Комисията за защита на конкуренцията е извършила оценка на разпоредбите, които биха могли да ограничат конкуренцията в сферата на дейност на инженерите и архитектите и се произнесе със становище, с което отправя предложения за привеждане на правната уредба и саморегулациите в съответствие с целите на ЗЗК, съобщават от комисията. 

Повод за образуване на производството бе обширният сравнителен доклад на Дирекция Конкуренция (Report on competition in professional services COM (2004)83) на Европейската комисия, публикуван на 09.02.2004г., в който се набляга на необходимостта страните-членки на ЕС и професионалните сдружения, камари и асоциации да преразгледат рестриктивните регулаторни режими за упражняване на свободните професии. Българската КЗК е отчела и последващите европейски препоръки за либерализиране на действащите законодателни и регулаторни мерки и привеждането им в съответствие с политика на конкуренцията, насочена към реформа и модернизиране на специфичните правила в областта на професионалните услуги.

В хода на производството, КЗК инициира широк обществен дебат, с което привлече вниманието към този проблем на заинтересованите институции, професионалните сдружения и но практикуващите свободните професии.

Комисията е отчела, че професионалните услуги на архитекти и инженери са един от секторите с ключова роля за развитието на икономиката и се характеризира с висока степен на регулация под формата на държавно регулиране или саморегулиране чрез професионални асоциации. Това в известна степен е оправдано от редица фактори, най-важните сред които са:  наличието на асиметричност в информираността между потребители и доставчици, произтичаща от високото техническо ниво на оказваните услуги, което потребителите обикновено нямат; високият обществен интерес на тези услуги, които засягат обществото като цяло; необходимостта от поддържане на определено качество на професионалните услуги и предпазване на потребителите от недобросъвестно изпълнение.

Прекаленото регулиране обаче може да окаже и отрицателен ефект за потребителите, тъй като води до ограничаване на конкуренцията и до демотивиране на професионалистите, което налага използването на по-либерални механизми за защита на конкуренцията вместо традиционните ограничителни мерки.

В своето становище Комисията е установила няколко съществени проблема от гледна точка на конкуренцията и е направила съответни предложения за преодоляването им.

На първо място, това е предоставеното със Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП) право на Камарата на архитектите (КАБ) и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) да определят минималните цени за заплащане труда на архитектите и инженерите и да следят за спазването им. Несъобразяването с определените минимални цени се определя като дисциплинарно нарушение, което се санкционира, включително и с лишаване от членство в съответната камара за срок до една година.

Според Комисията, приетите от двете камари Наредби за определяне на минимални цени по своята същност представляват решение на сдружение на предприятия по смисъла на чл. 9 от ЗЗК (забранени споразумения). Комисията е отхвърлила аргументите изложени в защита на този подход, съгласно които минималните цени са гаранция за професионална отговорност и за високо качество на проектантските услуги.

Фиксирането на минимални цени е едно от най-тежките нарушения на конкуренцията. От една страна то позволява на всички участници на пазара да предвидят с голяма сигурност ценовата политика на техните конкуренти, което снижава степента на конкурентност между тях. В същото време, фиксирането на минимални цени не гарантира по никакъв начин качеството на услугите. Доколкото всеки един проектант или архитект, независимо от своите познания, квалификация и опит, има гарантирано ниво на заплащане, той не би имал стимул да повишава качеството на работата си. Подобна уравновиловка в заплащането по-скоро би оказала антидисциплиниращ и обезкуражаващ ефект, отколкото желание за постоянно подобряване на квалификацията и гарантиране на качествен краен резултат. Свободното договаряне на цените представлява най-сигурния стимул за извършване на висококачествена услуга на по-ниски цени и при по-атрактивни условия за потребителя и води до естествено равновесие на пазара, при което най-квалифицираните проектанти ще могат да изискват по-високо заплащане от тези, които не са толкова опитни или тепърва навлизат на пазара.

Заплахата от лишаване от проектантска правоспособност  в срок до една година, представлява по същество защитен механизъм на позицията на вече участващите на пазара архитекти и инженери-проектанти и поставя бариери за навлизане в професията на нови участници.

Според Комисията, предоставянето на гаранции на потребителя за високо качество на извършваните проектантски услуги е от изключителна важност, но не трябва да се извършва посредством регулиране на цените, а чрез естествените пазарни механизми на подбор.    

В допълнение на това Комисията е приела за необоснована връзката, между строителната стойност на проекта и възнаграждението на проектанта, без при това да се отчитат фактори като сложност и обем на проекта, срок за изпълнение, квалификация на проектанта и др. При наличието само и единствено на подобна релация е възможно да се стигне до злоупотреба от страна на проектиращия, който вместо да търси оптималния за инвеститора баланс между качество и строителна стойност, може изкуствено да завиши цената на влаганите материали или да включи по-сложни технически решения с цел получаване на по-високо възнаграждение.

В този смисъл Комисията е предложила разпоредбите свързани с минималните цени да бъдат отменени.

На второ място, Комисията е приела, че задължителното членство в КАБ и КИИП също ограничава конкуренцията.

  Учредяването на професионално сдружение е напълно легитимен акт и само по себе си не представлява проблем от гледна точка на правилата за конкуренция. Свободната конкуренция на пазара на проектантски услуги обаче предполага архитектите и инженерите-проектанти да могат да избират дали да членуват в съответните камари, както и да имат право да учредят други професионални сдружения, които да се конкурират със съществуващите по отношение на техните представителни и регулаторни функции. Доколкото КАБ и КИИП са единствените по рода си професионални сдружения и всички практикуващи архитекти и инженери членуват само в тях, задължителното членство само по себе си престава да дава достатъчно гаранции за качество и не повишава информираността на потребителите. Обвързването на правото за упражняване на професия със задължително членство в съответните камари води до незаконосъобразно ограничаване на права и до създаване на условия за монополизъм в областта на инвестиционното проектиране, без  непременно да гарантира качество. Според Комисията за тази цел могат да се предвидят по-малко рестриктивни мерки, без да ограничава конкуренцията, като например засилване на контрола върху извършваните проектантски услуги.

Наличието на повече от една професионална асоциация в съответната област ще стимулира конкуренцията в самия бранш. В стремежа си за предлагане на по-добри условия за защита на професионалните интереси на своите членове, за постоянно повишаване и отстояване на авторитета си сред обществото, за привличане на по-добри специалисти и повече клиенти, конкуриращите се асоциации ще дадат възможност на естествените пазарни механизми да регулират пазара по най-добрия начин, без поставяне на изкуствени ограничения и административна намеса.

В заключение Комисията е предложила премахване на задължителното членство в КАБ и КИИП като условие за упражняване на професиите архитект и инженер – проектант и е препоръчала при бъдеща законодателна промяна да се допусне възможност за учредяване на други, сходни професионални организации с подобни правомощия.

На трето място, Комисията е разгледа въпроса с отказа за вписване в регистъра на камарите.

Комисията е приела за оправдано камарите да откажат вписване ако условията за това, посочени в закона, не са изпълнени. Условията за признаване на пълна проектантска правоспособност (ППП) и ограничена проектантска правоспособност (ОПП) в ЗКАИИП са обективни и не оставят място за дискреция на управителните съвети на камарите, поради което не може да се говори  за нарушаване на свободната конкуренция. Комисията е установила обаче, че възможностите за обжалване на подобен отказ са различни по отношение на ППП и ОПП, като в първия случай изрично се предвижда това да става по съдебен ред, а във втория – не.  В тази връзка КЗК е предложила чл. 14 ЗКАИИП да се допълни така, че да предвижда възможност за обжалване на отказа за признаване на ОПП по същия ред, приложим за признаването на ППП. 

На следващо място Комисията е разгледала въпроса, свързан с самите условия за придобиване на ППП и ОПП, поставен в хода на общественото обсъждане. Според някои мнения тези условия са силно дискриминационни спрямо младите специалисти, ограничават достъпа до упражняване на професията «проектант» на основание степен на образование, а не на основание наличие на квалификация и недопустимо въвеждат бариери за навлизане на нови участници на пазара с цел ограничаване на конкуренцията.

Комисията е приела, че изискванията за придобита образователна степен и професионален стаж са вид "качествени" ограничения на конкуренцията и преследват легитимната цел за осигуряване на добро качество на извършваните услуги, характерни с високо ниво на техническа сложност и обществена отговорност. Качествените ограничения в същото време водят и до намаляване броя на участниците на пазара, поради което Комисията внимателно е изследвала баланса между защитата на свободната конкуренция на пазара и необходимостта за постигане на определени цели от обществено значение.

Изискванията лицата да не работят в държавна или общинска администрация на основен трудов договор и да не са собственици или служители във фирма с предмет на дейност "строителство", "строително предприемачество" или "търговия с недвижими имоти", целят избягването на конфликт на интереси и според КЗК са обективно оправдани. Същото се отнася и до изискването тези лица да не са били осъждани за умишлено престъпление от общ характер.

По отношение на изискванията за завършена образователна степен "магистър", за професионален стаж от минимум 18 месеца работа в колектив или три години като самостоятелен проектант,  Комисията приема, че те са пропорционални на целта - ППП да бъде придобивана само от компетентни и опитни лица висок образователен ценз.   

Според Комисията обаче ограничение на конкуренцията представлява разпоредбата, предвиждаща, че лица които са следвали 4 години и са получили образователно-квалификационна степен "бакалавър" по съответната специалност, са принудени да практикуват още 4 години, за да придобият ОПП. Ограничената правоспособност дава право да се проектират самостоятелно единствено строежи от пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ,  временни строежи и инвестиционни проекти, за които не се изисква одобряване за издаване на разрешение за строеж. На практика от разпоредбите на закона следва, че 4 години професионален стаж са равностойни на едногодишна магистърска степен, което води до дисбаланс между необходимостта от гарантиране на достатъчната професионална квалификация и компетентност на проектантите и защитата на свободната конкуренция на пазара. Поради това Комисията е предложила изменение на чл. 7 ал. 5 от ЗКАИИП с оглед намаляване на срока на стажа по специалността, необходим за придобиване на ОПП за самостоятелно изработване на проекти от определена категория от архитектите и инженерите бакалаври.

Друг съществен проблем установен от Комисията е задължителната регистрация на договорите за проектантски услуги в КАБ и КИИП.

Това задължение създава възможност за нарушаване на търговската тайна като предоставя на конкурентите на архитекта или инженера-проектант информация за съдържанието и условията на договора, вкл. информация за стойността на договорената проектна услуга. Тази информация от своя страна може да способства за осъществяването на нелоялна конкуренция от страна на конкурентите на проектанта.

В допълнение на това, задължението за регистриране на договорите е и основният механизъм за контрол от страна  на КАБ и КИИП дали членовете им спазват задължителните минимални цени, доколкото удостоверението за вписване на договора в съответния регистър е необходимо условие за издаване на разрешение за строеж. Ако даден проектант не се е съобразил с минималните цени, удостоверение не се издава и целият инвестиционен проект се блокира. Неизпълнението на задължението за регистрация на договора се санкционира и може да доведе до лишаване от право за извършване дейността ‘проектант’ за срок до една година.

Комисията е обсъдила и въведеното с чл. 49, ал. 1 от Устава на КАБ условие - от архитектурния хонорар на всеки договорен проект, да се прави отчисление за камарата в размер, определен от Общото събрание. Според КЗК подобно изискване не кореспондира с посочените в ЗКАИИП начини за финансиране дейността на камарите. Систематичното тълкуване на това условие, заедно с останалите ограничителни разпоредби, води до извода, че то  допълнително засилва зависимостта, в която са поставени архитектите и инженерите-проектанти. Изискването за отчисление от всеки архитектурен хонорара в полза на камарата е част от една изкуствено създадена картелна рамка и поради това следва да се третира като противоречаща на правилата за конкуренция. При наличие на алтернативни камари, които да се придържат към законово регламентираните начини за собствената си издръжка, упражняващите свободни професии биха могли да се ориентират към тях и по този начин саморегулиращата функция на пазара да намери ефективно приложение.

Пълният текст на становището се намира на електронната страница на Комисията за защита на конкуренцията www.cpc.bg.