% до 2030 г. и 65% до 2035 г.

Новите градски автобуси трябва да бъдат с нулеви емисии до 2035 г.

Политиката беше приета въпреки съпротивата на десноцентристки депутати, които искаха тя да позволи продажбата на повече камиони с двигатели с вътрешно горене след 2040 г., ако работят с CO2 неутрални горива. „Днес е лош ден за Европа като индустриално място. Този закон не включва гаранция, че превозните средства, работещи с CO2 неутрални горива, могат да бъдат регистрирани в бъдеще“, каза Йенс Гизеке, германски депутат от Европейската народна партия.

Европейският гигант на автомобилната индустрия Германия отправи подобни оплаквания. Политиката се нуждае от окончателно одобрение от страните от ЕС - стъпка, която обикновено е само формалност.

За да спечелят подкрепата на Германия, страните от ЕС добавиха преамбюл към закона, в който се казва, че Европейската комисия ще обмисли разработването на правила за отчитане на камионите, работещи с CO2 неутрални горива, към целите за намаляване на въглеродните емисии.

Повечето камиони в момента се движат с дизел. Неутралните по отношение на климата горива като е-керосин или е-метанол се произвеждат чрез синтезиране на уловени емисии на CO2 и водород. Те могат да се използват в съществуващи превозни средства с двигатели с вътрешно горене, но почти не се използват и са много по-скъпи от конвенционалните горива.