България е договорила почти 45% - над 7 милиарда лева - от парите по седем европейски оперативни програми, заяви министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, предаде Dariknews.bg. 

Запитан след като получаваме от ЕС 7 млрд. лева, трябва ли да дадем същите пари за руска атомна централа, Дончев отговори, че средствата от ЕС са кохезионна политика за развитие, а АЕЦ "Белене" е търговия и между двете неща няма връзка. 

„Решението относно "Белене" е абсолютно национално решение в сферата на търговията. Това е национално решение, което няма пряка връзка с използването на средствата от ЕС. По-интересният въпрос е имаме ли право да решаваме дали да има такава електроцентрала или не", допълни Дончев. Въпросът за самата електроцентрала не е въпрос сам по себе си, огромно значение имат пазарните възможности за износ на електроенергия и за потребление. "Централата не е национален паметник, та да се радваме, че имаме още една електроцентрала", поясни Дончев.

На въпрос защо трябва държавната компания на България да дава пари за централа, Дончев отговори, че не бива да се забравя, че дори и инвеститорът да е частна компания, една голяма доза от риска остава тук.  "Държавата ни носи всички рискове от едно ядрено съоръжение, а и конюнктурата по инвестиции на ядрените съоръжения едва ли е най-добрата през последните седмици", подчерта Дончев.  Министър Дончев добави, че ако страната ни инвестира в енергийна ефективност, това е много добра алтернатива на нова мощност. „Всички възможности не могат да бъдат покрити с публични, а да не говорим с европейски средства", уточни той. 

На въпрос защо Брюксел не ни дава пари да построим АЕЦ, ако това отговаря на нуждите на България, а дава пари за пестенето на ток, Томислав Дончев отговори: „Средствата от ЕС се дават до голяма степен за покриване, финансиране на ангажименти, които страната ни има. Става въпрос за ангажименти, уредени в европейското законодателство. Енергетиката не е сфера, която може да получава директно европейско финансиране. За енергийна ефективност дават - това пак е свързано с ангажименти. Става дума за намаляване на емисиите парникови газове. Ключовият въпрос е кой е по-добрият вариант - дали трябва да вложим много пари и да пестим енергия или да отваряме нови мощности". 

За скандала с директора на НЕК Красимир Първанов и затова, че той подписа споразумение с руската страна за АЕЦ "Белене", Дончев коментира, че очевидно има комуникационен проблем, който не би трябвало да се случва на такова ниво. "Мисля, че, целият кабинет е обединен в това да се случи най-добрият за България сценарий", категоричен бе Дончев. 

В „Седмицата" по Дарик министър Томислав Дончев каза още, че окрупняването на административните области ще доведе до по-добра координация и ще доближи системата до хората и евросредствата.

До 2014 година трябва да заработят шест междинни звена за разпределение на европейските фондове, добави Дончев: „От една страна е необходимо да има процес на централизация на национално ниво, защото 7 различни финансови инструмента, разпилени в почти цялото правителство, създават проблем с координацията между тях. На териториално ниво част от администрациите трябва да бъдат преместени във вътрешността на страната - да бъдат по-близо до хората и процесите. Отвореният въпрос, който аз повдигнах на среща с областните управители, повдигал съм въпроса и в парламента, и в Националното сдружение на общините, въпросът е дали градейки тази система, редно ли е тези 6 междинни звена, които ще създадем в районите за планиране да бъдат „посадени" на гола поляна или трябва да търсим тяхното съчетаване с друга държавна институция. Най-логично е това да бъдат областните администрации. Това ще им позволи реално те да изпълняват ангажиментите, които имат като институции, които трябва да координират държавната политика на територията на съответния регион или област". 

На въпрос трябва ли държавата да покрие глобите на общините по европроекти, Дончев отговори, че не се говори за глоби, а за финансови корекции. "Глоба е наказание за виновно поведение, а финансовата корекция е когато има някакво изкривяване, което трябва да се коригира", уточни Дончев. Той каза, че разследващи действия не са необходими. "Поводите за финансовите корекции могат да са няколко основни вида. 98% от случаите са свързани с процедурите по Закона за обществените поръчки. Тук голямата драма е дискриминацията или ограничаването на свободната конкуренция", заяви още Дончев.