Закон за кръводаряване и кръвопреливане (Отм. ДВ бр. 102/2003)

НС

Държавен вестник брой: 102

Година: 2003

Орган на издаване: НС

Дата на обнародване: 09.02.2006

Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. С този закон се уреждат условията и редът за даряване, съхраняване, преработване и употреба на кръв и кръвни съставки.

Чл. 2.
(1) Вземането на кръв и кръвни съставки, съхраняването им, преработването им и снабдяването на здравните заведения с кръв и кръвни биопрепарати се извършват от специализирани заведения и институти.
(2) Изискванията, на които трябва да отговарят заведенията по ал.1, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 3. Министерството на здравеопазването организира, ръководи и контролира дейността по кръводаряването и употребата на кръв и кръвни съставки.

Чл. 4. Министърът на здравеопазването определя ежегодно видовете и количеството кръвни биопрепарати за нуждите на държавния резерв.

Глава втора
КРЪВОДАРЯВАНЕ

Чл. 5.
(1) Кръводаряването е хуманен, доброволен и безвъзмезден акт на милосърдие и човешка солидарност, при който дарителят предоставя определено количество собствена кръв или кръвни съставки за лечебни цели или за производство на лечебни и диагностични препарати.
(2) Ръководителите на търговски дружества, предприятия, учреждения, кооперации, учебни и научни звена и други, както и командирите на военни поделения могат да поощряват безвъзмездните кръводарители с морални и материални награди в рамките на закона.
(3) Министерският съвет определя условията и реда за стимулиране на безвъзмездните кръводарители.

Чл. 6.
(1) Даването на кръв и кръвни съставки срещу заплащане може да се извършва само за спешни или специфични лечебни нужди, диагностични и научноизследователски цели.
(2) Заплащането на кръвта и кръвните съставки в случаите по ал. 1 се извършва по ред и цени, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
(3) Разпоредбите на чл. 7 до чл. 12 включително се прилагат и когато кръвта се дава срещу заплащане.

Чл. 7.
(1) Вземането на кръв се извършва от специализирани здравни заведения и кабинети по трансфузионна хематология.
(2) Вземането на кръв от други здравни заведения може да се извършва само в спешни случаи или за автохемотрансфузия.

Чл. 8.
(1) Дарители на кръв и кръвни съставки могат да бъдат всички дееспособни лица на възраст от 18 до 65 години, които нямат медицински противопоказания за това.
(2) Даряването на кръв от лица, навършили 65-годишна възраст, се допуска само когато кръвта се използва като животоспасяващо средство или за автохемотрансфузия.
(3) Непълнолетни лица могат да даряват кръв само с тяхно съгласие и при писмено съгласие на техните родители или попечители.
(4) От малолетни и недееспособни лица може да се взема кръв само за автохемотрансфузия.

Чл. 9.
(1) Кръводаряването се извършва след медицински преглед, извършен от лекар преди всяко вземане на кръв или кръвни съставки и под негов непосредствен контрол.
(2) Кръводаряването се извършва при условия, които в максимална степен изключват увреждане на кръводарителя.
(3) Видовете медицински изследвания, сроковете, в които те се правят на кандидатите за кръводарители, количеството кръв и кръвни съставки, критериите за тяхната годност и интервалите от време, при които се допуска даряването им, се определят с наредба от министъра на здравеопазването.

Чл. 10. Всеки кръводарител има право да получи информация за здравословното си състояние, установено при медицинския преглед, и за промените, които настъпват в организма след вземането на кръв и кръвни съставки.

Чл. 11.
(1) На всеки кръводарител се съставя личен картон, в който се вписват пълни данни за самоличността и здравословното му състояние, наименованието на заведението, в което е направено кръводаряването, всяко извършено вземане на кръв, количеството й, дата и подпис на лекаря, извършил медицинското освидетелстване и допуснал кръводаряването.
(2) Личният картон се съхранява в съответното здравно заведение или кабинет по трансфузионна хематология 5 години след последното кръводаряване.
(3) Всеки безвъзмезден кръводарител получава лична кръводарителска карта, в която се нанасят кръвногруповата му принадлежност, датите и количеството на дарената от него кръв.

Чл. 12. Кръводарителят не носи отговорност за увреждания, настъпили у приемателя в резултат на преливане на кръв или биопрепарат, произведен от дарена от него кръв, освен в случаите на съзнателно укриване на заболяване.

Глава трета
ДИАГНОСТИКА, СЪХРАНЕНИЕ И ПРЕРАБОТВАНЕ НА КРЪВ И ПРОИЗВОДСТВО НА КРЪВНИ СЪСТАВКИ И БИОПРЕПАРАТИ

Чл. 13. Диагностиката и съхранението на кръвта и нейните съставки се извършват в специализирани здравни заведения по трансфузионна хематология.

Чл. 14. Диагностични и лечебни биопрепарати от кръв и кръвни съставки се произвеждат в специализирани здравни заведения по трансфузионна хематология, специализирани центрове и лаборатории при спазване изискванията на отрасловите нормали и установените стандарти.

Чл. 15.
(1) Специализираните здравни заведения по трансфузионна хематология доставят суровината на производителите на диагностични и лечебни биопрепарати по цени, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за определяне на цените на кръвта и кръвните съставки, които се доставят на здравните заведения.

Чл. 16.
(1) Сделките с кръв и кръвни съставки, включително и за износ, се забраняват, освен в случаите, когато:
1. са предназначени по решение на Министерския съвет за оказване на хуманитарна помощ при бедствия в други страни;
2. се изнасят негодни за преливане кръв и кръвни съставки, като получените средства се внасят в специална извънбюджетна сметка и се изразходват целево за оборудване на специализираните здравни заведения и кабинети по трансфузионна хематология;
3. се изнасят кръвни съставки за производство на биопрепарати за нуждите на страната.
(2) Износът на кръв и кръвни съставки по ал. 1, т. 2 и 3 се извършва с разрешение на министъра на здравеопазването.

Чл. 17. Кръвни биопрепарати могат да се изнасят само в изпълнение на международни договори, по които Република България е страна.

Глава четвърта
КРЪВОПРЕЛИВАНЕ

Чл. 18.
(1) Показанията за кръвопреливане се определят от лекар, който предписва вида и количеството кръв и кръвни съставки, необходими за болния, и начина на приложението им.
(2) Прилагането на кръв и кръвни съставки се извършва под непосредствен контрол на лекар. Последният носи отговорност за уврежданията на пациента, настъпили в резултат на нарушаване правилата на хемотрансфузионната терапия.

Чл. 19. Ръководителите на здравните заведения осигуряват условия за кръвопреливането, които в максимална степен изключват увреждане на пациента или пренасяне на заболяване.

Глава пета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 20. Който в нарушение на разпоредбите на този закон извърши или допусне да се извърши вземане на кръв и кръвни съставки или кръвопреливане, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба до 2лв., а при повторно извършване на същото нарушение - до 5лв.

Чл. 21. Който в нарушение на разпоредбите на този закон извърши сделка, включително и за износ на кръв или кръвни съставки, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба до 50 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - до 100 лв.

Чл. 22. Който произведе или извърши сделка с кръвни биопрепарати, които не отговарят на установените стандарти и отрасловите нормали, се наказва с глоба до 50 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - до 100 лв.

Чл. 23.
(1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от органите на Държавния санитарен контрол и от длъжностни лица, определени от министъра на здравеопазването.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на здравеопазването, от главния държавен санитарен инспектор или от определени от тях длъжностни лица.

Чл. 24. Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

& 1. Член 41 от Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 88 от 1973 г.; попр., бр. 92 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 63 от 1976 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 66 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 89 от 1988 г., бр. 87 и 99 от 1989 год., бр. 15 от 1991 г.; попр., бр. 24 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 64 от 1993 г.) се отменя.

& 2. Изпълнението на закона се възлага на министъра на здравеопазването.

Предложи
корпоративна публикация
Свободна Безмитна Зона – Бургас АД Първокласни мултифункционални складове, митническо агентиране.
Бул Одит ООД Дружество за счетоводни консултации и одит.
SIXENSE GROUP - СИКСЕНС ГРУП SIXENSE Group е глобална компания, базирана на 5 континента, развиваща...
Резултати | Архив