Броят на българите, ползващи банкови услуги, нараства бързо, показва анализът. Според данните през 2002 година едва 21,6% от българите са използвали услугите на поне една банка. През 2007 година броят им се е увеличил до 44%, а в периода януари-септември тази година над 49 на сто от населението ползва услугите на банковата сфера.

В това отношение обаче България е на последно място сред страните от Централна и Източна Европа. Безспорен лидер в региона е Словения, където 100% от населението ползва услугите на банковата сфера. На предпоследно място е Румъния, където броят на клиентите на банките е над 52% от населението.

Другите по-важни тенденции, които се наблюдават на финансовия пазар у нас, са резкият ръст на картовия сегмент, сравнително бързото увеличаване на кредитите, както и стабилното развитие на спестяванията. В анализа обаче не са отчетени промените, причинени от финансовата криза през последните седмици, обясни Антония Гогова, директор на изследователското направление в GfK-България.

Употребата на кредитни карти бележи значително увеличение – през 2002 година по-малко от 1% от българите са използвали кредитни карти, докато към септември 2008 година броят им вече е 9,2% от населението. Специфична особеност при кредитните карти е, че те се ползват главно за спешни плащания (в 42,7% от случаите) или при парични затруднения (52,4%), показва проучването. Причината за това е, че хората не желаят да живеят на кредит. Това е изтъкнато като аргумент от 24% от анкетираните. 23% от българите пък все още предпочитат да плащат в брой.

Проучването на GfK показва още, че банковите карти все още не са част от ежедневните плащания на българите,  независимо, че през последните години употребата им отбеляза сериозен скок.

Относително стабилен е банковият сектор в сегмента на спестяванията. Над 65% от българите посочват като основна причина за спестяването нуждата да имат средства за "черни дни". От началото на тази година се наблюдава раздвижване и увеличение на ползването и на други банкови продукти, отчитат анализаторите.

Ако имат достатъчно пари, 50% от българите биха ги инвестирали в недвижим имот, сочат данните от проучването. 22% биха избрали банков продукт, а едва 2,4% биха вложили средствата си в пенсионен фонд. Броят на инвестиращите в застрахователни продукти пък е под 0,5%. В застрахователния сектор развитието остава по-бавно, констатират експертите от GfK. Мнението на над 25% от българите е, че нямат нужда от застрахователни продукти. Други 26,5 на сто пък считат, че застраховките са твърде скъпи.

Като цяло до този момент икономическата ситуация в България е стабилна. Наблюдава се ръст на нивото на заплащането – средната заплата през 2007 година е била 428 лева, а през второто тримесечие на тази година работниците у нас са получавали средно 510 лева, допълниха от GFK. Безработицата намалява, но в същото време се наблюдава и ръст на инфлацията. България е страната с най-висока инфлация в региона, като през 2007 година годишната инфлация надмина 12%, припомниха анализаторите.

Основните акценти от анализа на GfK (в pdf-формат, на английски език) ще откриете тук.