Как се финансират космическите проекти у нас?

08.11.2011 | 18:16
по статията работи: Теодора Пенева
През последните 5 години сме разработили над 120 проекта, обявиха от Института за космически и слънчеви изследвания на БАН
Как се финансират космическите проекти у нас?

България разчита предимно на чуждестранно финансиране за научните си проекти. Това е един от изводите, които бяха направени днес по време на пресконференция в Централната сграда на Българската академия на науките (БАН).

На нея беше представен и българският спектрометър за измерване на заредени частици "Люлин-Фобос", който ще бъде изстрелян в Космоса тази нощ като част от космическата станция "Фобос-Грунт". Сред останалите засегнати теми беше и въпросът за практиките на финансирането на проектите на БАН.

На събитието присъстваха директорът на Института за космически и слънчеви изследвания (ИКСИ) на БАН проф. д-р Петър Гецов, както и представители от екипа, разработил научния проект: ръководителите д.ф.н. Йорданка Семкова и проф. д.ф.н. Цветан Дачев и др.

"През последните 5 години сме разработили над 120 проекта. Това прави влагането на средства в тази сфера възвръщаема инвестиция", коментира проф. д-р Петър Гецов. Той добави, че националното инвестиране при участие в международни проекти е световна практика, която за съжаление не е добре усвоена в България.

Европейската космическа агенция (ЕКА) предоставя възможност за изготвяне на проекти, одобрява ги, но не ги финансира. Това от българска страна изисква търсене на алтернативи за поемане на разходите. Затова от ИКСИ-БАН се стремят да привлекат и частни инвеститори, които осъзнават общонационалната полза от развиването на космическите технологии в страната.

"Визитката на България включва не само спорта, туризма и красотата й - тя обхваща и космическите й постижения", сподели още експертът. За близо 40 години усилена научна дейност, включително международно сътрудничество, държавата е проектирала над 400 орбитални устройства. Освен това тя е излъчила двама космонавти, оснатали в историята - Георги Иванов и Александър Александров.

Експериментът "Фобос-Грунт" е първи по рода си по своята разработка и спектър на изследвания.

Българската апаратура към космическата станция е разработена като съвместна работа с Института по медико-биологични проблеми (ИМБП) на Руската академия на науките (РАН) и Националния институт по радиологични науки (NIRS) - Япония.

"Люлин-Фобос" е финансиран от БАН, посредством договаряне с Националния фонд "Научни изследвания" (НФНИ) - България. Въпреки това, разходите са покрити главно благодарение на международното сътрудничество на България с ИМБП-РАН и NIRS-Япония, коментира д.ф.н. Семкова, един от ръководителите на проекта.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
РАЙС ЕООД Търговия и сервиз на офис техника.
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
Holiday Inn Sofia Добре дошли в най-новия 5-звезден хотел в София.
Резултати | Архив
  • Женевски конвенции
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Блондинка звъни на оператора си: - Извинете, не ми работи интернетът... - А вие с рутер ли сте? Кратко мълчание... - Не, сама съм!!!
На този ден 21.03   1191 г. – Целестин III става римски папа. 1201 г. – Българо-византийски войни: Започва Обсадата на Варна. 1590 г. – Персийско-османска война...