Русия обвърза газовите преговори с урана

Нов коз се появи в газовите преговори между Русия и България. Това е уранът. Москва изненадващо поиска да вади у нас тежкия метал и същевременно натисна българската страна за преговорите по преразглеждане на договора за транзита на синьо гориво. Русия ще добива уран в България, ако това е икономически изгодно, заяви Пьотър Лавренюк, вицепрезидент на корпорацията ТВЕЛ, цитиран от руските медии. "Необходимо е да се направи техническо-икономическа оценка на запасите в България. На тази основа може да се вземе решение за добив и използването му като гориво за АЕЦ "Белене", отбеляза Лавренюк. Според него това решение е целесъобразно в условията на дефицит на уран.

Засега нямаме официално предложение, коментираха от Министерството на икономиката и енергетиката.

Същевременно от "Газпром" обявиха, че чакали отговор от България за договора за транзит на газ. В информация, цитирана от Ройтерс, в руската газова компания били "озадачени от забавянето от страна на българското правителство на преговорния процес". Според запознати обаче "Булгаргаз" е предложил още преди месец и половина вариант за ново споразумение, а отговор от "Газекспорт" няма. "Договор ще има тогава, когато е защитен българският национален интерес. Искам това да е съвършено ясно на всички. Надявам се да стигнем до взаимно приемливо решение до края на годината", заяви министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, съобщава в. "Стандарт". Руснаците настояват за преразглеждане на контракта от 1998 г. Твърдят, че той е неизгоден за тях заради драстичното повишаване на цената на газа през последните години. Съгласно споразумението, валидно до 2010 г., Русия ни продава газа като бартер на 4 пъти по-ниска от пазарната цена. "Газпром" настоява и да отпадне бартерът, а да плащат транзитна такса за 15-те млрд. куб. метра гориво, което минава през наша територия към Гърция, Турция и Македония. От това България ще загуби около 1,5 млрд. долара до края на контракта, а цената на газта на вътрешния пазар би скочила сериозно.

Руската компания може да упражни натиск върху България, като прехвърли част от транзита на горивото, който сега минава изцяло през България през Сърбия, Гърция, Турция, Румъния, намеква изданието Lawtek, но признава, че засега не може да направи нищо. "Газпром" може да ожесточи позициите си, използвайки за коз преговорите си със съседни страни за увеличаване на доставките си чрез тях, казали неназовани руски експерти.

Атаката срещу България се засили, след като министърът на енергетиката Румен Овчаров поиска включване на страната към газопровода, който транспортира газ от Грузия през Турция и Гърция към Италия, за да избегнем пълната зависимост от руския газ.

Силно е да се каже, че преговорите между България и "Газпром" се бавят, коментира Рамадан Аталай, председател на комисията по енергетика към парламента. Според него Русия нямала да спре доставките на газ за България както направи с Украйна, защото има едностранно прекратяване на договора от Москва, което води до санкции.

А интересът към урановите ни мини е голям. Преди месец канадската "Камеко" пожела да възобновим добива. Той е замразен от 1992 г. с решение на правителството. От 1998 г. започна рекултивацията на над 30 уранови обекта. За рудниците край Смоляновци, Бухово, Елешница и Барутин рекултивацията е приключила. Въпросът за отварянето им бе повдигнат и през май, на заседание на българо-руската икономическа комисия в Москва, поради интереса на руски компании. За отваряне на мините е нужно решение на кабинета. По процедура, ако в Министерството на икономиката постъпи официално писмо за интерес и конкретна оферта, тя ще се изпрати на екоминистерството. Оттам ще се направи анализ за въздействието върху околната среда, както и икономико-технологична оценка. Едва тогава ще се преценява дали е екологично и икономически съобразно отварянето на мините.

По предварителни оценки на икономическото ведомство залежите на уран в България са около 12 хил. тона. С тези залежи ядрената ни енергетика може да се осигури за следващите 20-30 г. Около 500 т е годишната консумация на необогатен уран за атомната ни енергетика, включително и на бъдещата АЕЦ "Белене".

Канят Украйна да се включи в "Белене"

Украйна може да се включи в строителството на АЕЦ "Белене". Това съобщи вчера в Москва Сергей Шматко, президент на руската компания "Атомстройекспорт", спечелила търга за втората атомна. По думите му не се изключва възможността редица украински компании да строят АЕЦ "Белене". Въпреки че досега работата с тях е била проблемна и те не спазвали сроковете.

Костов иска президентски съвет за АЕЦ "Белене"

Лидерът на ДСБ призова в писмо президента Георги Първанов да свика Съвета за национална сигурност заради резултатите от конкурса за изграждането на втората атомна. В писмото Костов посочва, че огромният за мащабите на страната ни проект започва с неясно финансиране, недоказани технико-икономически параметри и многобройни рискове за отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци. Генералът посочва още, че чрез проекта България изпада в пълна енергийна зависимост от Русия, което може да е заплаха за сигурността на страната.

Брюксел е получил писмото на Овчаров

Брюксел получи писмото на министъра на икономиката и енерегетиката Румен Овчаров. То бе изпратено преди седмица и в него Овчаров предупреди Европейската комисия за нарастващата паника в региона и предстоящата енергийна криза след спирането на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй". Докладчикът за България в Европейския парламент Джефри ван Орден потвърди призива си към Съвета на Европейския съюз да намери по-гъвкав начин за датите за затваряне на двата реактора. Той предлага още ЕС да изтъкне, че е изключително важно България да осигури ток за страната и региона.