1. прилагането на ветеринарномедицинските изисквания за:

а) опазване здравето на животните и хуманното отношение към тях;

б) опазване здравето на хората от зоонози;

в) добив и съхранение на зародишни продукти;

г) безопасност на суровини и храни от животински произход при тяхното производство и транспортиране;

д) безопасност на фуражи, фуражни добавки и премикси при производство, пускане на пазара, търговия, внасяне, изнасяне, транзитно преминаване, съхранение и употреба;

е) обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях;

ж) опазване на околната среда от вредните въздействия на животновъдството и свързаните с него производства;

з) пускане на пазара, търговия и обмен на животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях;

и) внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на животни, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, специфични растителни продукти, фуражи, фуражни добавки и премикси;

к) производство, внасяне, търговия, съхранение и употреба на ветеринарномедицински продукти (ВМП);

2. контрола за спазване на изискванията по т. 1;

3. ветеринарномедицинската наука, лабораторна дейност, диагностика и експертиза;

4. условията и реда за упражняване на ветеринарномедицинска професия;

5. ветеринарномедицинската практика.

(2) Структурата, съставът и функциите на НВМС се уреждат с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

(2) Поделенията на НВМС са регионални ветеринарномедицински служби (РВМС) и специализирани звена за наука, диагностика и контрол, всяко от които се ръководи от директор.

(3) Поделенията на НВМС не са юридически лица.

1. контрол по здравеопазване при:

а) отглеждане на животни;

б) добив и съхранение на зародишни продукти;

в) пускане на пазара, търговия, обмен и транспортиране на животни и зародишни продукти;

2. ветеринарно-санитарен контрол при производството, съхранението, пускането на пазара, търговията и транспортирането на суровини и храни от животински произход;

3. контрол при получаването и обезвреждането на странични животински продукти и продукти, получени от тях;

4. контрол за спазване на правилата за защита и хуманно отношение към животните;

5. контрол за безопасност на специфични растителни продукти, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси и комбинирани фуражи;

6. контрол върху производството, внасянето, съхранението, търговията и употребата на ВМП;

7. граничен ветеринарномедицински контрол на обектите по т. 1 - 5;

8. лабораторна и научноизследователска дейност;

9. контрол на ветеринарномедицинската практика;

10. контрол на дезинфекцията, дезинсекцията, дератизацията и девастацията;

11. контрол върху пускането на пазара на генетично модифицирани организми като продукти или съставки на храни от животински произход, генетично модифицирани фуражи и фуражни добавки, както и ветеринарномедицински продукти, които се състоят или съдържат генетично модифицирани организми или комбинация от генетично модифицирани организми.

(2) В НВМС се водят публични регистри на:

1. животновъдните обекти;

2. търговците на животни;

3. търговците на зародишни продукти;

4. търговците на странични животински продукти и продукти, получени от тях;

5. обектите за добив, производство, преработка, съхранение, пакетиране и препакетиране на суровини и храни от животински произход, на обектите за търговия на едро с храни от животински произход, както и обекти за търговия на дребно, в които се предлагат само суровини и храни от животински произход, регистрирани по реда на Закона за храните;

6. обектите за обезвреждане и преработване на странични животински продукти;

7. лицата, получаващи пратки от суровини и храни от животински произход от държава - членка на Европейския съюз, наричана по-нататък "държава членка", предназначени за пускане на пазара и търговия, или лица, които по занятие разпределят такива пратки;

8. лицата, които превозват животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражи, фуражни добавки и премикси;

9. обектите за събиране или карантиниране на животни;

10. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., в сила от 26.06.2007 г.) центровете за трансплантация на ембриони, центровете за изкуствено осеменяване и центровете за съхранение на сперма;

11. местата за почивка на животни по време на транспортиране;

12. обектите, в които се осъществява ветеринарномедицинска практика, и ветеринарните лекари, работещи в тях;

13. производителите на ВМП;

14. лицензираните за употреба ВМП;

15. търговците на едро с ВМП;

16. ветеринарномедицинските аптеки;

17. лицата, получили разрешение за провеждане на опити с животни;

18. транспортните средства, с които се превозват животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражи, фуражни добавки и премикси;

19. лабораториите, осъществяващи ветеринарномедицинска дейност за целите на държавния контрол.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Регистрите по ал. 2 се публикуват на на Министерството на земеделието и продоволствието.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба поддържа компютризирани системи за ветеринарномедицинска информация и издава бюлетин.

(5) Националната ветеринарномедицинска служба издава специализирани списания.

(2) Лицата по ал. 1 нямат право да извършват или да участват в дейности, които са обект на контрол от НВМС.

1. контрол по здравеопазване на животните, хуманно отношение към тях и при получаване и обезвреждане на странични животински продукти;

2. ветеринарно-санитарен контрол;

3. граничен ветеринарномедицински контрол;

4. контрол по безопасност на фуражи, фуражни добавки и премикси.

(2) За официален ветеринарен лекар в едно от направленията на дейност по ал. 1 може да бъде определен лекар, който:

1. има най-малко три години практически опит в същото направление;

2. е преминал курс на обучение за дейността по т. 1.

(3) При издаване на документите по ал. 1 официалният ветеринарен лекар поставя личен щемпел по образец, утвърден от генералния директор на НВМС.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Редът и начините на взаимодействие между органите на НВМС и Министерството на вътрешните работи се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието и министъра на вътрешните работи.

(2) Поделенията по чл. 5, ал. 2 са третостепенни разпоредители с бюджетни кредити.

1. субсидия (трансфери) от републиканския бюджет;

2. собствени приходи на НВМС от:

а) лабораторна дейност;

б) контрол на ВМП, фуражи, фуражни добавки и премикси;

в) клиничен преглед на животни;

г) ветеринарно-санитарен контрол на животни, предназначени за клане, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях;

д) граничен ветеринарномедицински контрол;

е) изпълнение на мониторингови програми;

ж) дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;

з) дезинфекция и дезинсекция на влизащи в страната превозни средства;

и) издаване на ветеринарномедицински и други документи, посочени в закона;

к) разработка на научноизследователски проекти, консултантска дейност и обучение;

л) дарения;

м) глоби и имуществени санкции, наложени с наказателни постановления, издадени за нарушения по този закон, както и за нарушения по Закона за храните, когато те са установени от органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол;

н) други източници.

(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1, т. 2, букви "а" - "и" НВМС събира такси в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

1. изпълнение на мерките срещу болестите, включени в държавната профилактична програма и списъка по чл. 118, ал. 1;

2. обезщетение на собствениците на животни;

3. оборудване на лаборатории за диагностика, за изследвания на зародишни продукти, за контрол на суровини и храни от животински произход, ВМП, фуражи, фуражни добавки и премикси;

4. изпълнение на мониторингови програми;

5. разработване и изпълнение на научноизследователски проекти, консултантска дейност и обучение;

6. създаване и поддържане на регистрите по чл. 7, ал. 2;

7. създаване и поддържане на компютризирани системи за ветеринарномедицинска информация;

8. обезпечаване контролната дейност на НВМС;

9. дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;

10. издателска и просветна дейност;

11. изпълнение на програми за обучение на служителите на НВМС;

12. членство на НВМС в международни организации и участие в международни мероприятия, програми и договори;

13. стипендии на редовни докторанти за придобиване на образователна и научна степен "доктор" по реда на Закона за висшето образование;

14. участия в международни и национални междулабораторни тествания;

15. други разходи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) Право да упражняват ветеринарномедицинска професия в Република България имат чужденци и граждани на държави - членки на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, на които е призната професионалната квалификация по професията "ветеринарен лекар" по реда на Закона за признаване на професионални квалификации.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

1. начално краткосрочно обучение на служители при започване на работа в системата на НВМС;

2. периодично краткосрочно обучение на служители и на лица извън системата на НВМС за прилагане на изискванията по този закон;

3. дългосрочно обучение на служители от системата на НВМС за получаване на специализация в областта на ветеринарната медицина.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба заплаща разходите за обучението по ал. 1 на служителите си при наличие на средства в бюджета.

(3) Служителите от НВМС, завършили обучението по ал. 1, т. 3, са длъжни да работят в системата на НВМС най-малко три години след завършване на обучението.

(4) При неизпълнение на задължението по ал. 3 служителите възстановяват разходите, направени за обучението им, пропорционално на срока на неизпълнение, освен ако неизпълнението е по независещи от тях причини.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Условията и редът за провеждане на следдипломното обучение по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието и министъра на образованието, младежта и науката.

(2) Генералният директор на НВМС утвърждава правилник за работата на съвета и със заповед определя поименния му състав.

1. диагностични изследвания на проби от животни и зародишни продукти за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болести по животните;

2. изследвания за:

а) безопасност на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях;

б) безопасност на фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки и премикси;

в) качество, ефикасност и безопасност на ВМП;

3. изследвания на зоохигиенни параметри при отглеждане на животни и за замърсяване на околната среда.

(2) Лабораторната дейност по ал. 1, свързана с държавния ветеринарномедицински контрол, се извършва в лаборатории на НВМС по международно признати методи.

(3) При необходимост генералният директор на НВМС сключва договор с акредитирана лаборатория извън системата на НВМС за осъществяване на дейностите по ал. 1.

(2) Лабораториите по ал. 1 трябва да отговарят на следните минимални изисквания:

1. да са определени за видовете изследвания и анализи, които извършват;

2. да отговарят на изискванията за добра лабораторна практика;

3. да имат възможност за бърза комуникация с лабораториите в страната, съответните референтни лаборатории на страните членки и съответната референтна лаборатория на Европейския съюз;

4. да прилагат действащите европейски и международни стандарти, необходими при осъществяване на дейността им;

5. да поддържат система за опазване в тайна на информацията, получена при осъществяване на дейността им.

(3) Националните референтни лаборатории:

1. координират научните изследвания за прилагане на нови аналитични методи за диагностика на болести по животните и за безопасност на суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни добавки и премикси;

2. осъществяват методическо ръководство на лабораториите за държавен ветеринарномедицински контрол чрез:

а) координиране прилагането на стандарти и методи за лабораторен контрол;

б) контрол на схемите за осигуряване качеството на анализите;

в) осигуряване и одобряване използването на стандартизирани методи за диагностика на болестите по животните и за безопасност на суровини и храни от животински произход;

г) осигуряване на стандартни референтни материали и стандартни образци;

д) оказване на техническа помощ;

3. извършват арбитражни изследвания на резултатите, получени от други лаборатории;

4. подготвят и организират сравнителни междулабораторни тествания за лабораториите от страната и участват в такива, провеждани от референтните лаборатории на Европейския съюз и СОЗЖ;

5. организират и провеждат курсове за повишаване квалификацията на персонала в лабораториите за държавен ветеринарномедицински контрол.

(2) Изискването за осъществяване на ветеринарномедицинска практика в един ветеринарен участък не се прилага за лечение на домашни любимци, спортни коне, ловни кучета и декоративни животни, ако е съгласувано с областната колегия на БВС.

1. ветеринарна клиника (лечебница);

2. ветеринарна амбулатория (кабинет);

3. ветеринарна лаборатория.

(2) Изискванията към обектите по ал. 1, както и видът и обемът на ветеринарномедицинската дейност, която може да се извършва в тях, се определят с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

(3) Проектите за изграждане и реконструкция на ветеринарни лечебни заведения по ал. 1 се одобряват след представяне на становище за съответствието им с ветеринарномедицинските изисквания, издадено от директора на РВМС, на чиято територия се намира обектът.

(2) Управител на ветеринарно лечебно заведение може да е само ветеринарен лекар с професионален опит най-малко три години.

(3) Дейността на лечебното заведение - профилактика, клинична диагностика и лечение на болести по животните, се извършва от ветеринарни лекари и ветеринарни техници, наети от лицето по ал. 1.

(4) Във ветеринарно лечебно заведение могат да се наемат на работа и други лица съобразно нуждите и обема на дейността й при условия, определени с наредбата по чл. 26, ал. 2.

(2) Списъкът по ал. 1 съдържа областта, седалището на ветеринарния участък и включените в него населени места.

(3) Данните по ал. 2, данните на ветеринарните лекари, които упражняват професията си, и данните от личните им щемпели се вписват в публичен регистър на НВМС.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. копие от диплома за ветеринарномедицинско образование на управителя и на ветеринарните лекари, работещи във ветеринарното лечебно заведение;

2. договор за възлагане на управление и документ, удостоверяващ професионалния опит на управителя;

3. декларации от управителя и ветеринарните лекари, работещи във ветеринарното лечебно заведение, че не са лишени от право да упражняват ветеринарномедицинската професия;

4. декларация, че лицето има право на собственост или право на ползване на обекта;

5. удостоверение за членство в БВС на ветеринарни лекари, работещи във ветеринарното лечебно заведение, издадено от председателя на националния съвет на БВС, и становище по заявлението за регистрация, издадено от съответната областна комисия по контрол и професионална етика;

6. документ за платени такси в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) Чужденци от трети страни, които желаят да осъществяват ветеринарномедицинската професия в България, прилагат към документите по ал. 2 и копие от документа, с който им е разрешено пребиваване в Република България, както и документ, издаден по чл. 18, ал. 2.

(4) Директорът на РВМС в тридневен срок от подаване на заявлението определя със заповед комисия, която проверява представените документи и съответствието на обекта, посочен в заявлението, с ветеринарномедицинските изисквания, определени с наредбата по чл. 26, ал. 2.

(5) В комисията по ал. 4 се включват и представители на БВС.

(6) В случай на непълноти в предоставените документи и/или несъответствие на обекта с ветеринарномедицинските изисквания комисията писмено уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им.

(7) Комисията представя на директора на РВМС становище за резултатите от извършената проверка с предложение за регистрация или отказ.

1. становището по чл. 30, ал. 2, т. 5 е отрицателно;

2. нередностите не бъдат отстранени в срока по чл. 30, ал. 6.

(2) Отказът по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:

1. името и постоянния адрес на ветеринарните лекари, които осъществяват професията си във ветеринарното лечебно заведение, и уникалния регистрационен номер на всеки от тях;

2. наименованието на ветеринарния участък, адреса и вида на лечебното заведение;

3. номера и датата на издаване на удостоверението за регистрация на ветеринарното лечебно заведение;

4. уникалния регистрационен номер на ветеринарното лечебно заведение;

5. промените във вписаните обстоятелства;

6. датата на заличаване на регистрацията.

(3) За лица, граждани на държави - членки на Европейския съюз, или на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Швейцария, документ по чл. 30, ал. 2, т. 5 не се изисква.

(4) Директорът на РВМС в 7-дневен срок от регистрацията на лицата по ал. 3 писмено уведомява председателя на съответния областен съвет на БВС за служебно вписване в регистъра на БВС.

(2) При започване на работа на ветеринарен лекар в лечебно заведение, след регистрацията му, както и при прекратяване на договор за работа в лечебно заведение на ветеринарен лекар, лицето по чл. 27, ал. 1 в 7-дневен срок уведомява директора на съответната РВМС за вписване на промяната в регистъра по чл. 32. Директорът на РВМС вписва промяната в 7-дневен срок от уведомлението и информира БВС.

(3) За последващо вписване на ветеринарен лекар за упражняване на практика в регистрирано лечебно заведение се представя заявление по образец, копие от диплома за завършено ветеринарномедицинско образование и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2.

(4) При прекратяване на договора за работа в лечебното заведение ветеринарният лекар си запазва уникалния регистрационен номер.

1. по писмено искане на лицето по чл. 27, ал. 1;

2. при груби или системни нарушения на изискванията на този закон и актовете по прилагането му.

(2) Ветеринарен лекар, упражняващ ветеринарномедицинска практика във ветеринарно лечебно заведение, се заличава от регистъра при:

1. смърт;

2. поставяне под запрещение;

3. лишаване от право да упражнява ветеринарномедицинска професия;

4. трайна невъзможност да осъществява професията си по предписание на здравните органи;

5. заличаване от регистъра на БВС;

6. прекратяване на договора за работа в лечебно заведение.

(2) Контролът за спазване на изискванията на Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния лекар се осъществява от БВС по реда на Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България.

(2) Ветеринарният лекар представя отпечатък от личния щемпел в РВМС и БВС.

1. поставят на видно място в лечебното заведение ценоразпис за ветеринарномедицинските услуги и график на работното време;

2. уведомяват незабавно кмета на общината, кметството и РВМС за установени нарушения при трупосъбиране и загробване на животни;

3. водят регистър по образец, утвърден от генералния директор на НВМС, на обслужваните от ветеринарното лечебно заведение животновъдни обекти;

4. контролират изпълнението на мерките, възложени на лечебното заведение с договор по чл. 46г.

(2) Ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска практика:

1. предприемат ограничителни мерки и уведомяват незабавно РВМС, БВС и кмета на общината и кметството при съмнение или възникване на епизоотии и/или при проява на масова смъртност при животни;

2. изпълняват разпорежданията на РВМС за профилактика, ограничаване и ликвидиране на епизоотии и други масови болести;

3. вписват в дневника на животновъдния обект:

а) датата на извършените манипулации с ВМП;

б) наименованието, партидния номер, срока на годност и карентния срок на ВМП;

4. уведомяват собствениците на животни за карентните срокове на ВМП или на медикаментозни фуражи за здравните последици при неспазването им;

5. водят на хартиен и електронен носител амбулаторен дневник по образец;

6. изпращат периодично в РВМС сведения и протоколи по образец;

7. представят водената от тях документация при поискване на ветеринарните лекари от НВМС;

8. представят на НВМС доклад по образец за предполагаеми и сериозни или неочаквани неблагоприятни реакции и неблагоприятни реакции при хората и животните след употребата на ВМП;

9. спазват изискванията при употреба на хормонални продукти, бета-агонисти и тиреостатици и/или други ВМП и субстанции върху продуктивни животни за терапевтични и зоотехнически цели;

10. извършват аутопсии на животни и изпращат материали за лабораторни изследвания при необходимост от уточняване на диагноза;

11. издават предписания;

12. спазват Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионалната етика на ветеринарния лекар;

13. издават ветеринарномедицински документи за придвижване на животни на територията на страната по образец на РВМС и БВС, след възлагане от РВМС.

1. манипулации, предписани от ветеринарния лекар, под чийто контрол работят;

2. вземане на проби за лабораторно изследване;

3. нормално и ортопедично подковаване;

4. дезинфекция, дезинсекция, дератизация, дезодорация на обекти и девастация на пасищни терени - след завършен специализиран курс;

5. първични и вторични прегледи на животни без поставяне на окончателна диагноза.

(2) Дейностите по ал. 1 се извършват под контрола на ветеринарен лекар.

(3) Ветеринарните техници:

1. уведомяват незабавно ветеринарния лекар, под чийто контрол работят, или съответната РВМС при съмнение или възникване на епизоотии и/или при проява на масова смъртност при животни;

2. спазват и изпълняват указанията на контролните органи в областта на селекцията и репродукцията при извършване на изкуствено осеменяване на селскостопански животни.

(2) Когато в участъка по ал. 1 се регистрира ветеринарен лекар, разрешението по ал. 1 се прекратява.

1. дава предписания;

2. спира временно осъществяването на ветеринарномедицинската дейност на лечебното заведение до отстраняване на нарушенията.

(2) При установяване на нарушения на ветеринарномедицинските изисквания от ветеринарните лекари, работещи в лечебно заведение, се издава:

1. предписание;

2. заповед за заличаване от регистъра по чл. 32.

(3) Актовете по ал. 2, т. 1 се издават от официалния ветеринарен лекар, а по ал. 2, т. 2 - от директора на РВМС.

(4) Актът, с който е наложена мярка по ал. 1 и 2, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

(5) Когато е издадена заповед по ал. 2, т. 2, ветеринарният лекар може да се регистрира по общия ред за упражняване на професията си в лечебно заведение след изтичане на 6 месеца от влизането в сила на заповедта, с която е наложена мярката.

1. условията, на които трябва да отговарят лицата, които изпълняват мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма;

2. размера на общата сума, която се определя за изпълнението на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма;

3. отделните видове мерки по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма;

4. условията и реда за изпълнението на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма;

5. начините за възлагане на изпълнението на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма за участъци, в които няма регистрирани ветеринарни лекари или няма сключен договор с регистрираните ветеринарни лекари;

6. обема, цените, методиката за определяне на цените и сроковете за заплащане по индивидуалните договори на ветеринарните лекари за възлагане на изпълнение на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма;

7. качеството и достъпността на изпълнението на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма;

8. документацията и документооборота при изпълнението на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма;

9. списъците с видове ваксини, диагностикуми и консумативи, които се предоставят на НВМС за изпълнението на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма и условията и реда за предоставянето им на ветеринарните лекари;

10. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация;

11. реда за контрол по изпълнението на договорите;

12. други въпроси от значение за изпълнението на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма;

13. отговорност за неизпълнение.

(2) Годишният рамков договор е задължителен за страните по него, НВМС и изпълнителите на индивидуалните договори по чл. 46г.

(3) Годишният рамков договор не може да установява изисквания за извършване на дейности извън изпълнение на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма.

(2) Към предложението по ал. 1 БВС прилага списък на районите в съответния участък, в които предложеният ветеринарен лекар ще изпълнява мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма.

(3) В случай че БВС не предложи ветеринарен лекар съгласно ал. 1 и 2, договорът се сключва с друг ветеринарен лекар, регистриран в този участък.

(2) Договорите по ал. 1 не могат да противоречат на условията на годишния рамков договор.

(3) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на годишния рамков договор.

(4) В договорите по ал. 1 се конкретизират изискванията и условията за изпълнение на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма в съответния ветеринарен участък.

(5) Директорът на РВМС не може да откаже сключване на договор с изпълнител, предложен от БВС, отговарящ на изискванията на закона и годишния рамков договор.

(6) Отказът на директора на РВМС да сключи договор с изпълнителя може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

1. при неизпълнение на задълженията на изпълнителя;

2. в случаите по чл. 35.

(2) Мерките по ал. 1 се налагат със заповед на генералния директор на НВМС и включват умъртвяване на животни, забрани за придвижване на хора, животни, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки, премикси и предмети, чрез които могат да бъдат пренесени заразни причинители.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по ал. 1, както и условията и редът за прилагането им, се определят с наредби на министъра на земеделието и продоволствието.

(4) Генералният директор на НВМС, извън случаите по ал. 2, със заповед забранява придвижването на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки и премикси на част или на цялата територия на страната, когато съществува опасност за здравето на хората и животните от поява и разпространение на заразна болест или за замърсяване на околната среда.

(5) Генералният директор на НВМС отменя със заповед наложените забрани по ал. 2 и 4.

(6) Заповедите по ал. 2, 4 и 5 се обнародват в "Държавен вестник".

(7) Заповедите по ал. 2 и 4 не подлежат на обжалване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) При опасност от широко разпространение на някоя от болестите по чл. 47, ал. 1 министърът на земеделието и продоволствието, по предложение на генералния директор на НВМС, след съгласуване с Европейската комисия, може да разпореди със заповед извършването на ваксинация.

(2) Информацията за обявяването на болестите по ал. 1 се изпраща в Европейската комисия чрез специализирана информационна система за обявяване на болести по животните.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Редът и начинът за обявяване и регистрация на болестите по чл. 47, ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

(2) На едрите преживни и еднокопитните животни след идентификацията се издава ветеринарномедицински паспорт.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба е официалната компетентна служба за идентификацията на животните, която поддържа компютризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява достъп до базата данни по ал. 3 на представител на Европейската комисия при поискване.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Условията и редът за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и възможностите за достъп до информацията по ал. 3 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

1. произхождат от животновъден обект, център за добив и съхранение на зародишни продукти или район, чийто здравен статус отговаря на изискванията за профилактика, ограничаване и ликвидиране на определени болести по отделните видове животни;

2. се превозват в механично почистени и дезинфекцирани специализирани транспортни средства, регистрирани в НВМС;

3. са били обект на ветеринарни проверки, извършени от органите на НВМС;

4. търговците на животни и зародишни продукти са регистрирани в НВМС;

5. зародишните продукти са добити от организации, центрове или екипи, регистрирани в НВМС.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Болестите по ал. 1, т. 1, по отношение на които се определя здравният статус на животновъден обект, център за добив и съхранение на зародишни продукти или район, се определят със заповед на министъра на земеделието и продоволствието.

1. произхождат от трета страна, част от трета страна или регион, които са включени в списъка по видове животни и зародишни продукти на Европейската комисия;

2. произхождат от центрове за добив и съхранение на зародишни продукти, включени в списъка на Европейската комисия;

3. се придружават от сертификат по образец на Европейския съюз за всеки вид животни и зародишни продукти;

4. отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне в Европейския съюз.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Ветеринарномедицинските изисквания за внасяне на животни и зародишни продукти се определят с наредби на министъра на земеделието и продоволствието.

(2) Предназначените за пускане на пазара суровини и храни от животински произход трябва да са добити от животни:

1. които отговарят на здравните изисквания и са преминали през ветеринарномедицински контрол;

2. за които няма наложени забрани или ограничения поради съмнение или поява на болест по чл. 47, ал. 1.

(3) Изискването по ал. 2, т. 2 не се прилага, когато суровините и храните от животински произход са обозначени със специална маркировка или са обработени и преработени по методи, които гарантират унищожаване на причинителите на съответната болест.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Здравните изисквания към животните, от които се добиват суровините и храните, се определят в наредби на министъра на земеделието и продоволствието.

(2) Във ветеринарномедицинските и/или други документи, които придружават суровините и храните от животински произход при транспортирането им, се вписва ветеринарният регистрационен номер на обекта за производство и съхранение, от който произхождат.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход се уреждат с наредби на министъра на земеделието и продоволствието.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя информацията по ал. 1 и на други страни при поискване.

1. да произхождат от трети страни, части или региони от тях, които са включени в списъци на Европейската комисия;

2. да са произведени в предприятия, които се намират на територията на страните, части от страните или регионите по т. 1 и са включени в списъците на предприятията, одобрени от компетентните власти на страната на произход за внасяне в Европейския съюз;

3. пратката да отговаря на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне на суровини и храни от животински произход в Европейския съюз;

4. всяка пратка да е придружена с ветеринарен сертификат и/или други документи по образци на Европейския съюз, издадени от компетентните власти на страната на произход.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Ветеринарномедицинските изисквания при внасяне, обмен и търговия на суровини, храни и продукти от животински произход се определят с наредби на министъра на земеделието и продоволствието.

1. замърсителите от околната среда в животни, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани и медикаментозни фуражи, питейна вода, която влиза в контакт със суровини и храни от животински произход, и вода в обектите за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми;

2. остатъците от ВМП в суровини и храни от животински произход и вода в обектите за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Мерките за контрол на обектите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

(3) За осъществяване на контрола по ал. 1 НВМС ежегодно разработва и изпълнява Национална мониторингова програма.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба представя програмата по ал. 3 за текущата година за одобряване от Европейската комисия.

(5) Националната ветеринарномедицинска служба информира ежегодно Европейската комисия за резултатите от изпълнението на програмата от предходната година.

1. добити от животни, третирани с ВМП, преди изтичане на карентния им срок, с тиреостатици и бета-антагонисти;

2. добити от млекодайни крави, третирани със соматотропин;

3. в които е установено наличие на замърсители и остатъци от ВМП над максимално допустимите стойности.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Одобрените от Европейската комисия хормонални ВМП, тиреостатици и бета-антагонисти, които по изключение могат да се използват за терапевтични и зоотехнически цели, се определят със заповед на министъра на земеделието и продоволствието, която се обнародва в "Държавен вестник".

(3) Продуктите по ал. 2 се лицензират за употреба.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Изискванията за извършване на дейностите по ал. 1, както и за употреба, пускане на пазара и транзитно преминаване на странични животински продукти и продукти, получени от тях, се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието, съгласувана с министъра на околната среда и водите.

(2) Ветеринарните лекари по чл. 8, ал. 1 са длъжни да извършват клинични прегледи и ветеринарномедицински проверки на мястото на произход на животните, зародишните продукти, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях, за:

1. спазване на ветеринарномедицинските изисквания за идентификация на животните;

2. изпълнение на държавната профилактична програма;

3. спазване на ветеринарномедицинските изисквания в центрове за добив и съхранение на зародишни продукти, на пазари и събирателни центрове за животни и в обекти за почистване и дезинфекция на транспортни средства;

4. спазване на ветеринарномедицинските изисквания при транспортиране на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях;

5. изпълнение на задълженията на собствениците на всеки етап от отглеждането, производството и търговията с животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях;

6. ветеринарни сертификати и други документи, придружаващи обектите по ал. 1.

(3) Ветеринарните лекари по чл. 8, ал. 1 имат право да извършват епизоотологично проучване, други допълнителни проверки и да спират придвижването на обектите по ал. 1, когато при извършването на проверките има съмнение или се установи, че:

1. не са спазени ветеринарномедицински изисквания;

2. издадените сертификати и други документи не отговарят на фактическото състояние на обектите по ал. 1.

(4) На мястото на доставка на обектите по ал. 1 ветеринарните лекари извършват проверки по един и същи начин, независимо дали пратката произхожда от Република България или от държава членка.

(5) При транзитно преминаване на обектите по ал. 1 ветеринарните лекари извършват проверки при съмнение за нарушаване на ветеринарномедицинските изисквания.

(6) При проверките ветеринарните лекари могат да вземат проби за лабораторни изследвания от животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях.

(7) Ветеринарните лекари имат право да поставят под карантина животни, които произхождат от държави членки и за които няма ветеринарномедицински изисквания на Европейския съюз.

(2) Разходите по унищожаване на пратката са за сметка на изпращача или негов представител.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява компетентните ветеринарни власти на държавите членки и Европейската комисия за констатациите по ал. 1 и предприетите мерки.

1. при проверката на мястото на доставка на обектите ветеринарният лекар:

а) има съмнение за болест по чл. 47, ал. 1, зооноза или друга причина, която представлява опасност за здравето на хората и/или животните;

б) има съмнение, че обектите по чл. 67, ал. 1 произхождат от район, в който е установена болест по чл. 47, ал. 1;

в) установи, че обектите по чл. 67, ал. 1 не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания по този закон;

2. на територията на Република България се установи болест по чл. 47, ал. 1, зооноза или друга причина, която представлява опасност за здравето на хората и/или животните;

3. Европейската комисия е предоставила информация за наличието на територията на държава членка на болест по чл. 47, ал. 1, зооноза или друга причина, която представлява опасност за здравето на хората и/или животните.

(2) В случаите по ал. 1 генералният директор на НВМС уведомява Европейската комисия и държавите членки за предприетите мерки.

(2) Търговците по ал. 1 подават в РВМС заявление за регистрация по образец, към което прилагат:

1. удостоверение за актуално състояние;

2. копие от удостоверението за регистрация на обекта, в който се осъществява дейността;

3. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2.

(3) В 7-дневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС вписва лицето в съответния регистър по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 4 и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията.

(4) В случай на непълноти в документите по ал. 2 директорът на РВМС в 7-дневен срок писмено уведомява заявителя за отстраняването им.

(5) До отстраняване на непълнотите срокът по ал. 3 спира да тече.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006, в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 3 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) При промяна на обстоятелствата в документите по чл. 71, ал. 2, т. 1 и 2 лицето в 14-дневен срок уведомява писмено директора на РВМС за отразяване на промените в регистъра.

1. наименование, адрес на управление и седалище на лицето;

2. местонахождение и вид на обекта;

3. номер и дата на удостоверението за регистрация;

4. номер и дата на заповедта за заличаване на регистрацията;

5. промени на вписани обстоятелства.

1. водят дневник, в който записват всяка получена пратка;

2. уведомяват РВМС за пристигането на пратките с цел извършване на ветеринарномедицински проверки;

3. съхраняват най-малко една година от датата на получаване на пратката сертификатите и другите документи, които я придружават, и ги представят на органите на НВМС при поискване.

(2) При търговията се предлагат суровини и храни от животински произход, които:

1. са произведени съгласно изискванията по този закон, Закона за храните, нормативните актове по прилагането им, както и решения на Европейския съюз, отнасящи се до Република България;

2. се придружават до крайния получател от сертификати и/или други документи, свързани с пратката.

(3) В обектите, от които произхождат суровините и храните от животински произход, трябва да има въведени добри практики за производство и/или търговия с храни и процедури, основани на системата за самоконтрол на суровините и храните.

(4) Централното управление на НВМС осъществява контрол върху дейността на ветеринарните лекари, като извършва периодични проверки в обектите, от които произхождат суровините и храните, за спазване на изискванията по ал. 2, т. 1.

(2) Всяка пратка по ал. 1 трябва да се придружава от отделен сертификат и/или други документи, посочени в наредбите по чл. 59.

(3) (В сила от 01.01.2007 г.) Когато суровините и храните от животински произход са предназначени за изнасяне в трета страна, пратката остава под митнически надзор до напускане на територията на Европейския съюз.

(2) Когато в Република България е осъществено внасяне при специални условия, ветеринарните лекари разрешават изпращането на внесените суровини и храни от животински произход на територията на друга държава членка само в случай че тя е въвела същите специални условия, при които е осъществено внасянето в Република България.

(3) Когато през територията на Република България транзитно преминават суровини и храни от животински произход, които са предназначени за друга държава членка и се внасят при специални условия, граничните ветеринарни лекари извършват проверка само на документите, придружаващи пратката.

(2) Проверките по ал. 1 на суровини и храни от животински произход, за които има изисквания на Европейския съюз, се извършват по един и същи начин, независимо дали тези суровини и храни са предназначени за търговия в Европейския съюз или за търговия на националния пазар.

(3) Суровини и храни от животински произход, за които няма изисквания на Европейския съюз, могат да се изпращат на територията на друга държава членка, ако отговарят на изискванията за производство и пускане на пазара в Република България и на държавата членка, за която са предназначени.

(4) При извършване на проверките по ал. 1 НВМС предприема съответните административни, административнонаказателни или други законови мерки, когато установи, че:

1. не са спазени изискванията на този раздел;

2. издадените сертификати и/или други документи не отговарят на фактическото състояние на суровините и храните от животински произход;

3. върху суровините и храните от животински произход, които не отговарят на изискванията по т. 1, е поставена здравна или идентификационна маркировка.

(2) Когато за суровините и храните няма ветеринарномедицински изисквания на Европейския съюз, ветеринарните лекари ги допускат в обекта само ако са придружени с ветеринарен сертификат по образец.

(2) За вписване в списъка лицата по ал. 1 подават заявление по образец до директора на РВМС.

(3) Списъкът по ал. 1 съдържа:

1. наименование, адрес на управление и седалище на заявителя;

2. ветеринарен регистрационен номер на обекта;

3. номер и дата на издаване на удостоверението за регистрация;

4. номер и дата на акта за заличаване на регистрацията;

5. промени по вписани обстоятелства.

1. водят дневник, в който записват данните от документите, придружаващи пратките;

2. в случаите по чл. 82 уведомяват незабавно РВМС за пристигането на такива пратки с цел извършване на ветеринарномедицински контрол;

3. съхраняват в продължение най-малко на 6 месеца от датата на доставка сертификатите или документите, които придружават пратката, и ги представят на ветеринарните лекари при поискване.

1. наличие на зооноза, друга болест или друга причина, която представлява опасност за здравето на хората или животните;

2. че суровините или храните от животински произход идват от район с установена заразна болест, която подлежи на задължително обявяване и регистрация.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява компетентните органи на другите държави членки и Европейската комисия за констатациите по ал. 1, предприетите мерки и причините за тяхното налагане.

1. унищожаване на пратката;

2. използване на пратката за други цели;

3. връщане на пратката, ако е получено разрешение от компетентните органи на страната по произход.

(2) Изпращачът или негов представител писмено уведомява ветеринарния лекар в срок до 7 дни от получаване на предложението за избраната възможност по ал. 1.

(2) Когато в определения срок неточностите не бъдат отстранени и ветеринарният лекар прецени, че няма опасност за здравето на хората и животните, писмено предлага на изпращача на пратката или негов представител да избере една от възможностите по чл. 91, ал. 1.

(2) Когато НВМС прецени, че предприетите мерки от компетентните органи на държавата членка на произход са неефективни, съвместно с тези органи взема решение за промяна на мерките, а при необходимост - и за извършване на проверки на мястото на произход.

(3) Когато в случаите по чл. 90 и 91, независимо от предприетите мерки от органите на страната на произход, се установят повтарящи се нарушения, НВМС информира Европейската комисия и компетентните органи на другите държави членки.

(2) Когато изпращачът или негов представител и компетентните органи на държавата членка на произход не са съгласни с решението на НВМС и при съгласие на спорещите страни в едномесечен срок от издаване на решението, те отнасят спора за решаване от Европейската комисия.

(3) Решението на Европейската комисия е задължително за спорещите страни.

(2) В случаите по ал. 1 НВМС незабавно предприема мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите, за отстраняване на причините, а при необходимост - и други мерки.

(2) До произнасяне на Европейската комисия НВМС предприема временни защитни мерки по отношение на обектите, в които получените суровини и храни от животински произход се преработват, съхраняват и пускат на пазара, а в случай на заразна болест определя ограничителни зони, предвидени в българското законодателство.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба незабавно информира Европейската комисия и държавите членки за предприетите мерки по ал. 2.

(4) В случаите по ал. 2 НВМС може да поиска или Европейската комисия по своя инициатива може да изпрати свои представители на място за съвместно проучване на предприетите мерки и представяне на становище по тях.

(5) Мерките, одобрени от Европейската комисия, са задължителни.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба изпраща информация до Европейската комисия и държавите членки за изискванията, които се прилагат при търговията със суровините и храните по ал. 1.

(2) При редовно осъществявани директни доставки на пратки от суровини и храни от животински произход, транспортирани директно между две държави членки, не се извършва проверка на документите.

(2) Официалните ветеринарни лекари трябва да:

1. нямат интерес, пораждащ съмнение в тяхната безпристрастност по отношение на животните, суровините или храните от животински произход при издаване на ветеринарномедицински документи;

2. познават спецификата на всеки ветеринарномедицински документ, който издават;

3. имат необходимите познания по здравеопазване на животните, ветеринарно-санитарен и граничен ветеринарномедицински контрол;

4. са запознати с изискванията, процедурите и изследванията, които се извършват преди попълването на ветеринарномедицинските документи и които се изискват от българското ветеринарно законодателство или от законодателството на държавата получател.

(3) Официалните ветеринарни лекари трябва да са преминали обучение, организирано от НВМС за придобиване на познанията по ал. 2, т. 3 и 4.

1. отговарят на изискванията по чл. 101, ал. 2, т. 3 и 4;

2. могат да удостоверят чрез издадени от тях документи достоверността на предоставената информация.

1. да не удостоверява данни, за които няма познания или истинността на които не би могъл да установи;

2. да не подписва:

а) непопълнени или частично попълнени формуляри;

б) документи за животни, зародишни продукти, суровини или храни от животински произход, които не са инспектирани от него или инспекцията не е извършена под негов контрол.

(2) Когато официалният ветеринарен лекар издава ветеринарномедицински документ въз основа на друг документ, той е длъжен да се запознае със съдържанието му преди подписването.

1. идентификационен номер на документа;

2. подпис на ветеринарния лекар, личен щемпел и печат на съответната РВМС.

(2) Копие от всеки ветеринарномедицински документ се съхранява в съответната РВМС за срок три години от датата на издаването му.

(2) Средствата по ал. 1 се разходват за:

1. обезщетяване на собствениците на животни в случаите по чл. 47, ал. 1 и чл. 120, ал. 1;

2. оборудване на лаборатории за диагностика на болестите по чл. 47, ал. 1 и чл. 120, ал. 1;

3. разработване и изпълнение на национални програми за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по чл. 47, ал. 1;

4. прилагане на мерките по чл. 120, ал. 3 и чл. 123, ал. 1;

5. прилагане на мерките от държавната профилактична програма;

6. поддръжка и развитие на компютризираната информационна система по чл. 51, ал. 3;

7. прилагане на мерките по чл. 117, ал. 1, т. 11;

8. обезвреждане на странични животински продукти при ограничаване и ликвидиране на болестите по чл. 47, ал. 1.

1. на животни и зародишни продукти;

2. на суровини и храни от животински произход;

3. свързани с изпълнението на националната мониторингова програма за контрол на остатъци от ВМП и замърсители от околната среда;

4. на фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани и медикаментозни фуражи;

5. на ВМП.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява заинтересованите национално представителни браншови организации за методите за изчисляване на таксите по чл. 110.

1. собствениците на животни, зародишни продукти и странични животински продукти, предназначени за обмен между Република България и други държави членки;

2. собствениците на обекти за производство на суровини и храни от животински произход;

3. вносителите или лицата, отговорни за пратки от животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход;

4. собствениците на животни, предназначени за клане.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба оказва съдействие на представители на Европейската комисия при извършване на проверки в Република България.

1. клинични прегледи, диагностични изследвания и епизоотологични проучвания;

2. лабораторни изследвания;

3. имунопрофилактика и химиопрофилактика;

4. химиотерапия и имунотерапия;

5. карантина;

6. изолация;

7. възбрана;

8. унищожаване на животни и зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар, който не може да бъде дезинфекциран;

9. обезвреждане или унищожаване на странични животински продукти;

10. диагностично клане;

11. санитарно клане;

12. дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;

13. създаване на предпазни зони за ограничаване разпространението на болестите по животните;

14. санитарен отстрел на диви животни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Условията и редът за прилагане на мерките за отделните болести се определят с наредби на министъра на земеделието и продоволствието.

(2) Програмата и списъкът по ал. 1 се изготвят до 31 юли на текущата година, преди изготвяне на държавния бюджет на Република България, и се прилагат през следващата календарна година.

(3) Програмата и списъкът по ал. 1 се обнародват в "Държавен вестник".

(4) Изпълнението на мерките по ал. 1 е задължително за физическите и юридическите лица, за които се отнасят.

1. брой на животните, подлежащи на идентификация по видове;

2. вид и схеми за прилагане на профилактичните мерки и сроковете за тяхното изпълнение.

(2) Списъкът съдържа заразните болести, мерките за профилактиката, ограничаването и ликвидирането им, както и разпределението на финансовите средства за тяхното обезпечаване.

(3) Мерките срещу болестите от списъка и разходите за идентификация се финансират със средства от републиканския бюджет, разчетени по бюджета на НВМС.

(4) Разходите за профилактиката на болестите, които не са включени в списъка по ал. 1, се заплащат от собствениците на животни.

(2) Предложението съдържа и допълнителните средства за обезпечаване на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Министърът на земеделието и продоволствието утвърждава програмите по ал. 1 по предложение на генералния директор на НВМС.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Министърът на земеделието и продоволствието и министърът на здравеопазването утвърждават правилник за работата на комисията и определят състава й със съвместна заповед.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Министърът на земеделието и продоволствието и министърът на здравеопазването издават съвместни наредби за профилактика, ограничаване и ликвидиране на зоонозите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) При особено опасни заразни болести, включително болестите по чл. 47, ал. 1, чието разпространение може да причини значителни икономически загуби, мерките по ал. 1 се въвеждат на част от територията или на цялата територия на страната по предложение на генералния директор на НВМС със заповед на министъра на земеделието и продоволствието, съгласувана с министъра на вътрешните работи.

(3) При възникване на болести, при които няма опасност от бързо и масово разпространение и причиняване на значителни икономически загуби, заповедта по ал. 1 се издава от директора на съответната РВМС.

(4) Заповедите по ал. 1 и 2 се изпращат до директорите на РВМС и съответните областни управители.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Съветът се ръководи от заместник министър-председател, заместник-председател е министърът на земеделието и продоволствието, а секретар - генералният директор на НВМС.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) В състава на съвета се включват представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на земеделието и продоволствието.

(4) Министър-председателят утвърждава правилник за работата на съвета.

(2) Областният управител, съответно кметът на общината, определя със заповед поименния състав на комисията и правилата за работата й.

1. животновъдни обекти;

2. обекти за преработване и обезвреждане на странични животински продукти;

3. депа за отпадъци;

4. трупосъбирателни площадки и трупни ями за животни;

5. центрове за добив и съхранение на зародишни продукти;

6. обекти за производство, търговия и съхранение на фуражни суровини, фуражни добавки, премикси и комбинирани фуражи;

7. пасища и места за водопои;

8. пазари и обекти, в които се провеждат изложби и състезания с животни;

9. транспортни средства, с които се превозват животни, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки и комбинирани фуражи;

10. места, където се отглеждат диви животни;

11. обекти за добив, преработка и съхранение на суровини и храни от животински произход.

(2) Контролът по здравеопазване се извършва и върху дейността на ветеринарните лекари, регистрирани за ветеринарномедицинска практика.

1. ветеринарномедицински проверки в обектите по чл. 129 и на документацията в тях;

2. клинични прегледи, умъртвяване и аутопсии на животни с диагностична цел;

3. вземане и изпращане на материали за лабораторни изследвания;

4. издаване на ветеринарномедицински документи;

5. налагане на мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните и уведомяване на заинтересованите физически и юридически лица;

6. прилагане на принудителни административни мерки;

7. провеждане на епизоотологично проучване за установяване на причините за възникването на болестта.

1. дават указания, в които определят срокове за отстраняване на нарушенията;

2. налагат забрани;

3. разпореждат унищожаване или насочване за термична или химична преработка на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки и комбинирани фуражи.

(2) Мерките по ал. 1 се прилагат:

1. по т. 1 - с предписание;

2. по т. 2 и 3 - с разпореждане.

(3) Екземпляр от актовете по ал. 2 се връчва на собственика или ползвателя на обекта или на негов представител.

(4) В тридневен срок след изтичане на срока за отстраняване на нарушенията, посочени в предписанието, ветеринарният лекар, който го е издал, извършва проверка и в случай че нарушенията са отстранени, отразява това в предписанието, като поставя дата, подпис и щемпел.

(5) Когато нарушенията, посочени в разпореждането по ал. 2, т. 2, са отстранени преди изтичане на определения срок, собственикът или ползвателят на обекта уведомява ветеринарния лекар, който в тридневен срок извършва проверка и в случай че нарушенията са отстранени, отменя забраната.

(6) При изпълнение на разпореждането по ал. 1, т. 3 ветеринарният лекар отбелязва това в разпореждането, като поставя дата, подпис и щемпел.

1. уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за настъпилите промени в числеността на животните, както следва:

а) в срок до три дни - за новопостъпилите и напусналите обекта животни;

б) в срок до 7 дни - за новородени свине, едри преживни, дребни преживни и еднокопитни животни;

2. представят в тридневен срок на ветеринарния лекар, който обслужва животновъдния обект, ветеринарномедицинско свидетелство за придобитите животни, а за едрите преживни и еднокопитни животни - и ветеринарномедицински паспорт;

3. предоставят животните си за идентификация, ваксинация и диагностични изследвания;

4. съхраняват дневник, в който ветеринарният лекар, обслужващ обекта, записва проведените лечебно-профилактични мероприятия; дневникът се съхранява за срок 5 години от прекратяването на дейността на обекта, включително и в случаите, когато животното е заклано в този срок;

5. съхраняват регистър, в който ветеринарният лекар вписва:

а) идентификационните номера на животните;

б) умрелите, закланите и продадените животни;

в) новопостъпилите животни;

г) регистрационния номер на животновъдния обект, от който са придобити или в който са продадени животните;

6. удостоверяват с подписа си в дневника по т. 4, че са запознати с карентните срокове на ВМП или на медикаментозните фуражи, с които са третирани животните им;

7. представят при поискване от ветеринарния лекар ветеринарномедицинските паспорти, регистъра на животновъдния обект и дневника по т. 4;

8. уведомяват незабавно ветеринарния лекар, който обслужва животновъдния обект, за промени в здравословното състояние на животните, за извършено неотложно клане и за умрели животни;

9. осигуряват достъп до животновъдния обект и животните на ветеринарния лекар, който ги обслужва;

10. изграждат и поддържат животновъдния обект в съответствие с ветеринарномедицинските изисквания;

11. спазват изискванията за придвижване и транспортиране на животни;

12. спазват изискванията за защита и хуманно отношение към животните;

13. изпълняват предписанията на ветеринарните лекари, свързани с прилагане на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните;

14. водят и съхраняват регистър на работниците в обекта.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти се определят с наредби на министъра на земеделието и продоволствието.

1. съдействат при изпълнението на мерките за профилактика при регистрацията на животновъдните обекти по чл. 137, ал. 1, както и за ограничаване и ликвидиране на заразните болести по животните;

2. районират пасищата и водопоите в зависимост от епизоотичната обстановка, а при необходимост забраняват използването им;

3. предприемат мерки за недопускане на животни на територията на депата за отпадъци;

4. организират събирането на труповете на животни и изграждането на трупни ями и трупосъбирателни площадки.

(2) Уведомлението по ал. 1 се подава най-малко 7 дни преди датата на провеждане на изложбата или състезанието.

(3) Директорът на РВМС определя със заповед ветеринарен лекар за осъществяване на контрол върху здравословното състояние на животните, които участват в изложбата или състезанието.

(4) При неблагоприятна епизоотична обстановка директорът на РВМС писмено уведомява лицата по ал. 1 за отлагането на изложбата или състезанието.

(2) Оценяването на проектите по ал. 1 се извършва в съответствие с наредбите по чл. 132, ал. 2.

(3) Представители на РВМС участват в състава на експертните съвети по устройство на територията при оценката на обектите по ал. 1.

(2) Когато обектът подлежи на приемане от държавна приемателна комисия, в нейния състав се включва представител на съответната РВМС.

(3) Когато обектът не подлежи на приемане от държавна приемателна комисия, въвеждането му в експлоатация се извършва след представяне на становище от съответната РВМС.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) В срок до 7 дни от подаване на заявлението директорът на РВМС със заповед назначава комисия за извършване на проверка за съответствието на обекта с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях. В състава на комисията се включва и ветеринарен лекар по чл. 46в, ал. 1, в чийто район се намира обектът.

(3) Комисията в тридневен срок представя на директора на РВМС становище с предложение за регистрация или отказ.

(4) Когато при проверката се установи, че обектът не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, комисията дава писмено предписание на заявителя, в което определя и срок за отстраняване на пропуските.

(5) Когато заявителят е отстранил пропуските преди изтичане на посочения в предписанието срок, той писмено информира директора на РВМС, който в 7-дневен срок изпраща комисията за извършване на повторна проверка на обекта. Комисията съставя протокол за резултатите от проверката и го представя на директора на РВМС.

(6) В тридневен срок от представяне на становището по ал. 3 или протокола по ал. 5 директорът на РВМС вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията, когато обектът не отговаря на изискванията, определени с наредбите по чл. 132, ал. 2.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 6 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) Регистрацията на животновъдния обект е безсрочна.

(9) Регистърът по ал. 6 съдържа:

1. номер и дата на издаденото удостоверение;

2. ветеринарния регистрационен номер на обекта;

3. име и постоянен адрес на собственика на обекта;

4. адрес/местонахождение и вид на обекта;

5. капацитет на обекта;

6. вид, категория и предназначение на животните в обекта;

7. технология на отглеждане на животните;

8. номер и дата на заповедта за заличаване на регистрацията;

9. промени във вписаните обстоятелства.

1. по молба на лицето, получило удостоверение за регистрация;

2. при груби или системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) В случаите по ал. 1, т. 2 заповедта на директора на РВМС може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) В регистъра на обектите по ал. 1 се вписват обстоятелствата по чл. 137, ал. 9, т. 1 - 4, 8 и 9.

(2) За одобрение на екипите по ал. 1 ръководителят на екипа подава заявление до директора на РВМС, към което прилага:

1. копие от диплома за висше ветеринарномедицинско образование на ръководителя на екипа или документ за признато право за упражняване на ветеринарномедицинска професия в Република България, когато ръководителят е чужденец;

2. копие от дипломата за висше или средно животновъдно или ветеринарномедицинско образование на членовете на екипа;

3. декларации за преминало обучение от членовете на екипа в областта на контрола на болестите и процедурите за работа в стерилни условия;

4. декларации, че членовете на екипа не са лишени от право да упражняват професията по т. 2;

5. описание на оборудването в лабораторията (подвижна или стационарна) за преглед, обработка и пакетиране на ембриони, включително описание на помещенията за стационарните лаборатории;

6. документ, удостоверяващ правото на ползване или договор/договори за работа на екипа в лабораторията по т. 5;

7. копие от договор за осигуряване на необходимите материали и стерилизиране на инструментите и оборудването със стационарна лаборатория, когато дейността се извършва в подвижна лаборатория;

8. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2.

(3) Директорът на РВМС със заповед определя комисия за проверка на представените документи и за съответствието на лабораторията с изискванията на наредбата по чл. 54 и чл. 56, ал. 2, която съставя протокол.

(4) При непълнота или нередовност на документите по ал. 2 и/или несъответствие на лабораторията с ветеринарномедицинските изисквания комисията писмено уведомява заявителя и му определя срок за отстраняването им.

(5) В 20-дневен срок от подаване на заявлението или от изтичане на срока по ал. 4 директорът на РВМС вписва екипа в регистър и издава заповед за одобрение по образец или прави мотивиран отказ.

(6) Отказът по ал. 5 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) Регистърът по ал. 5 съдържа:

1. номер и дата на заповедта за одобрение;

2. ветеринарен регистрационен номер на екипа;

3. имена, единен граждански номер и постоянен адрес на ръководителя и членовете на екипа;

4. адрес на стационарната лаборатория, в която ще се извършва дейността;

5. номер и дата на заличаване на регистрацията;

6. промени във вписаните обстоятелства.

1. груби или системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания;

2. прекратяване дейността на екипа по молба на ръководителя му;

3. прекратяване на договора за ползване със стационарната лаборатория, в която се извършва дейността.

1. предприемат мерките по чл. 131, ал. 1, т. 1 и 2;

2. разпореждат унищожаване на зародишните продукти.

(2) При прилагане на мерките по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 131, ал. 2 - 5.

1. придвижването или транспортирането на неидентифицирани животни и животни, на които не са извършени мероприятията, предвидени в държавната профилактична програма;

2. отстраняването на индивидуални ушни марки и други средства за идентификация и заличаване на маркери на кошери;

3. транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство, а за едрите преживни и еднокопитните животни - и без ветеринарномедицински паспорт;

4. отглеждането на животни на депа за отпадъци;

5. изхранването на животни с отпадъци от депа за отпадъци;

6. придвижването или транспортирането на болни или контактни животни, освен в случаите, когато е по разпореждане на ветеринарен лекар;

7. изхранването с кухненски отпадъци на животни, отглеждани във ферми, с изключение на животни, отглеждани за добив на кожи;

8. използването на общински пасища и водопои от неидентифицирани животни и такива, които не са обхванати от държавната профилактична програма;

9. пасищното отглеждане на свине, с изключение на Източнобалканска порода и нейните кръстоски;

10. наторяването на пасища с преработени животински протеини, добити от специфичнорискови животински материали;

11. извършването на ветеринарномедицински манипулации върху животни от лица, които нямат ветеринарномедицинско образование;

12. клането на болни или дрането и аутопсията на умрели от бяс или антракс животни;

13. употребата при животни на активни субстанции, предназначени за производство на ВМП, или други субстанции, които могат да се използват като ВМП;

14. добивът, внасянето и изнасянето на кожи от кучета и котки;

15. (нова - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) отглеждането на свине с цел търговия в обекти, които не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Условията и редът за пасищно отглеждане на свине от Източнобалканска порода и нейните кръстоски се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

(2) Извън случаите по ал. 1, при установяване на нарушения на забрана по чл. 139, ал. 1, официалните ветеринарни лекари в зависимост от вида и тежестта на нарушението издават:

1. предписание с посочване на срок за отстраняване на нарушението;

2. разпореждане за затваряне на животновъден обект.

(3) При прилагане на мярката по ал. 2, т. 2 животните в животновъдния обект се насочват за санитарно клане.

(4) Обжалването на актовете по ал. 1 - 3 не спира изпълнението им.

1. унищожаването на болни, съмнително болни или контактни животни;

2. унищожаването на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар в епизоотичното огнище, които представляват опасност за здравето на хора и животни.

(2) Заповедта по ал. 1 се изпълнява след писмено уведомяване на кмета на общината или определено от него лице.

1. животни, умрели от болести по чл. 47, ал. 1 и чл. 120, ал. 1;

2. животни, умъртвени за поставяне на диагноза;

3. заразени и контактни животни, унищожени с цел ликвидиране на болестите по т. 1;

4. животни, третирани с имунологични ветеринарномедицински препарати срещу болестите по т. 1:

а) умрели вследствие на непредвидим риск;

б) неотложно заклани преди изтичане на карентния срок;

5. умрели или неотложно заклани животни след налагане на възбрана от НВМС.

(2) Собствениците на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар, унищожени при ликвидиране на болести по ал. 1, т. 1, се обезщетяват със средства от бюджета на НВМС и от държавния бюджет.

1. не са предоставили животните си за идентификация и изпълнение на мерки по държавната профилактична програма;

2. са нарушили забрани, наложени от ветеринарномедицинските органи;

3. са нарушили ветеринарномедицинските изисквания при отглеждане на животни.

(2) Нарушенията по ал. 1 трябва да са установени с наказателно постановление, с което е наложена глоба или имуществена санкция в размер над 100 лв., влязло в сила не по-късно от една година от унищожаване на животните или обектите по чл. 141.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) В комисията по ал. 1 се включват трима служители от съответната РВМС, представител на общинската администрация и ветеринарният лекар по чл. 46в, ал. 1, в чийто район се намира животновъдният обект.

(3) При унищожаване на племенни животни в комисията се включва и представител на териториалното звено на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, а при унищожаване на пчелни семейства - представител на Националната развъдна асоциация по пчеларство.

(4) Комисията по ал. 1 в присъствието на собственика съставя протоколи по образци за унищожаването на животните и/или обектите по чл. 141, ал. 2.

(5) Протоколите се подписват от комисията и се подпечатват с печатите на РВМС и щемпела на ветеринарния лекар по ал. 2.

(6) Протоколите се съставят в 4 еднообразни екземпляра, от които един за Централното управление на НВМС, два за РВМС и един за собственика.

(7) В случаите, когато труповете на животни се предават в обект за обезвреждане на странични животински продукти, се издава потвърдителен документ.

(8) Документът по ал. 7 съдържа:

1. име/наименование на собственика на животните;

2. ветеринарен регистрационен номер на животновъдния обект;

3. идентификационен номер за животните, подлежащи на идентификация;

4. вид, брой и общо тегло на животните от един вид.

(2) В случаите, когато продуктите, добити от заклани животни, подлежат на реализация, получените средства се приспадат от размера на обезщетението.

(2) Възнаграждението на лицензирания оценител е за сметка на НВМС.

1. документ, издаден от месопреработвателно и/или млекопреработвателно предприятие, когато суровините от животински произход са насочени от РВМС за преработване;

2. ветеринарномедицински паспорт за едри преживни и еднокопитни животни;

3. документът по чл. 143, ал. 7.

(2) Към документите по ал. 1 служебно се прилагат:

1. документите по чл. 143, ал. 1 и 4;

2. писмо с резултата от лабораторно-диагностичното изследване;

3. наказателното постановление по чл. 142, ал. 2.

(3) В случаите, когато не са приложени някои от документите по ал. 1 или са констатирани пропуски в тях, директорът на РВМС в тридневен срок от подаване на документите писмено уведомява заявителя и определя срок за отстраняване на нередовността.

(4) Уведомлението по ал. 3 се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.

(5) Когато нередовността не бъде отстранена в определения срок, директорът на РВМС прекратява процедурата по изплащане на обезщетение с мотивирана заповед.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 5 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

1. съставя акт за обезщетение по образец и изплаща обезщетението в срок до 30 дни от датата на унищожаването;

2. не се произнася до приключване на висящото административнонаказателно производство за нарушения по чл. 142;

3. отказва изплащане на обезщетение с мотивирана заповед в случаите по чл. 142.

(2) Манипулации или хирургически интервенции, които причиняват или могат да причинят значителни болки на животните, се извършват с прилагане на упойка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане, използване, продажба, клане и умъртвяване на различни видове животни се уреждат с наредби на министъра на земеделието и продоволствието.

1. се грижат за животните и да не ги изоставят;

2. осигуряват на всяко животно в зависимост от вида, възрастта и породата му:

а) място за обитаване и условия, съобразени с нуждите му;

б) необходимото пространство и свобода на движение;

в) достатъчно количество храна и вода;

г) свободен достъп до местата за хранене и поене;

д) подходящ микроклимат;

е) редовно профилактично ветеринарномедицинско обслужване и незабавно лечение при заболяване или нараняване;

ж) подходящи съдове за хранене и поене, поставени по начин, който не позволява замърсяването им и намалява до минимум агресивната конкуренция между животните;

3. предприемат всички мерки за предотвратяване на бягството на животните.

(2) Гледачите на животни проверяват най-малко един път дневно състоянието им.

1. причиняването на страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на животни, освен в случаите, посочени в чл. 159, ал. 3, чл. 160, ал. 2 и чл. 179, ал. 3, или при самозащита;

2. използването на животни за боеве или представления, водещи до болка, наранявания, увреждания или смърт на животното;

3. насъскването на животни едно срещу друго;

4. дресурата на животни по начин, който им причинява болка или страдание;

5. подлагането на животни на натоварвания, които не са съобразени с анатомичните и физиологичните им възможности;

6. връзването на животни по начин, който им причинява болка, страдание или нараняване;

7. отглеждането на животни при постоянна тъмнина или постоянно вързани;

8. разхождането по улиците на диви животни с цел представления или търговия;

9. извършването на ветеринарномедицински манипулации и прилагането на ВМП от лица без необходимата квалификация;

10. прилагането на упойващи вещества или вещества, които увреждат здравето на животните, с изключение на случаите, които са медицински оправдани, или на манипулации в рамките на разрешен опит;

11. употребата на стимулиращи средства за животни с цел повишаване на спортните резултати;

12. естественото или изкуственото осеменяване, което води до или създава опасност за увреждане здравето на животните;

13. намесата в процеса на раждане чрез прилагане на манипулации, които са несъвместими с ветеринарномедицинската наука и практика;

14. храненето на животни с храни, които съдържат вредни субстанции, или храни, неподходящи за вида, възрастта и здравословното им състояние;

15. настаняването на едно и също място на несъвместими видове животни или на животни от един вид, когато това може да породи агресивност;

16. ампутацията на опашката на едри преживни и еднокопитни животни;

17. извършването на следните манипулации без упойка:

а) ампутация на опашката на агнета, ярета, прасета, телета и кучета над 7-дневна възраст;

б) отстраняване на допълнителните пръсти на кучета над 8-дневна възраст;

в) обезроговяване на телета под 8-седмична възраст при каутеризация или екстирпация по оперативен начин;

г) обезроговяване на телета над 8-седмична възраст;

д) кастриране на прасета над двуседмична възраст;

е) кастриране на телета над 4-седмична възраст;

ж) кастриране на агнета и зайци над 8-седмична възраст.

(2) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 31.01.2008 г.) Опити с животни се извършват с цел:

1. разработване и производство на безопасни лекарствени продукти за ветеринарната и хуманната медицина и на храни и хранителни добавки за хора и животни;

2. диагностика на болести и изпитване на нови методи за лечение на болести;

3. проучване, регулиране или промяна на физиологични функции при хора, животни и растения;

4. обучение в професионални гимназии и висши училища;

5. защита на околната среда.

(2) Опитните бази по ал. 1 се регистрират по реда на чл. 137.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Изискванията при използване на животни за опити към обектите, в които се провеждат опити с животни, и обектите за отглеждане и/или доставка на опитни животни се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

(2) Генералният директор със заповед определя поименния състав на комисията по предложение на заинтересованите ведомства и организации и утвърждава правилник за нейната работа.

1. удостоверение за регистрация на опитната база, издадено от НВМС;

2. списък на видовете и броя животни, които ще се използват, и обосновка на избора им, мястото и начина за полагане на грижи за животните след приключване на опитите;

3. списък на лицата, участващи в провеждане на опита, и копие от документ за тяхната професионална квалификация;

4. копие от документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) Генералният директор на НВМС със заповед определя комисия, която да извърши проверка на представените документи.

(3) При констатиране на непълноти в документите в 14-дневен срок от постъпването им комисията писмено уведомява заявителя и му определя срок за отстраняването им.

(4) След представяне на необходимите документи комисията ги изпраща до Комисията по етика към животните.

(5) В едномесечен срок от подаване на заявлението Комисията по етика към животните представя становище до генералния директор на НВМС за издаване на разрешение за провеждане на опита или отказ.

(6) В 7-дневен срок от получаване на становището генералният директор на НВМС издава разрешение за провеждане на опита или мотивирано отказва издаването му.

(7) Разрешението за използване на животни в опити се издава за срок 5 години.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 6 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(9) Собствениците или управителите на обекти, в които се провеждат опити с животни, са длъжни да уведомят в тридневен срок НВМС за промяна в първоначално посочените обстоятелства. При промяна се издава ново разрешение.

1. име и адрес на притежателя на разрешението;

2. вид и местонахождение на обекта;

3. вид на опитните животни;

4. наименование на опита.

1. когато се установи, че данните от подадените документи са неверни;

2. при констатирани груби или системни нарушения на закона.

(2) Заповедта по ал. 1 се изпраща на притежателя на разрешението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

1. използването на безстопанствени и домашни кучета и котки като опитни животни;

2. принуждаването на ученици и студенти да извършват опити с животни, при които се причинява травма или трайно увреждане на животните, ако това противоречи на моралните или религиозните им убеждения, освен ако целта на опита е усвояване на конкретни практически умения.

(2) Забранява се разчленяването и извършването на манипулации с трупа на животното преди пълното му обезкръвяване.

(3) Допуска се клане на селскостопански животни:

1. които се отглеждат за добив на месо и суровини;

2. които са лекувани от незаразни болести, но лечението е безрезултатно или е стопански неизгодно;

3. за ликвидиране на заразни болести;

4. за религиозни ритуали на регистрирани вероизповедания.

(2) Умъртвяването на животни се допуска при:

1. ликвидиране на заразни болести;

2. дератизация;

3. нападение на хора от животно и самозащита;

4. практикуване на лов по реда на Закона за лова и опазване на дивеча и на риболов по Закона за рибарството и аквакултурите.

(2) При продължително транспортиране на животните се осигурява почивка на пунктове, определени от НВМС.

(2) Сертификатът за одобрение се издава за срок 5 години и информацията от него се въвежда от НВМС в електронна база данни по начин, позволяващ използването й от компетентните органи на държавите членки.

(2) Лицата по ал. 1 подават заявление до директора на РВМС, към което прилагат копие от удостоверение за завършен курс за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортиране.

(3) В тридневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС издава удостоверение по образец.

1. копие от регистрационния талон на транспортното средство;

2. копие от сертификата за одобрение на транспортното средство;

3. копие от лиценза за извършване на международен превоз на товари или копие от лиценза за извършване на вътрешен превоз на товари, издаден от Министерството на транспорта;

4. копие от удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача и придружителя на животните;

5. план за спешни действия при влошаване здравословното състояние на животните и инциденти при транспортирането;

6. декларация за осигурена постоянна връзка между превозвача и водача - когато лицензът се издава за продължителни пътувания;

7. копие от документ за собственост или договор за наем на транспортното средство;

8. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) В тридневен срок от подаване на заявлението генералният директор на НВМС със заповед определя комисия, която да извърши проверка на представените документи и на транспортното средство за съответствието му с изискванията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортиране.

(3) Комисията в 10-дневен срок представя становище до генералния директор на НВМС с предложение за издаване на лиценз или отказ.

(4) В 20-дневен срок от подаване на заявлението генералният директор на НВМС издава лиценз за превоз на животни по образец или мотивирано отказва издаването му.

(5) Лицензът е безсрочен.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 4 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

1. вид, номер и дата на издадения лиценз;

2. име/наименование или адрес/седалище на превозвача;

3. име/наименование или адрес/седалище на собственика на транспортното средство;

4. вид, товароподемност и регистрационен номер на транспортното средство;

5. номер на сертификата за одобрение на транспортното средство;

6. номер и дата на удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача или придружителя на животните;

7. вида и броя животни, които могат да се транспортират с транспортното средство;

8. дата на прекратяване или отнемане на лиценза;

9. промени на вписаните обстоятелства.

(2) Издаденият лиценз се представя при проверка на органите на НВМС.

(3) Издаденият лиценз се прекратява със заповед на генералния директор на НВМС:

1. по искане на превозвача;

2. при прекратяване дейността на превозвача;

3. при промяна на собствеността или прекратяване на договора за наем на транспортното средство.

(4) При системни или груби нарушения на правилата за защита и хуманно отношение към животните генералният директор на НВМС:

1. временно спира дейността на превозвача или ползването на транспортното средство;

2. отнема лиценза;

3. отнема сертификата за одобрение на транспортното средство;

4. временно забранява дейността на водача или придружителя;

5. отнема удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача или придружителя.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Условията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортирането им се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието, съгласувана с министъра на транспорта.

1. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) на домашни любимци и ловни кучета от собственика им с лично превозно средство;

2. на единични селскостопански животни за лични нужди;

3. до 65 км.

1. транспортирането на животни в нерегистрирани превозни средства и при условия, причиняващи им болка, наранявания и страдания;

2. по време на товарене, разтоварване и придвижване:

а) животните да бъдат удряни, блъскани и ритани;

б) да се притискат чувствителни части на тялото на животното;

в) да се мачкат, усукват или чупят опашките на животните;

г) да се използват приспособления, които причиняват болка на животните;

д) животните да се преместват с механични устройства, както и да се повдигат или влачат за главата, рогата, ушите, краката, опашката или космената покривка.

(2) Представител на организация за защита на животните има право да присъства при извършване на проверката, когато сигналът за нарушение на изискванията за защита и хуманно отношение към животните е подаден от тази организация.

(3) В случаите по ал. 2 НВМС уведомява организацията за времето на извършване на проверката.

1. да вземат мерки животните да не замърсяват обществени места, като почистват мястото след дефекация;

2. да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни;

3. да вземат мерки за предотвратяване на нежелано размножаване на животните;

4. при използването им за размножаване да се съобразяват с физиологичните, анатомичните и поведенческите им характеристики и да не допускат застрашаване на тяхното здраве.

1. при извеждането на кучетата да носят в себе си ветеринарномедицинския паспорт и да го представят за проверка на общинските и ветеринарномедицинските органи;

2. да представят ветеринарномедицинския паспорт при посещение при ветеринарен лекар;

3. ежегодно да представят кучетата за ваксинация срещу бяс;

4. когато ги отглеждат в затворени помещения, ежедневно да им осигуряват необходимата разходка;

5. когато ги отглеждат вързани на открито, да им осигурят подслон и площ за свободно движение.

(2) При навършване на 4-месечна възраст или в 7-дневен срок от придобиване на куче над тази възраст собственикът регистрира кучето при ветеринарен лекар, като представя документ за платена такса по чл. 175, ал. 1.

(3) При регистрацията на кучето ветеринарният лекар поставя татуировка или микрочип, които съдържат идентификационен код по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици на населеното място и индивидуален номер на животното.

(4) Ветеринарният лекар изпраща ежемесечно данните от ветеринарномедицинския паспорт на всяко регистрирано куче в РВМС и в съответната община.

(5) Собствениците на кучета заплащат стойността на ветеринарномедицинския паспорт и на манипулацията поставяне на татуировката или микрочипа.

(2) Освобождават се от такса собствениците на:

1. кучета на инвалиди;

2. служебни кучета в организациите на бюджетна издръжка;

3. кучета, използвани за опитни цели;

4. кучета, използвани от Българския червен кръст;

5. кастрирани кучета;

6. ловни кучета.

(3) Приходите от събраните такси постъпват в общинския бюджет и се използват за мероприятия, свързани с намаляване броя на безстопанствените кучета.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Изискванията към обектите по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

1. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) извършването на следните хирургически интервенции на домашни любимци:

а) рязане на опашка;

б) рязане на уши;

в) изрязване на гласни струни;

г) отстраняване на нокти и зъби;

2. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) отглеждането и развъждането на домашни любимци за добив на месо и кожи от тях;

3. извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник;

4. разхождането на кучета на детски площадки и на места, обозначени от общините със забранителни знаци.

(2) Интервенциите по ал. 1, т. 1 се допускат по изключение по преценка на ветеринарен лекар.

(2) При евтаназия ветеринарният лекар вписва в амбулаторния дневник причините за извършването й и използвания ВМП.

(3) Евтаназия се допуска при:

1. неизлечимо болни животни с необратими патологични изменения, причиняващи им болки и страдания;

2. ограничаване и ликвидиране на заразна болест, която представлява опасност за здравето на хората или животните;

3. приключване на опитите с животни, когато са довели до необратими патологични изменения, причиняващи на животните болки и страдания;

4. животни, чието агресивно поведение представлява опасност за живота и здравето на хората или животните.

(2) Евтаназията се провежда в отделно помещение, което не позволява на останалите животни да наблюдават извършването й.

(3) Евтаназията се извършва с продукти, които предизвикват пълна загуба на съзнание и чувствителност към болка, последвана от сигурна смърт.

(4) След извършването на евтаназия ветеринарният лекар констатира настъпването на смъртта.

1. самостоятелното прилагане на ВМП, които парализират мускулите, без да предизвикват загуба на чувствителност към болка;

2. използването на ВМП, които не водят до загуба на чувствителност.

(2) Обектите, в които се отглеждат диви животни, се регистрират в съответната РВМС по реда на чл. 137.

1. животни;

2. зародишни продукти;

3. суровини и храни от животински произход;

4. странични животински продукти и продукти, получени от тях;

5. специфични растителни продукти, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси и комбинирани фуражи.

(2) На граничен ветеринарномедицински контрол подлежат и транспортните средства, в които се превозват обектите по ал. 1.

(2) Граничните инспекционни ветеринарни пунктове се одобряват от Европейската комисия по предложение на генералния директор на НВМС, при условие че отговарят на изискванията за:

1. сграден фонд и техническо оборудване;

2. персонал, процедури и документация.

(3) Списъкът на одобрените ГИВП се обнародва в "Държавен вестник".

(2) Официалният ветеринарен лекар в своята дейност може да се подпомага от помощници - ветеринарни техници или лица, завършили курс на обучение, организиран от НВМС.

1. проверка на документацията;

2. проверка за идентичност;

3. физическа проверка;

4. дезинфекция и дезинсекция на влизащи в страната превозни средства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Изискванията към ГИВП и условията и редът за провеждане на ГИВК се уреждат с наредби на министъра на земеделието и продоволствието.

(2) Когато е необходимо, при транспортирането на животните до карантинното помещение те се съпровождат от ветеринарен лекар, определен със заповед на директора на съответната РВМС.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Условията и редът за провеждане на карантина на животните при внасяне се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

(2) Дезинфекцията на превозните средства се извършва по схема, утвърдена от генералния директор на НВМС.

1. транспортират пратките до мястото за граничен ветеринарномедицински контрол и ги предоставят за извършване на ветеринарните проверки;

2. превозват пратките в специализирани транспортни средства;

3. спазват ветеринарномедицинските изисквания по чл. 56 и чл. 61, ал. 1;

4. осигуряват достъп на официалните ветеринарни лекари до пратките и придружаващите ги документи;

5. изпълняват разпорежданията на официалните ветеринарни лекари;

6. заплащат такси за внасяне и транзитно преминаване в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2;

7. спазват наложените забрани за внасяне, изнасяне и транзитно преминаване;

8. изпращат на ГИВП най-малко един работен ден преди внасянето на пратката сертификат по образец, попълнен в съответната част.

(2) Сертификатът по ал. 1 придружава пратките, докато:

1. са под митнически надзор;

2. пристигнат до първия склад или първото предприятие получател, когато пратките са поставени под митнически режим внос.

(3) Когато пратката се разделя на части, всяка част се придружава от отделен сертификат по ал. 1.

(4) Митническите органи на ГКПП не разрешават вдигането на пратката преди извършване на ГИВК.

(5) Митническите органи дават митническо направление на пратката в съответствие със сертификата по ал. 1.

1. определя срок за изясняване на случая, настанява животните и им осигурява необходимите грижи, а при съмнение ги поставя под карантина;

2. връща пратката животни при спазване на здравните изисквания и на изискванията за хуманно отношение към тях.

(2) Мерките по ал. 1 се налагат с разпореждане.

(3) Официалният ветеринарен лекар е длъжен при необходимост да оказва медицинска помощ на животните.

(4) Официалният ветеринарен лекар вписва причините за връщане на пратката в разпореждането по ал. 2, поставя на оригиналния ветеринарен сертификат, който я придружава, щемпел с надпис "невалиден", информира директора на съответната РВМС за предприетите мерки и уведомява всички ГИВП.

(5) Копие от разпореждането и от оригиналния сертификат се съхраняват в ГИВП за срок три години.

(6) Разходите за задържане на пратката са за сметка на вносителя.

(2) Директорът на РВМС определя кланица, в която да се извърши клането.

(3) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП извършва предкланичен преглед и издава разпореждане за клане, в което вписва определената кланица, начина на транспортиране на животните и реализацията на добитите суровини за:

1. консумация от хора;

2. други цели, като посочва условията, при които те се реализират.

(4) Вносителят или лицето, отговорно за пратката, заплаща разходите за изпълнение на разпореждането по ал. 3.

(2) Официалният ветеринарен лекар незабавно уведомява директора на РВМС и генералния директор на НВМС за предприетите мерки по ал. 1.

(3) Генералният директор на НВМС незабавно уведомява за предприетите мерки по ал. 1:

1. граничните инспекционни ветеринарни пунктове на Република България;

2. (в сила от 01.01.2007 г.) граничните инспекционни пунктове на Европейския съюз;

3. (в сила от 01.01.2007 г.) Европейската комисия;

4. (в сила от 01.01.2007 г.) страната на произход на пратката.

(2) При необходимост официалният ветеринарен лекар може да извърши допълнителни проверки, като до получаване на резултатите от тях пратката остава под негов надзор.

1. връщане на пратката;

2. унищожаване на пратката.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 официалният ветеринарен лекар посочва причините за връщането и поставя на оригиналния ветеринарен сертификат и/или на другите документи, които придружават пратката, щемпел с надпис "невалиден".

(3) В случаите по ал. 1, т. 2 официалният ветеринарен лекар насочва пратката за унищожаване в предприятие за обезвреждане на странични животински продукти след получаване на писмено съгласие от вносителя или негов представител.

(4) Копие от оригиналния сертификат и/или от другите документи се съхранява в ГИВП за срок три години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) За унищожаването по ал. 1 обектът за обезвреждане на странични животински продукти издава потвърдителен документ, който изпраща на ГИВП, от който пратката е насочена за унищожаване. Копие от документа се изпраща и на съответната митница.

(3) Официалният ветеринарен лекар незабавно уведомява директора на РВМС, Централното управление на НВМС и останалите ГИВП за предприетите мерки по ал. 1.

(4) Централното управление на НВМС незабавно уведомява за предприетите мерки по ал. 1:

1. граничните инспекционни ветеринарни пунктове на Република България;

2. (в сила от 01.01.2007 г.) граничните инспекционни пунктове на Европейския съюз;

3. (в сила от 01.01.2007 г.) Европейската комисия;

4. (в сила от 01.01.2007 г.) страната на произход на пратката.

(2) Продуктите по ал. 1 се обезвреждат в инсталация за изгаряне на отпадъци на територията на ГКПП.

1. са предназначени за свободно обръщение на територията на Република България или за друга конкретна крайна употреба;

2. отговарят или не отговарят на изискванията за внасяне.

(2) Когато в уведомлението по ал. 1 не е посочена конкретна крайна употреба, пратката се смята предназначена за свободно обръщение.

(3) Пратките по ал. 1 се придружават от:

1. оригинален ветеринарен сертификат;

2. оригинални ветеринарни или други документи, идентифициращи пратката.

(4) Когато пратките по ал. 1, т. 1 отговарят на изискванията за внасяне, официалният ветеринарен лекар извършва проверка на документацията, проверка за идентичност и физическа проверка.

(5) Когато пратките, предназначени за конкретна крайна употреба, не отговарят на изискванията за внасяне, официалният ветеринарен лекар извършва проверка на документацията и проверка за идентичност.

(6) Когато при извършване на документална проверка в случаите по ал. 5 възникне съмнение за опасност за здравето на хората и животните, официалният ветеринарен лекар извършва и физическа проверка.

(7) Когато след извършване на проверките официалният ветеринарен лекар установи, че изискванията са спазени, той допуска внасянето, като попълва съответната част, подписва и подпечатва сертификата по чл. 191, т. 8.

(8) Когато при проверките по ал. 4 официалният ветеринарен лекар установи, че пратките не отговарят на изискванията за внасяне, той отбелязва тези обстоятелства в сертификата по чл. 191, т. 8 и разрешава влизане на пратките в свободна зона, митнически или свободен склад, при условие че пратките идват от страни, за които няма наложена забрана за внасяне, и целостта на митническите пломби не е нарушена.

1. когато се изпращат в друга страна при спазване изискванията за транзитно преминаване;

2. когато се прехвърлят в друг свободен или митнически склад, чието наименование и местонахождение е посочено в митническия документ, който придружава пратката.

(2) Когато при престоя в свободна зона, митнически или свободен склад пратките станат негодни за употребата, свързана с първоначалното им предназначение, те се транспортират до място за унищожаване.

1. суровини и храни от животински произход, за които са изпълнени едновременно следните условия:

а) част са от личния багаж на пътниците и са предназначени за лична консумация;

б) произхождат от страни или райони на страни, от които внасянето не е забранено;

2. суровини и храни от животински произход на борда на самолети или кораби, които са предназначени за консумация от екипажа и от пътниците и не се въвеждат на територията на страната;

3. предварително разрешени от НВМС мостри за изложби и търговски мостри;

4. обекти по чл. 184, ал. 1, т. 2 - 5, предназначени за специални изследвания;

5. предварително разрешени от НВМС суровини и храни от животински произход, предназначени за дипломатически представителства.

(2) Когато продуктите по ал. 1, т. 2 или отпадъци от тях се разтоварват, те се унищожават или се прехвърлят директно от едно в друго превозно средство под митнически надзор на същото пристанище или летище.

(3) Когато изложбите и изследванията по ал. 1, т. 3 и 4 приключат, неизползваните продукти се унищожават под контрола на органите на НВМС.

1. идват от страна, от която внасянето и транзитното преминаване не са забранени;

2. са извършени проверките по чл. 188, ал. 1, т. 1 - 3;

3. пратката е придружена от оригинален ветеринарен сертификат, издаден от компетентните ветеринарни органи на страната на произход, в който е посочена страна по местоназначение, различна от Република България;

4. е получено писмено потвърждение за приемане на пратката от компетентните ветеринарни органи на страната, през която пратката ще премине веднага след напускане територията на Република България;

5. са заплатени такси за извършения ГИВК в размери, определени в тарифата по чл. 14, ал. 2.

1. идват от страна, от която внасянето и транзитното преминаване не са забранени;

2. са извършени проверките по чл. 188, ал. 1, т. 1 и 2;

3. пратките се придружават от оригинален ветеринарен сертификат, оригинални ветеринарни или други документи, издадени от компетентните органи на страната на произход, към които е приложен легализиран превод на български език, в който е посочена страна по местоназначение, различна от Република България;

4. са заплатени ветеринарни такси за извършения ГИВК, определени в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) Когато при извършване на документалната проверка възникне съмнение за опасност за здравето на хората и животните, официалният ветеринарен лекар извършва и физическа проверка.

(3) Когато при проверките по ал. 2 ветеринарният лекар установи, че изискванията са спазени, той допуска транзитното преминаване на пратката.

(4) Когато при проверките по ал. 2 ветеринарният лекар установи нарушения на изискванията, той не допуска транзитното преминаване и връща пратката обратно.

(2) Официалният ветеринарен лекар на изходящия ГИВП уведомява официалния ветеринарен лекар, допуснал транзитното преминаване, когато пратката напусне територията на страната.

(3) Ако в срок 24 часа официалният ветеринарен лекар на входящия ГИВП не бъде уведомен за напускането на пратката, той уведомява митническите органи на входящия ГКПП.

(2) Транзитно преминаване на обектите по ал. 1 се извършва в пломбирани превозни средства или контейнери.

1. е получена официална информация, че на цялата територия на определена страна или от регион, съответно региони от нея, ветеринарните власти са установили наличие на особено опасна заразна болест по животните;

2. са констатирани физически или химически замърсители над установените норми, които представляват опасност за здравето на хората и животните.

(2) Заповедта по ал. 1 не подлежи на обжалване.

(3) Забраната по ал. 1 се отменя със заповед въз основа на:

1. нормативни актове на Европейската комисия;

2. информация от СОЗЖ на основание изискванията на Международния зоосанитарен здравен код.

(4) Заповедите по ал. 1 и 3 се обнародват в "Държавен вестник".

1. е представен един от следните документи:

а) за животни и зародишни продукти - ветеринарномедицинско разрешение за изнасяне, издадено от генералния директор на НВМС;

б) за суровини и храни от животински произход, странични животински продукти, продукти, получени от тях, специфични растителни продукти, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и премикси - писмено уведомление от ветеринарния лекар, който е издал ветеринарния сертификат, и/или друг документ, придружаващ пратката;

2. пратката се придружава от оригинален ветеринарен сертификат, а за обектите по чл. 184, ал. 1, т. 2 - 5 - и/или от друг оригинален документ;

3. е извършена документална проверка.

(2) Ветеринарният сертификат при изнасяне на обекти по чл. 184, ал. 1 е по образец на страната, за която се изнасят, като текстът в сертификата е и на български език.

(3) Когато страната, за която се изнася пратката, няма одобрен образец, изнасянето се извършва със сертификат по образец, утвърден от генералния директор на НВМС.

(2) В 10-дневен срок от подаване на заявлението генералният директор на НВМС издава разрешение за изнасяне или мотивирано отказва издаването му.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.06.2006 г.) Отказът по ал. 2 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

1. при забрана за внасяне, наложена от ветеринарните органи на страната, за която е предназначено изнасянето;

2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) при забрана за изнасяне, наложена със заповед на министъра на земеделието и продоволствието или упълномощено от него лице;

3. когато не са представени документите по чл. 212, ал. 1.

1. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) единични домашни любимци и декоративни животни;

2. животни, предназначени за научни цели, изложби и дарения.

(2) В случай че износителят или негов представител не отстрани причините за задържането на пратката, официалният ветеринарен лекар издава разпореждане за връщането й в мястото на натоварването и прилага копие от протокола по ал. 1.

(3) При отстраняване на причините за задържане на пратката официалният ветеринарен лекар поставя на сертификата, който я придружава, щемпел, с който удостоверява, че е разрешил изнасянето на пратката.

1. на ГИВП е получено писмено потвърждение от генералния директор на НВМС за приемането им;

2. се придружават от ветеринарния сертификат и/или другите документи, с които са били изнесени, и от сертификата, издаден от компетентните органи на страната, от която се връща пратката, в който се:

а) гарантира, че пратката не е претърпяла ръчна обработка, не е разтоварвана и условията за съхранението и транспортирането й са били спазени;

б) посочват причините за връщането на пратката.

(2) Заповедта по ал. 1 и заповедта за отмяната й се обнародват в "Държавен вестник".

(3) Заповедта по ал. 1 не подлежи на обжалване.

1. животните, предназначени за клане;

2. суровините и храните от животински произход;

3. страничните животински продукти;

4. продуктите, получени от странични животински продукти;

5. генетично модифицираните организми като продукти или съставка на храни от животински произход.

(2) Държавният ветеринарно-санитарен контрол по ал. 1 има за цел да:

1. предотврати възникването на опасност за здравето на хората, свързана с консумация на суровини и храни от животински произход;

2. контролира вида, състава и безопасността на суровините и храните от животински произход, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях;

3. предотврати разпространението на заразни болести по животните.

1. в обектите за производство, търговия и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход;

2. по отношение на условията за транспортиране и превозните средства, с които се транспортират обектите по чл. 220, ал. 1;

3. в обектите за производство на продукти, получени от странични животински продукти;

4. в местата за провеждане на изложби на суровини и храни от животински произход.

1. проверки и анализ на:

а) информацията от хранителната верига на база на ветеринарните и/или други документи за съответствие с обектите по чл. 220, ал. 1, които придружават;

б) резултатите от предкланичния и следкланичния преглед;

2. проверка на:

а) спазването на изискванията за защита и хуманно отношение към животните;

б) идентификацията и здравословното състояние на животните, предназначени за клане;

3. инспекции:

а) за спазване на ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при производство, транспортиране, търговия и пускане на пазара на обектите по чл. 220, ал. 1, т. 2 - 4;

б) на суровини и храни от животински произход за наличие на остатъци от опасни за здравето на хората и животните ВМП, растежни стимулатори и на замърсители от околната среда;

4. вземане на официални проби от суровини и храни от животински произход, от продукти, получени от странични животински продукти, и от производствената среда за лабораторни изследвания за микробиологично замърсяване;

5. извършване на експертиза на суровини и храни от животински произход.

(2) Освен дейностите по ал. 1 официалните ветеринарни лекари извършват и:

1. одити на изпълнението на въведените добри практики за производство и търговия с храни от животински произход в обектите по чл. 7, ал. 2, т. 5 и на процедурите, основани на системата за самоконтрол;

2. изпращане на пробите по ал. 1, т. 4 в акредитирани лаборатории на НВМС.

(3) Честотата на инспекциите по ал. 1, т. 3 и ал. 2 се определя от официален ветеринарен лекар, определен от директора на РВМС, в зависимост от:

1. вида и количеството на произвежданите и/или съхраняваните в контролирания обект суровини и храни от животински произход и продукти, получени от странични животински продукти;

2. оценката на степента на риска на всички етапи от производството и пускането на пазара на произвежданите суровини и храни от животински произход и продукти, получени от странични животински продукти;

3. представените гаранции от собственика на контролирания обект или негов представител по изпълнението на добрите практики за производство и търговия с храни от животински произход в обектите по чл. 7, ал. 2, т. 5 и процедурите, основани на системата за самоконтрол.

(4) Официалните ветеринарни лекари отразяват резултатите от проверките и инспекциите по ал. 1 в протоколи, а от одитите по ал. 2, т. 1 - в доклади.

(5) Ветеринарните инспектори отразяват резултатите от проверките и инспекциите по ал. 1 в протоколи и ги представят на официалните ветеринарни лекари.

(6) Централното управление на НВМС при поискване уведомява управителните съвети на съответните браншови организации за резултатите от проверките по ал. 1.

1. на свободен достъп в обектите, които контролират;

2. на достъп до необходимата документация, която се отнася до произхода, вида и количеството на суровините и готовия продукт, до всички документи, които придружават суровините и готовия продукт, както и да получават копие от документите, свързани с дейността, която контролират;

3. да изискват съдействие от собствениците или ползвателите на обектите или техни представители;

4. да предприемат незабавно, дори и без съгласието на лицата по т. 3, необходимите мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болести по животните, зоонози и токсикоинфекции при хората;

5. да вземат безвъзмездно в необходимите количества официални проби.

(2) Официалните ветеринарни лекари, освен правата по ал. 1:

1. издават ветеринарномедицински документи по образец;

2. разпореждат унищожаване на негодни за консумация суровини и храни от животински произход;

3. определят и контролират начините на обезвреждане, оползотворяване или унищожаване на условно годни суровини и храни от животински произход;

4. удължават или намаляват при необходимост срока на годност на суровини и храни от животински произход;

5. спират дейността на обектите по чл. 221, т. 1, 3 и 4 при неплащане на таксите, определени в тарифата по чл. 14, ал. 2.

1. уведомяват незабавно официалния ветеринарен лекар при съмнение за поява на заразна болест;

2. водят документация, свързана с осъществяване на дейността им;

3. пазят в тайна информацията, получена при осъществяване на дейността им;

4. поставят или контролират поставянето на здравната маркировка върху труповете на закланите животни;

5. участват в обучение за повишаване на квалификацията.

(2) Официалните ветеринарни лекари, освен задълженията по ал. 1, т. 2 - 5:

1. уведомяват незабавно директора на съответната РВМС при съмнение за поява на заразна болест;

2. съдействат на органите на Министерството на здравеопазването при възникване на опасност за здравето на хората;

3. поставят личния си щемпел при издаване на ветеринарномедицински документи;

4. одобряват и контролират изпълнението на програмите за обучение на персонала в обектите, подлежащи на техен контрол.

(2) Когато обектът подлежи на приемане от държавна приемателна комисия, в нейния състав се включва представител на ДВСК.

(3) Когато обектът не подлежи на приемане от държавна приемателна комисия, въвеждането му в експлоатация се извършва след представяне на становище от съответната РВМС.

(2) Лице, което иска да осъществява дейност по ал. 1, подава до директора на РВМС заявление по образец, към което прилага:

1. удостоверение за актуално състояние на заявителя;

2. копие от акта за въвеждане в експлоатация на обекта, издаден по реда на Закона за устройство на територията;

3. копие от документа за правото на собственост или правото на ползване за обекта;

4. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(3) В 7-дневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС определя със заповед комисия, която проверява документите по ал. 2 и извършва проверка на обекта за съответствието му с представената документация и с ветеринарномедицинските изисквания, определени с наредбата по чл. 66, ал. 2, както и на технологичната документация за производството и системата за самоконтрол, и изготвя протокол по образец.

(4) При непълнота или нередовност на документите по ал. 2 комисията писмено уведомява заявителя и му определя срок за отстраняването им.

(5) В 30-дневен срок от подаване на заявлението или от изтичане на срока по ал. 4 директорът на РВМС регистрира обекта и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 5 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Регистрацията на обектите по ал. 1 е безсрочна.

1. номер и дата на издаване на удостоверението за регистрация;

2. ветеринарен регистрационен номер на обекта;

3. име/наименование и адрес/седалище на собственика или ползвателя на обекта;

4. вид, предмет на дейност, капацитет и местонахождение на обекта;

5. промени в обстоятелствата по т. 3 и 4;

6. номер и дата на акта за заличаване на регистрацията.

(2) Досиетата се съхраняват за срок три години от датата на прекратяване на дейността на обекта.

(2) При промяна на собственика или ползвателя на обекта новият собственик или ползвател в 7-дневен срок подава заявление до директора на РВМС, към което прилага документа, удостоверяващ промяната.

(3) В случаите по ал. 2 се издава ново удостоверение за регистрация, без да се прилага процедурата по чл. 229, ал. 2 - 5.

1. по искане на собственика или ползвателя на обекта;

2. при промяна на предназначението на обекта;

3. при груби или системни нарушения на нормативните изисквания;

4. при системни нарушения на хигиенните изисквания и на системата за самоконтрол, констатирани от органите на ДВСК;

5. при неизпълнение на принудителна административна мярка;

6. при системно възпрепятстване на ветеринарните лекари при осъществяване на контролната им дейност.

(2) Когато в срок до три месеца от издаването на удостоверението за регистрация по чл. 229, ал. 5 ветеринарните лекари установят, че не се прилагат процедурите, основани на системата за самоконтрол, директорът на РВМС заличава регистрацията на обекта.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 1, т. 3 - 6 и ал. 2 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

1. получили ветеринарен регистрационен номер;

2. които отговарят на изискванията на страната, за която е предназначена пратката.

1. страната, за която е предназначена пратката;

2. вида и количеството на суровините и храните от животински произход, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях;

3. ветеринарния регистрационен номер и наименованието на обекта, от който се изнася пратката;

4. граничния контролно-пропускателен пункт, през който се осъществява изнасянето;

5. допълнителни изисквания към продукта на страната, за която се изнася.

(2) Официалният ветеринарен лекар, контролиращ обекта, или негов помощник присъства при товаренето на пратките, предназначени за изнасяне.

(3) След натоварването на пратката ветеринарният лекар по ал. 2 издава сертификат и/или друг документ, върху който се поставят печатът на съответната РВМС, щемпелът на официалния ветеринарен лекар и печатът с ветеринарния регистрационен номер на обекта.

(4) След издаване на документите по ал. 3 официалният ветеринарен лекар уведомява официалния ветеринарен лекар на ГИВП, през който пратката напуска страната.

1. проверява съответствието на съдържанието на партидата с информацията във ветеринарните и/или други документи, които я придружават;

2. проверява физическото състояние на партидата;

3. при необходимост взема проби;

4. при необходимост налага временна забрана за реализация на партидата.

(2) Официалният ветеринарен лекар издава акт за експертиза на партидата, който в зависимост от резултатите от действията по ал. 1 съдържа разпореждане за:

1. реализация;

2. преработка за гарантиране на безопасността на получения краен продукт;

3. унищожаване.

(3) В случаите по ал. 2, т. 2 и 3 официалният ветеринарен лекар посочва в акта и:

1. начина на преработка на партидата и обекта, в който се извършва;

2. обекта за обезвреждане на странични животински продукти или друг подходящ начин за унищожаване.

(4) Официалният ветеринарен лекар връчва екземпляр от акта по ал. 2 на собственика на партидата или на негов представител.

(5) Приемането на партидата в обект за обезвреждане на странични животински продукти се удостоверява с документ.

(6) Когато унищожаването не се извършва в обект по ал. 5, се съставя протокол, който се подписва от официалния ветеринарен лекар, представител на общината, на чиято територия то се извършва, и собственика на партидата или негов представител. Копие от протокола се връчва на представителя на общината и на собственика на партидата или на неговия представител.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба има право на обратен иск срещу ветеринарния лекар, издал акта за експертиза.

(2) Официалният ветеринарен лекар издава акт за експертиза на партидата, който в зависимост от резултатите по ал. 1 съдържа разпореждане:

1. по чл. 240, ал. 2;

2. за връщане в страната на издаване на сертификата;

3. за изнасяне за трета страна.

(3) Връщането по ал. 2, т. 2 се допуска при спазване на следните изисквания:

1. собственикът на пратката или упълномощено от него лице е представил в Централното управление на НВМС писмено потвърждение за приемането на пратката от компетентния орган, издал сертификата;

2. пратката се придружава от оригиналния сертификат, с който е внесена, и сертификат по образец, издаден от официален ветеринарен лекар, който:

а) гарантира, че пратката не е претърпяла обработка и условията за съхранение и транспортиране са били спазени;

б) съдържа причините за връщането на пратката.

(4) Изнасянето по ал. 2, т. 3 се допуска, при условие че:

1. пратката отговаря на ветеринарномедицинските изисквания на страната, за която се изнася;

2. пратката е придружена от:

а) сертификат по образец, издаден от официален ветеринарен лекар, който удостоверява, че изискванията на третата страна са спазени;

б) копие от оригиналния сертификат, с който е внесена;

3. официалният ветеринарен лекар на ГИВП, през който пратката ще напусне страната, е получил писмено уведомление от ветеринарния лекар по т. 2, буква "а".

(5) Когато собственикът на пратката или упълномощено от него лице писмено декларира, че не може да изпълни условията по ал. 3 или ал. 4, т. 1, официалният ветеринарен лекар разпорежда унищожаване на пратката в обект за обезвреждане на странични животински продукти.

(2) При транспортирането суровините и храните от животински произход, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях, се придружават с ветеринарномедицински и/или друг документ, в който е вписан и ветеринарният регистрационен номер на обекта, от който произхождат.

1. копие от регистрационния талон на транспортното средство;

2. копие от лиценза за извършване на международен превоз на товари или копие от лиценза за извършване на вътрешен превоз на товари, издаден от Министерството на транспорта;

3. договор с млекопреработвателно предприятие - за транспортните средства за превозване на сурово мляко;

4. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) В 7-дневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС със заповед определя комисия, която да извърши проверка на представените документи и на транспортното средство за съответствието му с изискванията, определени с наредбите по чл. 59.

(3) Комисията представя становище до директора на РВМС с предложение за регистрация или отказ за регистрация на транспортното средство.

(4) В 30-дневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС вписва транспортното средство в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията при нередовност на представените документи или когато транспортното средство не отговаря на изискванията, посочени в наредбите по чл. 59.

(5) Регистрацията е безсрочна.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 4 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

1. номер и дата на издаденото удостоверение;

2. име/наименование или адрес/седалище на собственика;

3. вид, товароподемност и регистрационен номер;

4. вид на суровините и храните от животински произход, които могат да се превозват с транспортното средство.

1. уведомяват писмено директора на съответната РВМС за спирането на дейността им и последващото й възобновяване;

2. в тримесечен срок от регистрацията на обекта въвеждат и поддържат процедури, основани на системата за самоконтрол за:

а) суровини и храни от животински произход;

б) продукти, получени от странични животински продукти;

3. маркират с идентификационна маркировка и етикетират обектите по чл. 220, ал. 1, т. 2 - 4;

4. спазват ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при осъществяване на дейността си;

5. предоставят на ветеринарните лекари за безвъзмездно ползване помещения и оборудване, необходими за осъществяване на дейността им;

6. уведомяват своевременно официалните ветеринарни лекари за промени на дейността в обектите им;

7. оказват съдействие на ветеринарните лекари при осъществяване на дейността им;

8. при извършването на дезинфекция, дезинсекция и дератизация използват препарати, одобрени от Министерството на здравеопазването;

9. спазват изискванията за съхранение на страничните животински продукти от производствения процес и ги предават за унищожаване;

10. осигуряват на ветеринарните лекари достъп по всяко време до:

а) местата, в които се намират животните, предназначени за клане, суровините и храните от животински произход и продуктите, получени от странични животински продукти;

б) средствата, с които се транспортират обектите по буква "а";

11. при поискване представят на ветеринарните лекари необходимите документи;

12. уведомяват ветеринарните лекари за възникнала опасност за здравето на хората или животните;

13. спазват издадените разпореждания и наложените забрани от ветеринарните лекари.

1. технологичната документация с описание на произвежданите продукти и на тяхното предназначение;

2. описание на последователността на етапите на производствения процес;

3. анализ на опасността и оценка на риска през всички етапи на производствения процес;

4. критичните контролни точки на производствения процес;

5. критичните граници за всяка от критичните контролни точки;

6. правила за наблюдение и контрол на показателите в критичните контролни точки;

7. описание на корективните действия при отклонения от наблюдаваните показатели в критичните контролни точки;

8. изискванията за контрол на хигиенните и качествените показатели на суровините и храните;

9. изискванията за водене на документация, която съдържа данните по т. 1 - 8.

(2) Собственикът или ползвателят на обекта определя специалисти, които отговарят за системата и периодично обобщават и анализират резултатите.

(3) Системата за самоконтрол на суровини и храни от животински произход, предназначени за консумация от хора, отговаря на изискванията на чл. 18, ал. 2 от Закона за храните.

1. в кланици - след приключване на редовното клане;

2. извън кланиците по т. 1, когато транспортирането на животните до тях е невъзможно.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) При усложнена епизоотична обстановка министърът на земеделието и продоволствието може да сключи договор за извършване на санитарно клане в кланици, предложени от генералния директор на НВМС.

1. налагат писмено временна забрана и оставят на отговорно пазене суровините и храните от животински произход и продуктите, получени от странични животински продукти, в склада на собственика или на получателя им;

2. извършват експертиза по реда на чл. 240.

1. даване на задължителни указания за отстраняване на нарушенията;

2. забрана за транспортиране, търговия и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход и продукти, получени от странични животински продукти;

3. насочване за преработване или унищожаване на суровини и храни от животински произход и продукти, получени от странични животински продукти;

4. спиране на част или на цялата дейност в обектите по чл. 221.

(2) Мерките по ал. 1 се прилагат от официалните ветеринарни лекари:

1. по т. 1 - с предписание;

2. по т. 2 - с акт за забрана;

3. по т. 3 и 4 - с разпореждане.

(3) Екземпляр от актовете по ал. 2 се връчва на собственика или ползвателя на обекта или на негов представител.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Индивидуалните административни актове по ал. 2 могат да се обжалват пред директора на РВМС по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) Обжалването на актовете по ал. 2 не спира изпълнението им.

(6) При налагане на мярката по ал. 1, т. 4 официалните ветеринарни лекари поставят обозначителни знаци на НВМС, чрез които удостоверяват частичното или пълното спиране на дейността на обекта.

(2) В тридневен срок след изтичане на срока за отстраняване на нарушенията, посочени в предписанието, официалният ветеринарен лекар, който го е издал, извършва инспекция в обекта и в случай, че нарушенията са отстранени, отразява това върху предписанието, като поставя дата, подпис и щемпел.

(3) Когато нарушенията не са отстранени след изтичане на посочения в предписанието срок, официалният ветеринарен лекар в тридневен срок издава разпореждане за спиране на част или на цялата дейност в обекта.

1. установят, че са негодни за консумация или опасни за здравето на хора и/или животни;

2. установят, че са с неизвестен произход;

3. установят, че са внесени в нарушение на изискванията по чл. 61;

4. е получена официална информация, че са опасни за здравето на хора и/или животни.

5. (нова - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г.) установят, че са произведени в обекти, спрени от експлоатация по реда на този закон или на Закона за храните, или в обекти, нерегистрирани по реда на Закона за храните.

(2) В случаите по ал. 1 официалният ветеринарен лекар съставя протокол, в който описва вида, количеството, броя и други характеристики на обектите, подлежащи на унищожаване.

(3) Протоколът е неразделна част от разпореждането по ал. 1.

(2) Съхранение на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, се извършва в обекти, регистрирани в РВМС.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Извън случаите по ал. 1 обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, и на специфични рискови материали се извършва при условия и по ред, които изключват риск за хората и околната среда, определени с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

(2) Когато обектът подлежи на приемане от държавна приемателна комисия, в нейния състав се включва представител на РВМС.

(3) Когато обектите не подлежат на приемане от държавна приемателна комисия, въвеждането им в експлоатация се извършва след представяне на становище от съответната РВМС.

1. удостоверение за актуално състояние;

2. копие от акта за въвеждане в експлоатация на обекта, издаден по реда на Закона за устройство на територията;

3. копие от документа за право на собственост или право на ползване на обекта;

4. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) В 7-дневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС определя със заповед комисия, която проверява документите по ал. 1 и извършва проверка на обекта за съответствието му с представената документация и с ветеринарномедицинските изисквания, както и на технологичната документация за обезвреждане, съответно съхранение на странични животински продукти, и системата за самоконтрол, и изготвя протокол по образец за резултатите от проверката.

(3) При непълнота или нередовност на документите по ал. 1 комисията писмено уведомява заявителя и му определя срок за отстраняването им.

(4) В 30-дневен срок от подаване на заявлението или от изтичане на срока по ал. 3 директорът на РВМС регистрира обекта за обезвреждане, съответно съхранение на странични животински продукти, и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрация, когато обектът не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, определени с наредбата по чл. 66, ал. 2.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 4 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Регистрираните обекти получават ветеринарен регистрационен номер, който се вписва в регистъра и в удостоверението за регистрация.

1. номер и дата на издаване на удостоверението за регистрация;

2. ветеринарен регистрационен номер на обекта;

3. данни за търговеца;

4. вид, дейност, капацитет и местонахождение на обекта;

5. промени във вписаните обстоятелства по т. 3 и 4;

6. номер и дата на заповедта за заличаване на регистрацията.

(2) Досиетата се съхраняват за срок три години от датата на прекратяване дейността на обекта.

(2) При промяна на вписания в регистъра търговец новият собственик или ползвател на обекта подава заявление в 7-дневен срок до директора на РВМС, към което прилага документа, удостоверяващ промяната.

(3) В случаите по ал. 2 се издава удостоверение за регистрация, без да се прилага процедурата по чл. 262.

1. искане на вписания в регистъра търговец;

2. промяна на предназначението на обекта;

3. груби или системни нарушения на нормативните изисквания;

4. системни нарушения на хигиенните изисквания и на системата за самоконтрол;

5. неизпълнение на принудителна административна мярка.

(2) В тридневен срок от настъпване на обстоятелство по ал. 1, т. 1 и 2 вписаният в регистъра търговец подава заявление до директора на РВМС.

(3) Директорът на РВМС в тридневен срок от подаване на заявлението по ал. 2 със заповед заличава регистрацията на обекта и отбелязва това в регистъра.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта на директора на РВМС за заличаване на регистрацията в случаите по ал. 1, т. 3, 4 и 5 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

1. въвеждат системата за самоконтрол;

2. определят специалисти, които отговарят за системата за самоконтрол и периодично обобщават и анализират резултатите;

3. вземат проби от всяка партида на крайния продукт за установяване на съответствие с показателите, на които трябва да отговарят продуктите, посочени в наредбата по чл. 66, ал. 2;

4. въвеждат система за проследяване на движението на всяка партида от крайния продукт.

(2) Когато резултатите от изследванията на пробите не съответстват на показателите, посочени в наредбата по чл. 66, ал. 2, лицето по ал. 1:

1. незабавно уведомява официалния ветеринарен лекар за вида на несъответствието;

2. установява причината за несъответствието;

3. преработва повторно партидата или я унищожава под контрола на ветеринарния лекар по т. 1;

4. увеличава броя на взетите проби за изследване;

5. проверява документацията за получените странични животински продукти, от които е произведена партидата;

6. предприема мерки за почистване и обеззаразяване на обекта.

(2) Ръководителите на диагностични и научноизследователски звена, висши училища и професионални гимназии по ветеринарна медицина подават заявление до генералния директор на НВМС, в което посочват вида, количеството и целите, за които ще бъдат използвани страничните животински продукти, както и регистрирания обект, от който ще бъдат доставени.

(3) Генералният директор на НВМС със заповед назначава комисия за извършване на проверка на помещенията, в които се провеждат опитите, и условията за съхранение на страничните животински продукти.

(4) Комисията представя на генералния директор на НВМС становище с предложение за разрешаване използването на страничните животински продукти или отказ за използването им.

(5) В срок до 30 дни от подаване на заявлението генералният директор на НВМС издава разрешение за използване на страничните животински продукти, в което посочва условията за използването и съхранението им, или мотивирано отказва издаване на разрешение.

(6) След завършване на дейностите по ал. 1 страничните животински продукти се обезвреждат по реда, определен с наредбата по чл. 66, ал. 2.

(2) Лицата, извършващи дейност в обектите по чл. 259, ал. 1, са длъжни да организират събирането на страничните животински продукти от определените им райони.

(2) Заповедите по ал. 1 се обнародват в "Държавен вестник".

(3) Заповедите по ал. 1 не подлежат на обжалване.

(2) За сметка на държавния бюджет са разходите за:

1. смилането, пакетирането, съхранението, натоварването, транспортирането, разтоварването и унищожаването на готовия продукт, получен от преработването на страничните животински продукти по ал. 1;

2. събирането, транспортирането и обезвреждането на умрелите животни.

(3) В случаите, когато продуктите, получени от преработването на странични животински продукти, подлежат на оползотворяване, разходите за съхранението, събирането и транспортирането на страничните животински продукти са за сметка на собствениците на месодобивни и месопреработвателни предприятия и на търговски обекти.

(4) В случаите по ал. 3 разходите за преработване на страничните животински продукти са за сметка на лицето, извършващо дейност в обекта, в който се преработват.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Разходите за дейностите по ал. 1 - 4 се заплащат по ценоразпис, утвърден от министъра на земеделието и продоволствието по предложение на лицето, извършващо дейност в обекта, в който се обезвреждат продуктите.

(2) Не се подава заявление за издаване на лиценз за употреба на ВМП, предназначени за един или повече видове продуктивни животни, чиито фармакологично активни субстанции за тези животни не са включени в приложение I, приложение II или приложение III към наредбата по чл. 63, и за които не е подадено заявление за установяване на максимално допустими стойности на остатъчни количества от ВМП в суровини и храни от животински произход.

(3) Заявление за издаване на лиценз за употреба на ВМП по ал. 2 може да се подаде не по-рано от 6 месеца от подаване на заявление в Европейската агенция по лекарствата, което съдържа доказателства за установени максимално допустими стойности на остатъчни количества от ВМП в суровини и храни от животински произход.

(4) При промяна в приложенията към наредбата по чл. 63 генералният директор на НВМС в срок до 60 дни от промяната съответно изменя или прекратява лиценза за употреба на ВМП.

(5) По изключение може да бъде издаден лиценз за употреба на ВМП за определени еднокопитни животни, които се отглеждат за разплод и не са предназначени за човешка консумация, при следните условия:

1. фармакологично активните им субстанции не са включени в приложение I, приложение II или приложение III към наредбата по чл. 63;

2. не съдържат активни субстанции, включени в приложение IV към наредбата по чл. 63;

3. не са предназначени за лечение на болести по еднокопитни животни, посочени в кратката характеристика на друг лицензиран за употреба ВМП.

(6) Заявление за издаване на лиценз за употреба на ВМП по ал. 5 може да се подаде, без да се спазват изискванията на наредбата по чл. 63, в случай че бъде представена документация, която доказва качеството, безопасността и ефикасността на ВМП.

1. удостоверение за актуално състояние, ако заявителят е търговец;

2. регистрационно досие на ВМП, което съдържа:

а) част първа - административни данни, кратка характеристика на продукта и експертни доклади към документацията по букви "б" - "г";

б) част втора - физико-химична, фармацевтична, микробиологична и биологична документация;

в) част трета - данни за безопасност и остатъчни количества;

г) част четвърта - предклинична и клинична документация;

3. мостри от ВМП, стандартни субстанции за лекарствени ВМП, референтни щамове, токсини и серуми за имунологични ВМП, които са достатъчни за извършване на три изследвания;

4. договор с лицензиран производител на ВМП в случаите, когато лицето по чл. 278 не е производител;

5. данни за квалифицираното лице по чл. 295 - име, адрес и професионална квалификация;

6. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) Заявителят посочва в заявлението в коя държава членка референтният лекарствен ВМП е получил лиценз за употреба. Генералният директор на НВМС изисква от компетентния орган на държавата членка потвърждение, че референтният лекарствен ВМП притежава или е притежавал лиценз за употреба в тази държава, пълния състав на референтния лекарствен ВМП и ако е необходимо - и друга допълнителна документация.

(3) Редът по ал. 2 се прилага и в случаите, когато компетентен орган на държава членка изиска писмено потвърждение от НВМС.

(4) Не се издава лиценз за употреба на ВМП, аналогичен по същество на референтен лекарствен ВМП, преди изтичане на 10 години от датата на издаване на лиценза за употреба на референтния лекарствен ВМП, а за ВМП, предназначен за риби и пчели, срокът е 13 години.

(5) Различните соли, естери, етери, изомери, смеси от изомери, комплекси или производни на активна субстанция на ВМП се смятат за еднаква активна субстанция, освен ако не се различават съществено по отношение на безопасност и ефикасност. Когато има съществени различия, към заявлението се представят доказателства за безопасността и ефикасността на отделните соли, естери или производни на активната субстанция, включена в състава на лицензиран за употреба ВМП.

(6) Различните перорални фармацевтични форми с незабавно действие се смятат за една и съща фармацевтична форма. Заявителят не представя резултати от изследвания за бионаличност, ако докаже, че ВМП е аналогичен по същество на референтен лекарствен ВМП.

(7) Заявителят представя данни за безопасност, остатъчни количества, предклинична или клинична документация, когато аналогичен по същество биологичен лекарствен ВМП е със същия количествен и качествен състав като референтен биологичен лекарствен ВМП, но има различия на изходните материали и/или в производствените процеси.

(8) При ВМП, предназначен за продуктивни животни, с нова активна субстанция, която не е била включена в състава на лицензиран за употреба ВМП в държава членка до 30 април 2004 година, десетгодишният срок по ал. 5 се удължава с една година за всяко разширяване на обхвата на лиценза за употреба за други видове продуктивни животни, ако разширяването е направено до петата година от издаването на първоначалния лиценз, но с не повече от три години.

(9) Удължаването на срока по ал. 8 се допуска само ако притежателят на лиценза за употреба на оригиналния ВМП първоначално е кандидатствал за определяне на максимално допустими стойности на остатъчни количества от ВМП за видовете животни, за които е предназначен.

(10) Заявителят предоставя собствени данни от изпитвания за безопасност, максимално допустими стойности на остатъчни количества от ВМП, от предклинични или клинични изпитвания, когато ВМП не е аналогичен по същество на референтен ВМП или когато биоеквивалентността не може да се докаже чрез изследване за бионаличност или при промяна на активната субстанция, съответно активните субстанции, терапевтичните показания, активността, фармацевтичната форма или начина на прилагане.

(11) Когато ВМП съдържа активни субстанции, които влизат в състава на лицензиран за употреба ВМП, но не са използвани в комбинация за терапевтични цели, се представят методите за анализ, резултатите от изпитванията за безопасност и остатъчни количества от ВМП, от предклинични и клинични изпитвания, отнасящи се до тази комбинация.

(12) Притежателят на лиценз за употреба на ВМП може да разреши използването на документацията от фармацевтичните изпитвания, изпитванията за безопасност и остатъчни количества от ВМП, предклинични и клинични изпитвания, включена в досието на ВМП, при подаване от друго лице на заявление за издаване на лиценз за употреба на ВМП, който има еднакъв количествен и качествен състав на активните субстанции и една и съща фармацевтична форма.

(13) При усложнена епизоотична обстановка не се изисква заявителят да представи в регистрационното досие резултатите от теренни опити с имунологичен ВМП върху животни, за които е предназначен продуктът, ако тези опити не могат да бъдат извършени по основателни причини.

(14) Извършването на изследвания и опити с цел получаване на лиценз за употреба на аналогичен по същество ВМП не се смятат за нарушение на патентните права върху ВМП, ако заявлението по чл. 279 е подадено не по-рано от 7 месеца преди изтичане срока на патента.

(2) В случаите по ал. 1 може да се използва като доказателство в частта за безопасност и остатъчни количества от ВМП и публикуваният в Европейската агенция по лекарствата доклад за установени максимално допустими стойности на остатъчни количества от ВМП.

(3) Когато заявителят използва научни публикации за определен вид продуктивни животни, за да получи лиценз за употреба на ВМП и при друг вид продуктивни животни, представя резултати от собствени изследвания за остатъчни количества от ВМП и резултати от клинични изпитвания на ВМП за този вид.

(4) Резултатите по ал. 3 не могат да се използват от трети лица преди изтичане на три години от издаването на лиценза за употреба.

(2) Към заявлението се прилагат документите по чл. 279, т. 1, т. 3 - 6 и регистрационното досие, което съдържа:

1. научно или друго наименование на хомеопатичния запас, съответно хомеопатичните запаси, посочено във фармакопея, пътища на прилагане, фармацевтични форми и степен на разреждане;

2. описание на произхода и начина на контролиране на хомеопатичния запас, съответно хомеопатичните запаси, библиографска справка относно хомеопатичната природа, а за съдържащи биологични субстанции хомеопатични ВМП - и описание на мерките за недопускане на замърсяване с патогени;

3. описание на производството и контрола за всяка фармацевтична форма, начина на разреждане и усилване на действието;

4. копие от лиценза за производство или договор с лицензиран производител на съответните ВМП;

5. копия от документи за лицензиране за употреба, издадени за същите ВМП в друга държава членка, ако има такива;

6. един или повече макети на външната и първичната опаковка на ВМП, които ще се лицензират;

7. данни за стабилност на ВМП;

8. определения карентен срок с обосновка.

(3) При подаване на заявление за издаване на лиценз за употреба на хомеопатични ВМП не се представят доказателства за терапевтична ефективност и експертни доклади, когато ВМП се предписват за лечение на непродуктивни животни и:

1. се прилагат по начин, описан в статия на европейската фармакопея, а при липса на статия - в други фармакопеи;

2. върху етикета, опаковката на ВМП или друга свързана с продукта информация няма специфична терапевтична индикация;

3. са разредени в достатъчна степен, която гарантира безопасността на продукта, като хомеопатичният ВМП не съдържа повече от една десетохилядна част от тинктурата-майка.

(4) За хомеопатични ВМП, предназначени за продуктивни животни, се прилагат изискванията по ал. 3 и по наредбата по чл. 63.

1. удостоверение за актуално състояние, ако заявителят е търговец;

2. досие, което съдържа:

а) част първа - административни данни и кратка характеристика на продукта;

б) част втора - физико-химична, фармацевтична, микробиологична и биологична документация;

3. мостри и стандартни субстанции;

4. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) При извършване оценка на досието НВМС:

1. проверява съответствието на приложената документация с изискванията, посочени в наредбите по чл. 284;

2. изследва крайния продукт и при необходимост междинния продукт или суровините за ВМП за потвърждаване на методите за анализ, използвани от производителя и описани в досието;

3. може да изиска от заявителя допълнителна писмена информация, когато установи неточности и/или непълноти в досието;

4. може да изиска от заявителя да предостави субстанции в необходимите количества за потвърждаване на метода за анализ за откриване на остатъчни субстанции от ВМП.

(3) В случаите по ал. 2, т. 3 и 4 НВМС уведомява писмено заявителя. Срокът по чл. 288, ал. 1 спира да тече от датата на уведомлението до предоставяне на исканата информация или субстанции.

(4) За извършване на анализите за изготвяне на оценката по ал. 1 заявителят заплаща такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

1. Комисия за лекарствени ВМП;

2. Комисия за имунологични ВМП.

(2) Генералният директор на НВМС със заповед определя състава на комисиите, размера на възнаграждението на членовете им и утвърждава правилник за работата им.

(3) Членовете на специализираните комисии:

1. са длъжни да пазят в тайна данните от досието на ВМП, предложен за лицензиране за употреба, 5 години след прекратяване на участието си в комисията;

2. не могат да използват данните от документацията, за да облагодетелстват себе си или трети лица.

(4) За обстоятелствата по ал. 3 членовете на комисиите подписват декларация по образец, която представят на генералния директор на НВМС. Декларацията се съхранява от секретаря на съответната комисия за срок 5 години от датата на прекратяване на участието в комисиите.

(2) При изготвяне на становището комисията:

1. изисква от заявителя допълнителна писмена информация, когато установи неточности и/или непълноти в досието;

2. при необходимост изисква от заявителя провеждане на допълнителни лабораторни и/или клинични изследвания.

(2) Генералният директор на НВМС в срок до 5 месеца от подаване на заявлението по чл. 283 въз основа на експертната оценка издава лиценз за употреба на ВМП или мотивирано отказва издаването му.

(3) Генералният директор на НВМС отказва издаването на лиценз за употреба на ВМП по ал. 1, когато:

1. регистрационното досие не отговаря на изискванията;

2. съотношението полза/риск при употреба на ВМП е неблагоприятно;

3. ветеринарномедицинският продукт не притежава профилактичен или лечебен ефект за вида животни, за които е предназначен, или представените от заявителя доказателства не са достатъчни;

4. количественият и качественият състав на ВМП е различен от посочения в представената от заявителя документация;

5. за предложения от заявителя карентен срок не са представени достатъчно доказателства;

6. предложеният от заявителя етикет или листовка не отговаря на изискванията;

7. употребата на ВМП е забранена.

(4) Генералният директор на НВМС отказва издаването на лиценз за употреба на ВМП по ал. 2 на основанията, посочени в ал. 3, т. 1 - 4, 6 и 7.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 3 и 4 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Генералният директор на НВМС не разглежда заявление за издаване на лиценз за употреба на ВМП, когато бъде уведомен, че същият ВМП е лицензиран в друга държава членка, и прилага процедурата по взаимно признаване на лиценз за употреба на ВМП.

1. номер и дата на издаване на лиценза;

2. наименование на ВМП, фармацевтична форма, количество на активната субстанция и количество ВМП в една опаковка;

3. име/наименование, адрес/седалище и адрес на управление на притежателя на лиценза;

4. код по АТС;

5. срок на годност на ВМП;

6. режим на отпускане на ВМП;

7. карентен срок;

8. номер и дата на становището на съответната комисия за издаване на лиценз за употреба на ВМП;

9. номер и дата на издаване на заповедта за прекратяване или отнемане на лиценза за употреба на ВМП;

10. забележки по вписани обстоятелства.

(2) За издадените лицензи за употреба на ВМП по чл. 288, ал. 2 в регистъра по ал. 1 се вписват:

1. номер и дата на издаване на лиценза;

2. наименование на ВМП, фармацевтична форма, количество на активната субстанция и количество в една опаковка;

3. име/наименование, адрес/седалище и адрес на управление на притежателя на лиценза;

4. фармакологична група;

5. срок на годност на ВМП;

6. номер и дата на експертната оценка за издаване на лиценза за употреба на ВМП;

7. номер и дата на издаване на заповедта за прекратяване или отнемане на лиценза за употреба на ВМП;

8. забележки по вписани обстоятелства.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба вписва в регистъра по чл. 290, ал. 1 издадения лиценз за употреба заедно с кратката характеристика на продукта.

(3) След издаване на лиценз за употреба Институтът за контрол на ветеринарномедицинските продукти изготвя доклад с оценка на досието във връзка с резултатите от фармацевтичните изпитвания, изпитванията за безопасност и остатъчни количества от продукта, предклиничните и клинични изпитвания и го представя на генералния директор на НВМС. Докладът се актуализира при информация, която е от значение за качеството, безопасността или ефикасността на ВМП.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Докладът по ал. 3, без съдържащата се в него поверителна информация, се публикува в на Министерството на земеделието и продоволствието.

(2) Лицензът за употреба на ВМП по чл. 288, ал. 2 е безсрочен.

(3) Лицензът по ал. 1 може да се поднови след изтичане на срока му въз основа на повторна оценка на съотношението полза/риск.

(4) За подновяване на лиценза притежателят му най-малко 6 месеца преди изтичането на срока по ал. 1 подава документите, свързани с качеството, безопасността и ефикасността на ВМП, промените след издаването на лиценза, актуализиран доклад за безопасност за срока на валидност на лиценза, който включва оценка на съотношението полза/риск от употребата на ВМП, и документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(5) Подновеният лиценз е безсрочен, освен ако генералният директор на НВМС реши да го поднови за срок 5 години поради основателни причини, свързани с фармакологичната бдителност.

(6) Действието на лиценз за употреба на ВМП се прекратява, когато до три години от издаването му ВМП не бъде пуснат на пазара.

(7) Действието на лиценз за употреба на ВМП се прекратява, когато след първоначалното му пускане на пазара три последователни години ВМП не присъства на пазара.

(8) Генералният директор на НВМС може по изключение да разреши със заповед да се използват ВМП по ал. 6 и 7, когато това е необходимо за защита на здравето на хората и животните.

(9) При изтичане срока на лиценза за употреба на ВМП по чл. 288, ал. 1 търговията и употребата на ВМП продължават до изчерпване на наличните количества, но за не повече от една година.

(2) В случаите по ал. 1 генералният директор на НВМС може да изиска от заявителя или от притежателя на лиценз за употреба да предостави субстанции в необходимите количества за извършване на контрол за наличие на остатъчни количества от ВМП.

(3) По искане на генералния директор на НВМС притежателят на лиценза за употреба оказва техническа и практическа помощ за улесняване прилагането на аналитичния метод за откриване на остатъчни количества от ВМП в националната референтна лаборатория.

1. предоставя на генералния директор на НВМС всяка нова информация, която може да наложи промяна в данните или документите по чл. 279 и 280;

2. уведомява генералния директор на НВМС за всяка забрана или ограничение, наложени от компетентните органи на друга държава, в която е издаден лиценз за употреба на ВМП, както и за всяка друга нова информация, която би могла да повлияе върху оценката на съотношението полза/риск при употребата на ВМП.

(2) Генералният директор на НВМС може по всяко време да поиска от притежателя на лиценз за употреба на ВМП да представи данни, които показват, че съотношението полза/риск остава благоприятно.

1. разработва и поддържа система за събиране и проверка на информацията, получена от производителя, за всички неочаквани, сериозни и неблагоприятни реакции, възникнали от прилагането на ВМП;

2. отговаря за подготовката на докладите за безопасност, които се изпращат периодично до НВМС;

3. декларира пред НВМС, че предоставената й информация, свързана със системата по т. 1 за обема на продажбите на ВМП или рецептите за тях, е пълна и вярна;

4. отговаря за предоставяне на информация в НВМС, свързана с оценка на съотношението полза/риск от употребата на ВМП, включително информация за изследванията на ВМП след пускането му на пазара.

(2) Квалифицираното лице по ал. 1 трябва да притежава образователно-квалификационна степен магистър по ветеринарна медицина, фармация, химия, биотехнология или биология.

(3) Когато притежателят на лиценз за употреба на ВМП отговаря на изискването по ал. 2, той може да изпълнява задълженията на квалифицирано лице.

(4) Квалифицираното лице трябва да е с местожителство в Република България или в държава членка.

1. води документация за всички предполагаеми неблагоприятни реакции при животните, свързани с употребата на ВМП, установени в други страни;

2. документира всяка информация за предполагаеми сериозни неблагоприятни реакции и неблагоприятните реакции при хората, свързани с употребата на ВМП;

3. изпраща доклад по образец за информацията по т. 1 и 2 на компетентния орган на държавата членка, на чиято територия е констатирана неблагоприятната реакция, не по-късно от 15 дни след получаване на информацията; при изключителни обстоятелства докладът се изпраща предварително по електронен път;

4. гарантира, че информацията за всички предполагаеми сериозни неочаквани неблагоприятни реакции и всяко предполагаемо предаване на инфекциозен агент след употреба на ВМП, получена от друга страна, се докладва незабавно на Европейската агенция по лекарствата не по-късно от 15 дни след получаване на информацията;

5. гарантира, че информацията от Република България или други страни за всички предполагаеми сериозни неблагоприятни реакции, появили се след употреба на ВМП, които са обект на процедура по взаимно признаване на лиценз за употреба, се докладва на компетентния орган на референтната държава членка;

6. представя на всеки 6 месеца след издаване на лиценза за употреба на ВМП или незабавно при поискване актуализиран доклад за безопасност въз основа на докладите по т. 3 - 5, който включва научна оценка на съотношението полза/риск от употребата на ВМП;

7. не може да разпространява информация по въпроси, свързани с фармакологичната бдителност, във връзка с лицензирания за употреба ВМП, без да уведоми НВМС;

8. поддържа система за блокиране и изтегляне от пазара на ВМП.

(2) Притежателят на лиценз за употреба на ВМП съхранява документацията по ал. 1, т. 1 - 3 и 6 най-малко 5 години и я представя на НВМС при поискване.

(2) Притежателят на лиценз за употреба уведомява генералния директор на НВМС, ако временно или постоянно преустановява пускането на пазара на лицензирания ВМП.

(3) При изключителни обстоятелства уведомлението по ал. 2 се прави не по-малко от два месеца от временното или постоянното преустановяване пускането на пазара на лицензирания ВМП.

(4) По искане на генералния директор на НВМС с оглед на фармакологичната бдителност притежателят на лиценз за употреба на ВМП му предоставя данните за обема на продажбите на ВМП.

(5) Служителите на НВМС, които имат достъп до информацията по ал. 4, са длъжни да я пазят като поверителна и по никакъв начин при ползването й да не облагодетелстват себе си или трети лица.

1. съхранява в склад проби от всяка партида от ВМП до изтичане на срока й на годност, като предоставя пробите на НВМС при поискване;

2. предоставя за контрол в Института за контрол на ветеринарномедицинските продукти проби от всяка партида от продукта в насипно състояние и/или от крайния имунологичен ВМП, достатъчни за извършване на три изследвания и придружени с аналитичен сертификат.

(2) След като проучи аналитичния сертификат, Институтът за контрол на ветеринарномедицинските продукти изследва представените проби съгласно методите за контрол в досието на ВМП.

(3) Ако при изследването по ал. 2 Институтът за контрол на ветеринарномедицинските продукти установи, че партидата от имунологичния ВМП не съответства на сертификата за качество, предлага на генералния директор на НВМС да предприеме мерките по чл. 317. Ако производителят е чуждестранно лице, генералният директор на НВМС информира компетентния орган на страната, в която имунологичният ВМП е произведен и/или лицензиран за употреба.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2009 г.) Изискванията на ал. 1, т. 2 и ал. 2 и 3 не се прилагат за партиди ВМП, произведени в държави членки или в трети страни, които са изследвани в държава членка, за което е издаден аналитичен сертификат по чл. 357, който придружава съответната партида.

(2) Промените могат да бъдат малки - от тип IА и тип IБ, или големи - от тип II.

(3) Всички промени, които не са от тип IА или тип IБ, се смятат за големи промени от тип II.

(4) Промените от тип IА и тип IБ се определят в наредбите по чл. 284.

1. документацията, свързана с промените;

2. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) Изискванията към документацията се определят в наредбите по чл. 284.

(2) Когато притежателят на лиценза за употреба на ВМП подава до генералния директор на НВМС няколко заявления за промени от тип IА, той посочва във всяко заявление данни за вида на промените, за които са подадени останалите заявления.

(3) Когато заявената промяна от тип IА води до последващи, взаимосвързани промени от същия тип, притежателят на лиценза за употреба на ВМП подава едно общо заявление, в което посочва връзката между основната и свързаните с нея промени.

(4) Когато промяната от тип IА води до изменение и в кратката характеристика на ВМП, в етикета и/или листовката, тези изменения се приемат като част от заявената промяна от тип IА и за тях не се подава отделно заявление.

1. документи, свързани с промяната;

2. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) Изискванията към документацията се определят в наредбите по чл. 284.

(2) Когато притежателят на лиценза за употреба на ВМП подава до генералния директор на НВМС едновременно няколко заявления за малки промени от тип IБ, той посочва във всяко заявление данни за вида на промените, за които са подадени останалите заявления.

(3) Когато исканата от заявителя промяна от тип IБ в лиценза за употреба на ВМП води до последващи промени от тип IА или тип IБ, притежателят на лиценза за употреба на ВМП подава едно общо заявление, в което се посочва връзката между основната и свързаните с нея промени от тип I.

(4) Когато промените изискват изменение в кратката характеристика на ВМП, в етикета и/или листовката, тези изменения се приемат като част от заявената промяна от тип IБ и за тях не се подава отделно заявление.

(2) Когато установи неточности и непълноти в документацията, ИКВП уведомява притежателя на лиценза за употреба на ВМП.

(3) Притежателят на лиценза за употреба на ВМП в срок до 30 дни от датата на получаване на уведомлението променя или допълва документацията. В този случай срокът по ал. 1 спира да тече.

(4) Когато в срока по ал. 3 притежателят на лиценза за употреба на ВМП не представи исканата документация, заявлението се оставя без разглеждане.

(5) Генералният директор на НВМС въз основа на становището по ал. 1 одобрява промените.

1. частите от досието, които съдържат промените;

2. допълнени или нови експертни доклади, свързани с промяната;

3. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) Когато притежателят на лиценза за употреба на ВМП подава до генералния директор на НВМС няколко заявления за промени от тип II, във всяко от тях посочва данни за вида на промените, за които са подадени останалите заявления.

(3) Когато исканата промяна от тип II води до последващи, взаимосвързани промени от същия тип, притежателят на лиценза за употреба на ВМП подава едно общо заявление, в което посочва връзката между основната и свързаните с нея промени.

(4) Когато промяната от тип II води до изменение и в кратката характеристика на ВМП, в етикета и/или листовката, тези промени се приемат като част от заявената промяна тип II и за тях не се подава отделно заявление.

(2) Срокът по ал. 1 може да се:

1. съкрати при спешни случаи, които се отнасят до изискванията за безопасност на ВМП;

2. продължи с 90 дни при промяна, с която се изменят или допълват терапевтичните показания;

3. продължи с 90 дни в случаите, когато в кратката характеристика на ВМП се променя видът или се добавя нов вид непродуктивно животно, за което е предназначен ВМП.

(3) В срока по ал. 1 комисията по ал. 1 може да изиска от заявителя допълнителна информация. В този случай срокът спира да тече до представяне на информацията.

(4) Генералният директор на НВМС въз основа на становището на комисията по ал. 1 одобрява промените и ги вписва в регистъра по чл. 290.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба се произнася по мерките в срок един работен ден от уведомлението.

(3) Когато НВМС не се произнесе в срока по ал. 2, приема се, че мерките са одобрени.

(2) Мерките по ал. 1 предварително се съгласуват по реда на чл. 311, ал. 2 и 3.

1. промяна в качеството на активната субстанция, посочена в досието, която не променя съществено характеристиките за безопасност и ефикасност на ВМП и променената субстанция не се определя като нова субстанция;

2. добавяне на нова дозова единица;

3. промяна на лекарствената форма или добавяне на нова;

4. добавяне на нов начин на прилагане на ВМП;

5. добавяне на нови видове продуктивни животни или промяна в съществуващите видове.

(2) Заявлението по ал. 1 се придружава от документацията по чл. 279, т. 2, букви "а" и "б" и данни, свързани с промяната по чл. 279, т. 2, букви "в" и "г".

(3) Изискванията към документацията по ал. 2 се определят в наредбите по чл. 284.

(4) Документацията се разглежда по реда на чл. 285, 287 и 288.

1. добавяне или премахване на една или повече активни субстанции, включително антигенни компоненти за ваксините;

2. промяна в качеството на активната субстанция, посочена в досието, която изменя съществено характеристиките за безопасност и ефикасност на ВМП и променената субстанция се определя като нова;

3. добавяне на ново или промяна на съществуващо показание за лечение, профилактика или диагностика в друга терапевтична област;

4. съкращаване на карентния срок.

1. оценката на съотношението полза/риск при лицензираните за употреба ВМП е неблагоприятна;

2. ветеринарномедицинският продукт няма терапевтичен ефект върху видовете животни, за които е предназначен;

3. ветеринарномедицинският продукт не отговаря на декларирания в досието качествен и количествен състав;

4. посоченият от производителя карентен срок е неподходящ;

5. е наложена забрана за употребата на ВМП след издаване на лиценза;

6. информацията, представена в регистрационната документация, е невярна;

7. контролните тестове по чл. 353, ал. 4 не са извършени;

8. не са спазени изискванията по чл. 293, ал. 1 и 3.

(2) Лицензът за употреба на ВМП се прекратява:

1. по искане на притежателя му;

2. при прекратяване дейността на търговеца.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

1. ветеринарномедицинският продукт е забранен за употреба и търговия по реда на чл. 317;

2. партидата е с изтекъл срок на годност;

3. има отклонение в качествените показатели в резултат на неправилно съхранение или транспортиране.

(2) Лицето по ал. 1 съставя протокол за бракуване и унищожаване на ВМП, който съдържа вида, количеството, партидния номер, причините за бракуване и начина на унищожаване.

(3) Разходите за унищожаване на бракуваните ВМП са за сметка на собственика им.

1. прилагането им върху животни затруднява изпълнението на мерки от държавната профилактична програма за диагностика, контрол или ликвидиране на болести по животните или установяване липса на контаминация при животни, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи или суровини и храни, получени от третирани животни;

2. болестта, срещу която ВМП създава имунитет, не е установена в страната.

1. няма подходящ лицензиран имунологичен ВМП;

2. предложеният за внасяне имунологичен ВМП е лицензиран в страната производител;

3. предварително е взето становище на Комисията за имунологични ВМП относно неговата ефикасност, безопасност и карентни срокове.

(2) Когато продуктът е необходим за изпълнението на държавната профилактична програма, генералният директор на НВМС със заповед може да разреши внасяне и прилагане върху животни на нелицензиран в страната имунологичен ВМП при условията на ал. 1.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 не се изисква вносителят на ВМП да притежава лиценз за производство, издаден от генералния директор на НВМС.

1. няма подходящ лицензиран лекарствен ВМП;

2. предложеният за внасяне лекарствен ВМП е лицензиран в страната производител;

3. предварително е взето становище на Комисията за лекарствени ВМП относно неговата ефикасност, безопасност и карентни срокове.

(2) В случаите по ал. 1 не се изисква вносителят на ВМП да притежава лиценз за производство, издаден от генералния директор на НВМС.

1. ветеринарномедицински продукт, лицензиран в страната за друг животински вид или за същия вид, но с други терапевтични показания;

2. лицензиран лекарствен продукт за хуманни цели, ако липсва ВМП по т. 1;

3. ветеринарномедицински продукт, приготвен в аптека от правоспособно лице по рецепта на ветеринарен лекар, ако липсва ВМП по т. 2.

(2) В случаите по ал. 1 фармакологично активните субстанции, които се съдържат във ВМП, трябва да отговарят на изискванията на наредбата по чл. 63, като ветеринарният лекар, който прилага лечението, определя карентните срокове.

1. за яйца и мляко - 7 дни;

2. за месо от птици и бозайници, мазнини и субпродукти - 28 дни;

3. за продукти от риба - 500 градусови дни.

(2) Хранителни продукти за консумация от хора могат да се добиват от опитни животни, когато е определен карентен срок за ВМП, с който са третирани животните.

(2) В документацията се вписват: датата на прегледа на животните, данните за собственика, броят, видът и идентификационният номер на лекуваните животни, диагнозата, предписаните ВМП, курсът на лечение и определените карентни срокове.

1. ветеринарномедицинският продукт е изготвен в аптека по магистрална или фармакопейна рецепта;

2. производството на ВМП е с цел изнасяне;

3. мостри от ВМП са необходими за процедурата по издаване на лиценз за употреба;

4. ветеринарни лекари от държави членки, които извършват ветеринарни услуги на територията на Република България, могат да носят единични опаковки ВМП, с изключение на имунологични ВМП, когато са изпълнени следните условия:

а) ветеринарномедицинският продукт е лицензиран в държавата членка, в която ветеринарният лекар упражнява практика си;

б) ветеринарномедицинският продукт се пренася в оригинална опаковка;

в) ветеринарният лекар не предоставя ВМП на собственика или гледача на животните;

г) ветеринарният лекар води подробна документация за третираните от него животни, за диагнозата, за приложения ВМП, дозата, продължителността на третиране и карентния срок, която съхранява за срок 7 години;

д) количеството на ВМП не надвишава необходимото за дневните нужди, определени от добрата ветеринарна практика;

5. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) ветеринарномедицинските продукти са предназначени за аквариумни рибки, кафезни птици, домашни гълъби, терариумни животни, дребни гризачи и зайци - домашни любимци, ако не съдържат субстанция, чиято употреба подлежи на ветеринарен контрол и са взети мерки за предотвратяване на употребата им при други животни.

(2) Рекламата предварително се одобрява от НВМС.

1. неограничен кръг лица;

2. ветеринарномедицински специалисти;

3. спонсорство на научни конгреси.

(2) Рекламата трябва да представя достоверно терапевтичните показания на ВМП.

(3) Съдържанието на рекламата трябва да съответства на данните от одобрената кратка характеристика на продукта при издаване на лиценза за употреба на ВМП.

(4) Лице, което иска да извършва реклама на ВМП, подава до генералния директор на НВМС заявление по образец, към което прилага:

1. проект на рекламата;

2. съгласие на притежателя на лиценза за употреба на ВМП, когато заявлението се подава от друго лице;

3. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(5) В случаите по ал. 1, т. 2 заявителят представя към документацията по ал. 4 информация за литературните източници на използваните цитати, таблици и други материали.

(6) В срок до 15 дни от представяне на документите по ал. 4 и 5 генералният директор на НВМС одобрява или не одобрява рекламата въз основа на становище от Института за контрол на ветеринарномедицинските продукти.

(7) Когато при проверка на документите по ал. 4 и 5 се установят неточности и/или непълноти, генералният директор на НВМС писмено уведомява заявителя да ги отстрани.

(8) Срокът по ал. 6 спира да тече до отстраняване на неточностите и/или непълнотите.

1. рекламирането на терапевтични ефекти и показания за ВМП, различни от одобрените при издаване на лиценза за употреба;

2. реклама с подвеждащ текст и/или изображение;

3. реклама на ВМП по чл. 328, ал. 1, т. 1, за които се изисква рецепта.

(2) Координационната група се състои от по един представител на държава членка, определен от компетентния орган на съответната държава за срок от три години. Членовете на групата могат да се подпомагат от експерти.

(3) Координационната група приема правилник за работата си, който влиза в сила след положително становище от Европейската комисия. Правилникът е публичен.

(2) Референтната държава изготвя доклада за оценка на досието на ВМП в срок 90 дни от получаването на валидно заявление. Докладът заедно с одобрената кратка характеристика на продукта, етикета и листовката се изпращат до генералния директор на НВМС и до заявителя.

(3) Когато до подаване на заявление по ал. 1 не е получен лиценз за употреба на ВМП в друга държава членка, заявителят посочва референтната държава, която изготвя проект на доклад за оценка на досието и проектите на кратката характеристика на ВМП, етикета и листовката в срок до 120 дни от получаването на валидно заявление и ги изпраща до генералния директор на НВМС и до заявителя.

(4) В срок до 90 дни след получаване на документите по ал. 3 и 4 генералният директор на НВМС ги одобрява и информира референтната държава. Референтната държава вписва одобрението, приключва процедурата и информира заявителя.

(5) Генералният директор на НВМС в срок до 30 дни след приключване на процедурата издава решение за признаване на лиценза за употреба на ВМП и го вписва в регистъра по чл. 290.

(6) Когато Република България е референтна държава, тя има задълженията по ал. 3, 4 и 5.

(2) Координационната група дава възможност на заявителя да представи становище по неодобрението по ал. 1. Ако до 60 дни от получаване на доклада по ал. 1 координационната група постигне съгласие, референтната държава вписва съгласието, приключва процедурата и информира заявителя. В този случай се прилага чл. 332, ал. 5.

(3) Когато като причини за неодобрението на документите по чл. 332, ал. 2 и 3 са посочени обстоятелства по чл. 319, Република България престава да се смята за заинтересована страна по процедурата.

(4) Ако в срок 60 дни координационната група не постигне съгласие, тя незабавно информира Европейската агенция по лекарствата, като представя подробно описание на въпросите, по които не е постигнато съгласие и причините за това. Копие от информацията до Европейската агенция по лекарствата се изпраща на заявителя.

(5) След получаване на информацията по ал. 4 заявителят незабавно изпраща до Европейската агенция по лекарствата копие от досието по чл. 332, ал. 1.

(6) В случаите по ал. 4, когато генералният директор на НВМС е одобрил доклада за оценка на досието, кратката характеристика, етикета и листовката на ВМП, по молба на заявителя той издава лиценз за употреба преди приключване на процедурата.

1. държавите членки изпращат до координационната група списък на лицензираните за употреба от тях ВМП, за които имат изготвена кратка характеристика;

2. на базата на изпратените списъци по т. 1 координационната група след постигане на съгласие изготвя обобщен списък на ВМП и го изпраща до Европейската комисия.

(2) За ВМП по чл. 334 се прилага решението на Комитета за ветеринарномедицинските продукти към Европейската агенция по лекарствата.

(3) Комитетът за ветеринарномедицинските продукти съвместно с Европейската агенция по лекарствата след вземане на становищата на заинтересованите страни одобрява окончателния списък на ВМП.

(2) Жалбата по ал. 1 съдържа подробни мотиви и към нея се прилагат всички документи, отнасящи се до обжалвания въпрос.

(3) Когато жалбата се отнася за няколко ВМП или терапевтична група, притежателят на лиценз за употреба на ВМП информира всички държави членки, в които е издаден лиценз за употреба на този ВМП.

(4) В срок до 15 дни от получаване на решението на Комитета за ветеринарномедицинските продукти заявителят може да го обжалва пред Европейската агенция по лекарствата. В този случай в срок до 60 дни от получаване на решението той изпраща подробни мотиви към жалбата си до Европейската агенция по лекарствата.

(5) Решението на Европейската агенция по лекарствата е окончателно.

(2) Когато е необходимо да се предприемат спешни действия за защита на здравето на хората, животните или на околната среда, до приемане на решението от Европейската агенция по лекарствата Република България или друга държава членка прекратяват употребата на съответния ВМП на тяхна територия и информират за това в рамките на един работен ден Европейската комисия и останалите държави членки.

(2) Лиценз за производство на ВМП се издава и за извършване едновременно или поотделно на една от следните дейности: разфасоване, таблетиране, опаковане, сме