Президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров изпрати писмо до българските членове в Европейския парламент с призив да подкрепят Директивата за адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз. Гласуването предстои на 14-и септември.

“Директивата представлява реален шанс за подобряване на положението на най-уязвимите работници в Европа, чиито разходи за издръжка се увеличават с всеки изминал ден" - посочва Димитров и допълва, че още преди да се заговори масово за настъпването на икономическата криза, почти всеки десети работник в ЕС-27 е бил изложен на риск от бедност.

Седем от 10 работещи на минимална работна заплата са били в ситуация, в която едва са успявали да покрият разходите си. Сега положението е дори още по-лошо: нарастващите разходи за енергия, храна и други основни стоки и услуги означават, че все повече трудещи се са тласкани към бедност.

Още през юли наетите на минимална заплата в 16 държави членки на ЕС е трябвало да заделят еквивалента на месечна заплата или повече, за да поддържат осветлението и отоплението у дома си, твърди лидерът на КНСБ.

Той обръща внимание и че в България ситуацията е още по-тревожна, не само от най-ниския размер на минималната работна заплата в сравнение с държавите членки на ЕС, но и от закъснялото ѝ увеличение с 9.2% от 1 април, което вече беше „изконсумирано“ от растящата инфлация. Освен това той се позовава на последните данни на  НСИ, според които над 75% от българите изпитват затруднения да покриват ежедневните си разходи.”

Димитров изтъква и тревожната тенденция за намаляване на броя на работниците, обхванати от колективен трудов договор, в 22 от 27-те държави-членки на ЕС. Често те не могат да се присъединят към синдикат поради страх от репресии от страна на работодателите.

Очакванията от Директивата са, че ще наложи Рамка за адекватност на законоустановените минимални заплати, гарантираща, че държавите-членки трябва да вземат предвид покупателната способност, издръжката на живота и развитието на производителността в дългосрочен план.

Освен това държавите-членки ще бъдат задължени да насърчават колективното договаряне и да се борят с разпадането на синдикатите. В страни с покритие на колективното договаряне под 80% държавите членки ще трябва да изготвят план за действие за повишаване обхвата му. Ще има и и изискване синдикатите да участват по-активно при определянето и актуализирането на законоустановените минимални работни заплати. Освен това предприятията и подизпълнителите, изпълняващи обществени поръчки, ще трябва да спазват правото на сдружаване и колективно договаряне.